Нора Робъртс

Тайна звезда

ПЪРВА ГЛАВА

Жената на портрета бе създадена да отнеме дъха на мъжа и да го преследва в сънищата му. Това бе може би най-близкото подобие на съвършенството, което природата би позволила. Яркосините очи нашепваха за секс и се усмихваха многозначително изпод гъсти черни ресници. Веждите бяха идеално извити, със закачлива малка бенка под лявата. Кожата й бе гладка като порцелан с лек намек за руменина отдолу — точно толкова топла, че мъжът да може да си фантазира, че тази топлина се разпалва само за него. Носът бе прав и изящен.

Устните… О, устните не можеха да останат незабелязани — трепнали в подканваща усмивка, меки и в същото време силни. Яркочервено изкушение, недвусмислено като песента на сирените.

Това умопомрачително лице бе обрамчено от буйни черни коси, спускащи се върху млечнобели голи рамене. Блестящи, невероятни, щедри. Коси, в които дори един силен мъж би се изгубил, би вплел юмруци в тази черна коприна, докато устните му потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в меките, усмихващи се устни.

Грейс Фонтейн, помисли Сет, пример за съвършенството на женската красота.

Колко жалко, че бе мъртва.

Отвърна се от портрета, раздразнен, че погледът му и мислите му продължаваха да се връщат към него. Бе поискал да остане за малко насаме на местопрестъплението, след като екипът по съдебна медицина си бе свършил работата, след като бяха отнесли трупа. Бе останал грозният силует с формата на човешко тяло, очертан върху блестящия кестенов паркет.

Доста лесно можеше да се установи как бе умряла. Едно гадно падане от горния етаж, през извития парапет, сега разбит и зейнал, и направо върху красивото лице на огромната стъклена маса.

Бе загубила красотата си в смъртта, помисли той, което също бе жалко.

Бе също така лесно да се установи, че за този й последен скок някой й бе помогнал.

Къщата бе умопомрачителна, помисли си Сет, докато се оглеждаше. Високите тавани създаваха простор, а от прозорците на покрива се лееше светлина, розови обещаващи лъчи от залязващото слънце. Всичко бе извито — стълбищата, вратите, прозорците. Дървото блестеше, стъклата светеха, всички мебели бяха очевидно внимателно подбрани антики.

Някои щеше доста да се помъчи, докато изчисти петната от кръв от гълъбовосивата тапицерия на дивана.

Опита се да си представи как бе изглеждало, преди тук да бе вилнял онзи, който бе помогнал на Грейс Фонтейн да скочи от балкона.

Не е имало счупени статуи и разкъсани възглавници. Цветята са били педантично подредени във вазите, а не изпотъпкани върху сложните Шарки на персийските килими.

Определено не е имало кръв, изпочупени стъкла и дебел слой прах за вземане на отпечатъци.

Добре е живяла, помисли той. Но пък е можела да си позволи да живее добре. Получила е богатството си на двадесет и една годишна възраст — привилегирована, разглезена наследница и непокорното дете на фамилия Фонтейн. Отлично образование, редовна посетителка на клубовете и сигурно голямата грижа на консервативното си семейство, собственици на веригата универсални магазини „Фонтейн“.

Почти не минаваше седмица, без името й да се появи на клюкарската страница на „Вашингтон Пост“ или папараци да я снимат за някое булевардно издание. И обикновено поводът не бе доброто й поведение.

Сет знаеше, че в момента, в който изтечеше информация, пресата щеше да вдигне шум до небесата около това най-ново и последно приключение в живота на Грейс Фонтейн. И със сигурност щяха да споменат всичките й лудории — позирането гола на деветнадесетгодишна възраст за популярно мъжко списание, бурната и много публична връзка с един много женен английски лорд, флирта с известен холивудски любовник.

На ловния й колан висяха и други завоевания, спомни си Сет. Американски сенатор, прочут писател, художникът, нарисувал портрета й, рокзвезда, който, ако се вярваше на слуховете, се опитал да посегне на живота си, когато тя го зарязала.

През краткия си живот бе прегазила доста мъже.

Грейс Фонтейн бе умряла на двадесет и шестгодишна възраст.

Неговата работа бе да открие не само „как“, а и „кой“. И „защо“.

Вече имаше представа защо. Трите Звезди на Митра — цяло състояние във вид на сини диаманти, импулсивна и отчаяна постъпка на приятелка, алчност.

Сет намръщено закрачи из празната къща и запрехвърля наум събитията, които го бяха довели до това място, до тази точка. От дете се интересуваше от митология и знаеше нещо за Трите Звезди. Според легендите някога трите диаманта са били инкрустирани в златен триъгълник в ръцете на статуята на бог Митра. Единият за любов, спомни си той, докато се изкачваше по извитите стълби към втория етаж. Другият за познание, а последният за щедрост. Според митологията, който притежаваше Звездите, получаваше божествена сила. И безсмъртие.

Което, логично погледнато, бе, разбира се, глупост. Ала не беше ли странно, че напоследък сънуваше искрящи сини скъпоценни камъни, мрачен, обвит в мъгла замък, стая, пълна с блестящо злато? И един мъж с очи, бледи като смъртта, помисли Сет, докато се опитваше да проясни мъглявите подробности. И една жена с лице на богиня.

И собствената си насилствена смърт.

Той се отърси от неприятното чувство, свързано с откъслечните спомени от сънищата. Това, което му трябваше сега, бяха факти — основни, логични факти. А фактът бе, че трите сини диаманта, по над сто карата всеки, струваха колкото шест царства. И някой ги искаше и нямаше нищо против да убива, за да ги получи.

Труповете се множаха, помисли Сет и прокара ръка през тъмната си коса. Пръв бе намерил смъртта си Томас Салвини, съпритежател на фирма „Салвини“, експерти по скъпоценните камъни, към които Смитсъновият институт се бе обърнал за удостоверяване на автентичността и оценка на трите диаманта. Данните навеждаха на мисълта, че удостоверяването и оценката не са били съвсем достатъчни за Томас Салвини и за неговия брат близнак Тимъти.

Над един милион в налични показваха, че те са имали други планове… Както и клиент, който е искал Звездите за себе си.

Към това се добавяха и показанията на някоя си Бейли Джеймс, доведена сестра на братя Салвини и очевидец на братоубийството. Специалист по скъпоценните камъни с безупречна репутация, тя твърдеше, че е разкрила плановете на доведените си братя да направят копия на диамантите, да продадат оригиналите и да напуснат страната с печалбата.

Бе отишла при братята си сама, спомни си той и поклати глава. Без да се обади в полицията. И бе решила да се изправи пред тях, след като изпратила два от диамантите на най-близките си приятелки, разделяйки ги за по-голяма сигурност. Сет въздъхна, удивен от загадъчния начин на мислене на цивилните.

Е, бе си платила за лекомислието Бе станала свидетел на зверско убийство и едва бе спасила собствения си живот, а споменът за преживяното и за всичко преди това дни наред бе блокирал паметта й.

Той влезе в спалнята на Грейс и огледа брутално преровената стая.

И отиде ли Бейли Джеймс в полицията дори и тогава? Не, тя реши да се обърне към частен детектив, намерен буквално в телефонния указател. Сет сви устни. Изобщо не уважаваше частните детективи. Благодарение на чист късмет бе попаднала на доста свестен, трябваше да го признае. Кейд Парис не бе толкова лош, колкото повечето, и бе успял — отново благодарение на чист късмет — да надуши следата.

И междувременно едва не го убиха. Което водеше Сет към труп номер две. Сега Тимъти Салвини бе не по-малко мъртъв от брат си. Не можеше да обвинява прекалено много Парис, задето се бе защитавал срещу човек с нож, но отстраняването на втория Салвини бе довело нещата до задънена улица.

През изпълнените със събития почивни дни около Четвърти юли другата приятелка на Бейли Джеймс бе избягала с някакъв ловец на глави. В един от редките си изблици на гняв Сет потърка очите си и се облегна

Вы читаете Тайна звезда
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×