бе желала, а устните му върху шията й я хвърляха в трескава наслада. Поиска пак да усети вкуса му и тихичко простена, за да му даде знак отново да притисне устни върху нейните.
Задаваше се буря. Долавяше го в напрежението на целувката. Тялото й вече реагираше, движеше се под него, съгласяваше се и настояваше. Дишането й се превърна в стон, който от нейните устни се предаваше на неговите. Ръката му се плъзна по гърдите й и надолу към хълбоците. Бедрата й бяха слаби и силни. Пръстите й се забиваха в раменете му, тялото й се извиваше от страст. Разтвори се пред него, вече цялата трепереща.
Беше гореща и влажна. Искаше да я види напълно загубила контрол. Самият той бързо губеше контрол. Твърде бързо. Не искаше да приключва. Искаше да продължава да я докосва, да й се наслаждава. Искаше да продължава да чува как стене името му. Това го възбуждаше почти до лудост. Кръвта му кипеше, но продължаваше да изчаква. Устните му леко докоснаха бедрата й, езикът му очерта линията на корема. Чуваше я как диша — учестено и накъсано. Движеше се под него в пълна забрава. Беше изцяло негова. Имаше нужда да го знае и не питаше каква е причината.
Когато устните му отново се впиха в нейните, той разбра, че е освободена от всички задръжки, от всякакъв съзнателен контрол. Изпълни се с прилив на мощ, защото разбра, че той, само той владее ключа към нея. И тогава тя го улови и го привлече в себе си. Съзнанието му се разпадна и той вече й принадлежеше.
Кейси се сгуши в него и се унесе в приятното усещане за опияняващо задоволство. Не изпитваше никакво съжаление. Тя обичаше. Знаеше единствено, че е открила мъжа, когото беше чакала през целия си живот. Ще го задържи толкова, колкото й бъде позволено. Ще мисли за идващите дни, когато дойдат. Тази нощ имаше всичко, което някога е желала.
Джордан лежеше мълчалив в тъмнината. Тялото му се беше успокоило. Не беше осъзнавал напрежението, на което го беше подложил през последните няколко седмици. Но умът му…
Никога преди не е било така, мислеше си той, леко замаян от констатацията. Не мога да й го кажа — никога няма да ми повярва. Не съм сигурен дали и аз самият си вярвам. Тя ме завладява — не бива да й позволявам. Затвори очи и се опита да освободи съзнанието си. Но я усещаше гореща и мека до себе си, а ръката й лежеше върху сърцето му. Мили Боже, току-що я обладах и отново я желая. Тя е като наркотик. Искаше му се да изпита гняв, да се разсърди заради това, което му беше сторила, но не можеше да преодолее естествения си копнеж по нея. Чу я как въздиша и усети движението на главата й, докато се надигаше да го погледне.
— Джордан?
— Да? — Преди да успее да се овладее, ръцете му посегнаха да я помилват.
— Напълно забравих за балдахина. Не е ли странно?
Сведе поглед надолу и видя искриците смях в очите й.
Всички съмнения и напрежението се изпариха от съзнанието му, докато отвръщаше на усмивката й. Не може да й устои.
— Излекува се от клаустрофобията?
— Напълно — претърколи се върху него тя. — Но един учен винаги изпробва теорията си няколко пъти. Би ли се съгласил да дариш тялото си за експериментите?
— Абсолютно — притегли устните й към своите той.
Шеста глава
— Скитащите племена от високите равнини живеели почти изцяло от бизоните. Не се занимавали със земеделие и почти не ходели на риболов. — Кейси се прозя и се облегна на стола. — Извинявай — усмихна се към Джордан, — снощи си легнах късно.
Непринуденото й поведение тази сутрин не беше преструвка. Чувстваше се съвсем спокойна. Беше му казала, че го обича, беше потвърдила думите си с действия и за нищо не съжаляваше. Напрежението, което изпитваше преди, идваше от старанието да се пребори със собствените си чувства и да прикрива истината.
— Чудя се, Джордан, дали не бих могла за момент да се откажа от принципите си и да позвъня за още малко кафе. — Отново се прозя.
Той я изгледа как се протяга дълго и доволно.
— Не харесваш прислугата, нали?
— Разбира се, че ги харесвам — подпря се с лакти на свитите си крака Кейси. — Това, което не ми харесва, е да разполагам с такава. Та за онова кафе, Джордан, бих го направила и сама, но Франсоа не обича никой да се мотае из кухнята му.
— Защо не ти харесва да имаш прислуга?
— Джордан, не бих могла да водя сериозен философски разговор след само три часа сън. — После въздъхна, защото той продължи да я гледа настойчиво. — Какъв цвят са очите на Милисънт?
— Какво общо има това, по дяволите?
— Само за да докажа, че хората рядко обръщат внимание на тези, които ги обслужват. В колежа сервирах в едно заведение и…
— Била си сервитьорка?
— Защо, това изненадва ли те?
— Направо ме смайва — усмихна се насреща й той. — Не мога да си те представя да носиш табли и да попълваш заявки.
— Бях страхотна сервитьорка — нацупи се тя и избута очилата на носа си. — Какво се опитвах да ти кажа?
— Кога?
— Как може да си толкова остроумен и досаден тази сутрин, след като и ти не си спал повече от мен?
Усмихна се на думите й и същевременно стана и се приближи към нея.
— Защото, докато си седях и слушах изчерпателната ти лекция за арапахите и различните равнинни племена, си мислех, че единственото нещо, което най-много ми се иска да направя, е отново да те любя. — Издърпа я да стане. — Точно сега.
Прие целувката с доволно мъркане. Единственото й разочарование идеше от невъзможността тази сутрин да се събуди до него. Но трябваше да мислят за Алисън. Изминалата нощ, мислеше си, докато устните й се сгорещяваха под неговите, бе твърде кратка. А следващата нощ е все още твърде далеч.
— Не мисля, че ще свършим кой знае колко работа по този начин — прошепна тя.
— Няма да вършим изобщо никаква. — Джордан смъкна очилата от лицето й и ги остави на бюрото зад себе си. — Ела!
— Къде?
— Горе. — Вече я теглеше към вратата.
— Джордан! — засмя се Кейси и дръпна ръката си. — Часът е единайсет сутринта!
— Без десет — поправи я той, като стрелна с поглед часовника, докато преминаваха през салона.
— Джордан, не го мислиш сериозно.
— Кажи ми го пак след половин час — побутна я нагоре по стъпалата. — Алисън е на училище, майка ми е на едно от прословутите си комитетски събрания, а аз те желая. — Отвори вратата към неговата стая. — В моето легло.
Беше впримчена в прегръдките му. Желанието му не можеше да се отрече. Вече се чувстваше замаяна от него. Устните му сякаш изгаряха от копнеж.
— Джордан — успя да си поеме дъх Кейси, когато устата му потърси гърлото й. — Изобщо не сме сами.
— Не виждам никой друг — прошепна той, докато обхождаше с устни ухото й.
Тя простена и се опита да запази равновесие.
— По това време из цялата къща има прислужници. — Притегли я към себе си за кратка и силна целувка, после я пусна. Кейси усети как земята се разлюлява.
С две крачки Джордан се озова до телефона. Вдигна слушалката и натисна единия бутон, без да откъсва
