— В дванайсет! — отвърна живо храбрият капитан. — Но ако все така я карате, ще приготвим бойното поле в три часа! Какво още се иска?

— Какво още се иска ли? — изненада се старият сержант. — За една минута всичко ще е готово!

— Приготвихте ли ямите, които трябва мигновено да погълнат кавалерията? — запита иронично храбрият капитан. — Поставихте ли на предна линия едно оръдие със затънали в калта колела, за да го измъкнат артилеристите под неприятелския град от куршуми?

— Има още два часа — каза малко смутен старият сержант. — Ако не ни безпокоите, за два часа всичко ще бъде готово.

— За два часа нищо не може да се направи! — изрева храбрият капитан. — Трябва все аз да бъда тука! Ако оставя на вас, всичко ще му липсва на тоя, дето ще иска да води война!

— Ела тук! — изрева внезапно старият сержант на един стар артилерист, който тичаше с торба на гръб. — къде си хукнал?

— Отивам да сложа на баира разбитото на две от неприятелския снаряд колело от артилерийско оръдие.

— Как така! — изрева учудено храбрият капитан. — Още ли не е сложено разбитото колело точно там, дето ще бъде командното място? Питам аз! — добави той, като наведе отчаяно глава. — А мъртвият кон под куриера, който идва да донесе една бърза заповед, поставен ли е поне той, а?

— Да — каза старият гренадир, като се обърна. — Ще искате ли два — три неексплодирали снаряда между краката си?

— Разбира се! — извика храбрият капитан. — За пръв път ли правите бойно поле! Ама че хора!

И започна да се разхожда нервно.

— Чуйте… — каза старият гренадир.

— Какво има? — запита малко навъсено храбрият капитан.

— Ще бъдете ли така добър да ме пуснете, докато приготвят квадратите? Трябва да намина към къщи.

— Добре де! — каза храбрият капитан. — Стига да се върнеш преди края на битката.

— Дума да няма! — каза старият гренадир.

— Какво има? — обърна се внезапно храбрият капитан към един стар артилерист.

— Телеграма за вас — отвърна старият артилерист.

— Ама че дивотия! — извика внезапно храбрият капитан, като дочете телеграмата. — От неприятеля е. Казва, че за днес не може да дойде.

— Какво думах аз! — възкликна тържествуващо старият сержант. — Само дето се ядосвахме… Ехей! — извика той на стария артилерист, който тичешком носеше неексплодирали снаряди, за да ги сложи между краката на капитана. — Разкарай се!

— Ама… — каза старият артилерист.

— Разкарай се! — изрева старият сержант. — Махай всичко!

— Ямите са готови! — доложи един стар пионер на храбрия капитан.

— Махай се… махай се! — каза храбрият капитан. — За днеска нищо…

— Ама как! — запита учудено старият пионер. — А пък аз от заранта да работя тука…

— Извинете — внезапно каза развълнувано старият артилерист на храбрия капитан, — но днеска ще правим ли война, или няма да правим?

— Казах не! — изрева отчаяно храбрият капитан. — Как трябва да ви го кажа!

— Казвах го аз! — избоботи старият артилерист към старите гренадири, които стояха в очакване. — Отлага се за утре…

ОСМИ ДЕН

— Изпратено ли е писмено обявяването на война? — запита храбрият капитан храбрия сержант. — Защо още никой не е отговорил?

— Разбира се! –. Каза храбрият сержант. — Изпратено е, да.

— Сигурен ли си? — запита със съмнение храбрият капитан. — Я виж да не би още да е в джоба ти.

— Но щом казвам… — настоя храбрият сержант.

— Прегледай си джобовете! — повтори търпеливо храбрият капитан.

— Ето на… — трепна храбрият сержант, като пребъркваше джобовете си. — Доволен ли сте сега?

— А това какво е? — запита храбрият капитан, като правеше усилие да се въздържи.

— Ама че работа! — възкликна слисан храбрият сержант, отдавайки чест с едната ръка, докато с другата държеше писмото.

— Зарадва ме ти! — поклати глава храбрият капитан. — Казвах си го аз! Бих се заклел!

— Ами какво да ви кажа… — извини се сконфузено храбрият сержант.

— Ама че мизерия! Всеки път, когато ти дам да пуснеш в пощенската кутия някое писмо за обявяване на война, все това ми правиш!…

— Нима пък непременно е нужно писмено да се обяви война? — запита смутено храбрият сержант.

— Виж ти какъв начин на разсъждаване! — изрева храбрият капитан. — Като че за пръв път правим война!

— Ама вижте… толкова пъти сме правили война и без обявяване… — настоя храбрият сержант.

— А после помниш ли какви разправии сме имали?

— Ами тогава? Какво да се прави? — запита храбрият сержант.

— Какво да се прави?! — каза несигурно, вдигайки рамене, храбрият капитан. — Това се питам и аз!

— Ей — запита старият артилерист, като влезе, — кога ще почнем войната?

— Какво да сторя! — отвърна храбрият капитан и седна дълбоко замислен. — Този глупак — каза той, сочейки храбрия сержант — е забравил да пусне в пощенската кутия писменото обявяване на война.

— Ами аз като приготвих всички оръдия! — възкликна старият артилерист, като поклати глава.

— Какво да ти кажа! — въздъхна храбрият капитан и вдигна рамене.

— Тю! — извика вън от себе си старият артилерист, като излезе и затръшна вратата. — Може ли да се прави война по този начин, питам аз!

— Напред! — изрева храбрият капитан, изправи се на стремената и хвърли знамето сред неприятеля. — Отнемете го!

— Да! Има да чакаш! — каза старият гренадир, бършейки чело.

— Е? — запита строго храбрият капитан, гледайки ту мястото, където беше знамето, ту старите гренадири. — Ей, ако не побързате, ще го грабне неприятелят.

— Така мисля и аз! — каза старият гренадир и поклати глава. — Ама кой те караше да го хвърляш!

— Но как! — каза слисан храбрият капитан. — Аз ви хвърлям знамето сред неприятеля, за да го отнемете… От тази сутрин вече за трети път губя по едно знаме така!…

— Ако си го държиш, няма да го губиш! — заяви отново старият гренадир, без да се помръдне, като продължаваше да клати глава.

— Виж ти как трябвало да се губят знамена! — възкликна горчиво храбрият капитан.

— Хайдее! Още едно знаме! — извика отдалече един стар неприятелски пехотинец, като вдигаше знамето. — Мога ли да знам кога ще приключи тази история!

— Мое е! — извика храбрият капитан. — Неприятно ли ти е? — добави той, като се усмихна на стария неприятелски пехотинец и протегна ръце.

— Как твое? — запита със съмнение старият неприятелски пехотинец.

— Да… да… мое е! — продължи да се усмихва галантно храбрият капитан — Погледни! — добави той, сочейки отдалече с ръка. — Там трябва да има един герб от едната му страна, такъв и такъв…

— Ба! — каза с недоверие старият неприятелски пехотинец, като си пробиваше път и подаваше знамето. — Как тогава беше тук?

— Аз го хвърлих, за да ви го отнемат моите стари гренадири — каза усмихнат храбрият капитан, поемайки знамето.

— Само го хвърли още веднъж! — закани се сухо старият неприятелски пехотинец, като се

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×