Не се знаеше коя бе по-изненадана, когато Мег отиде да прибере кучетата си. Тя или Чарлийн, която точно ги хранеше с остатъци от ресторанта.
— Няма защо да ги хвърлям. Тези кучета не обичат да стоят затворени.
— Налагаше се, докато Бул се излекува.
Неловко застанаха една до друга, докато кучетата се хранеха.
— Знаеш ли какво го е нападнало? — попита след малко Чарлийн.
— Мечка.
— Господи. Имал е късмет, че се е отървал толкова леко. — Чарлийн клекна и изпрати въздушни целувки на Бул. — Горкичкият ми.
— Взе забравям, че обичаш кучета. Никога не си вземала да гледаш.
— Имам си достатъчно работа. — Пръстенът на Мег блесна на слънцето и привлече вниманието й. — Чух за годежа ти.
Хвана ръката на дъщеря си и я дръпна към себе си.
— Джоана от клиниката е разбрала и казала на Роуз, а Роуз — на мен. Щеше ми се ти да ми съобщиш. Значи Нейт наистина го направи, а?
— Късметлийка съм.
— Така е. — Чарлийн пусна ръката й и тръгна, но спря и добави: — И той е късметлия.
За миг Мег замълча.
— Очаквам отровната стрела.
— Няма такава. Изглеждате по-добре заедно, отколкото поотделно. Ако си решила да се омъжваш, поне да е за мъж, с когото си подхождате.
— А защо не мъж, който ме прави щастлива?
— Това имах предвид.
— Добре. Добре — промърмори Мег.
— Може да ви организирам тържество по случай годежа.
Младата жена бръкна в джобовете на джинсовото си яке.
— Няма да чакаме много. Едва ли има нужда от тържество, при положение че ще бъдем сгодени само месец.
— Както искаш.
— Чарлийн — извика Мег, преди майка й да се прибере, — можеш да ми помогнеш за сватбата. — Видя как удоволствие и изненада оживиха лицето на Чарлийн. — Не искам да е някоя лъскава сватба, просто да отпразнуваме събитието у дома, но нека е хубаво.
— Мога да се заема. Със сигурност ще е нужно да има хубава храна, изобилие от напитки. А също и приятна атмосфера. Цветя и украса. Можем да го обсъдим.
— Добре.
— Сега… имам малко работа. Можем да поговорим за това утре.
— Става. Ще оставя кучетата още малко тук, защото току-що ги нахрани, и ще отида за някои покупки.
— До утре тогава.
Чарлийн влезе бързо, преди да е размислила. Отиде до стаята на Джон и почука.
— Отворено е.
Той седеше на малкото си бюро, но се изправи при влизането й.
— Чарлийн. Извинявай, преглеждам писмени работи. Трябва да приключа.
— Не заминавай. — Тя се облегна на вратата. — Моля те, не заминавай.
— Не мога да остана, следователно трябва да замина. Подадох оставка. Помагам на Хоп да ми намери заместник.
— Никой не може да те замести, Джон, каквото и да си мислиш за… другите мъже. Държах се зле с теб. Знаех, че ме обичаш, но не си позволих да ти отвърна със същото. Харесваше ми да си мисля, че има някой, на когото винаги мога да разчитам, но не си позволих да го обикна.
— Знам. Всичко това ми е ясно, Чарлийн. И най-после намерих смелост да го променя.
— Моля те, остави ме да довърша. — С умоляващ поглед скръсти ръце на гърдите си. — Страх ме е и трябва да го кажа, преди да се изпари смелостта ми. Обичам да карам мъжете да ме желаят, да виждам пламъчето в очите им. Харесва ми да спя с тях, особено с по-младите. Така, когато е тъмно и усещам ръцете им върху тялото си, вярвам, че °Ще нямам четиридесет.
Докосна лицето си.
— Мразя факта, че остарявам, Джон, че всеки ден откривам в огледалото нови бръчки. Докато мъжете ме желаят, мога да се преструвам, че съм още млада. Дълго време бях уплашена и ядосана, уморих се.
Пристъпи напред.
— Моля те, Джон, не заминавай. Не ме изоставяй. Ти си единственият мъж след Пат, с когото мога да се отпусна, да се чувствам спокойна. Не знам дали те обичам, но искам да те обикна. Ако останеш, ще се опитам.
— Аз не съм Карл Хайдъл, Чарлийн. И не мога повече да търпя. Не мога да седя тук и да се утешавам с книги, докато ти се въргаляш с някого в леглото.
— Вече няма да има други мъже, кълна се. Ако останеш и ми дадеш шанс. Не знам дали те обичам — повтори тя, — но мисълта да те изгубя ми разкъсва сърцето.
— Това е първият път от шестнадесет години, когато влизаш в тази стая, за да говориш с мен. За да ми кажеш нещо истинско. Дълго време те чаках.
— Прекалено дълго ли? Кажи ми, че не е късно.
Той отиде при нея, прегърна я и опря буза в косата й.
— Не знам. Едва ли някой от нас може да каже. Така че ще трябва да поживеем и да видим.
Нейт забоде значката си върху маскировъчната риза, на чийто ръкав имаше емблема на полицейския участък в Лунаси. Кметът го беше уведомил, че на Първи май трябва да е облечен официално.
Когато сложи кобура с пистолета, Мег многозначително изхъмка.
— Полицаите са много секси. Защо не се върнеш в леглото?
— Трябва да отида по-рано. Вече трябваше да съм там. Освен участниците в парада, очакваме днес в града да пристигнат две хиляди души. Хоп и Чарлийн са направили голяма реклама.
— Всички харесват парадите. Щом си толкова официален, дай ми десет минути и ще те закарам със самолета.
— Ще ти трябва по-дълго време, за да провериш уредите, отколкото на мен да стигна дотам с колата. Пък и не можеш да се приготвиш за десет минути.
— Мога, особено ако някой ми направи кафе.
Докато Нейт гледаше часовника си и въздишаше, тя влетя в банята.
Когато се върна горе с две чаши кафе, вече обличаше червената си риза върху бяло поло.
— Направо съм удивен.
— Знам как да използвам времето, хубавецо. Тъкмо по пътя ще уточним някои неща за сватбата. Успях да разубедя Чарлийн да наеме пергола и да я покрие с розови рози.
— Какво е пергола?
— Представа нямам, но няма и да я видим. Тя е сериозно засегната, защото твърди, че не само е романтично, но и абсолютно задължително за сватбените снимки.
— Хубаво е, че двете се разбирате.
— Няма да е задълго, но улеснява живота ми за момента. — Мег изгълта набързо кафето. — Две минути за грим — заяви и хукна обратно към спалнята. — С Големия Майк мъдруват над огромната сватбена торта. Оставих я да прави, каквото иска. Обичам торта. Разправяме се за цветята. Няма да бъда погребана с розови рози. Но се съгласихме за някои неща. Да наемем професионален фотограф. Това е важно събитие, затова искаме професионалист. Казва, че трябва да си купиш нов костюм.
— Вече си имам.
— Тя настоява, че ти трябва нов, и то сив. Стоманеносив, а не гълъбовосив. Или обратното. Не знам и смятам да те хвърля на вълците. Сам се оправяй с нея.
