— Знаеш ли, много те харесвам.
Дру спря да се възхищава на сандалите и погледна Ана.
— Благодаря. И аз те харесвам много.
— Ти си истински подарък. Със сигурност щях да направя място в сърцето си за жената, която Сет обича. Както и всички останали. Но това, че те харесвам заради самата теб, е просто подарък. Исках да ти го кажа.
— Аз… Нямам голям опит със семейство като вашето.
— Че кой има? — разсмя се искрено Ана и седна на леглото до нея.
— Моето семейство не е щедро. Смятам да говоря с родителите си още веднъж. След като видях през какво мина Сет и какво трябваше да направи миналата нощ, осъзнах, че трябва да опитам. Но каквото и разбирателство да постигнем, никога няма да бъдем като вас. Те няма да приемат Сет така, както вие приехте мен.
— Не бъди толкова сигурна. — Ана я прегърна през раменете. — Той знае как да печели хората. Има талант за това.
— Със сигурност го знам, нали се влюбих в него. — Тя притисна с ръка сърцето си. — Направо е страшно колко много го обичам.
— Познавам това чувство. Скоро ще се стъмни. — Ана леко притисна Дру. — Хайде да си вземем по чаша вино и да си намерим хубаво място за гледане.
Когато излязоха навън, Сет я посрещна с глупава усмивка, целият мокър, подгизнал от вода, държащ в ръката си мокра обувка.
— Намерих я.
Тя я взе, и я остави на прага, където бе другата й обувка.
— Ти си голяма маймуна.
— Госпожа Монро донесе домашен сладолед с праскови.
Той протегна другата си ръка, която досега бе крил зад гърба си. В нея държеше фунийка със сладолед.
— Ммм. — Тя презрително изсумтя, но взе фунийката.
— Искаш ли да седнем на тревата и да гледаме фойерверките?
Дру близна с език сладоледа.
— Може би.
— Позволяваш ли ми да те целуна, когато никой не ни гледа?
— Може би.
— А ще разделиш ли този сладолед с мен?
— Категорично не.
Докато Сет се опитваше да получи своя дял от сладоледа с праскови, а възбудените деца скачаха и пищяха от възторг при първата експлозия от светлини и цветове в нощното небе, Глория Делоутър зави и влезе в паркинга зад сградата на „Лодки от Куин“. Тя спря рязко и остана да седи, задушена от смесените сокове на яростта, която я тресеше, и погълнатата цяла пинта джин.
Те трябваше да си платят! Всички до един! Копелета мръсни! Мислеха си, че ще я уплашат, ще я премахнат от пътя си и ще се върнат в глупавата си къща, за да й се присмиват.
Щяха да видят кой ще се смее последен, когато приключи окончателно с тях.
Те й бяха длъжници. Дължаха й пари! Тя удари с ръка кормилото, обладана от ярост и мисли за страшно отмъщение.
Щеше да накара този кучи син, когото бе родила, да съжалява. Щеше да накара всички да съжаляват, че са си имали работа с нея.
Глория излезе, клатушкайки се, от колата, защото джинът в главата й направо се плискаше. С олюляване отиде до багажника. Господи! Обичаше да бъде пияна! Замаяна! Хората, които живееха живота си трезви и праведни, бяха такива скучни задници! Тъпанари! Светът беше пълен със задници, помисли си, докато пъхаше ключа в ключалката на багажника.
„Ти трябва да се лекуваш, Глория.“
Ето това й казваха всички. Безполезната й майка, която не струваше пет пари, безгръбначният й пастрок, надутата й сестра. И оня светец будала, дето й беше баща! Рей Куин! И той се опита да я учи и превъзпитава.
Това бяха пълни глупости.
При четвъртия опит успя да вкара ключа. Вдигна капака и подсвирна от задоволство, когато извади двете туби с бензин.
— Ще им спретна такива незабравими, шибани фойерверки! Ще си направим истински празник!
Отново се препъна, стъпи накриво с едната обувка, която се изхлузи от крака й, но Глория бе толкова пияна, че дори не забеляза това. Куцукайки, довлече тубата до вратата на работилницата и се изправи да си поеме дъх.
Трябваше й известно време, за да отвинти първата капачка. Докато се мъчеше, непрекъснато сипеше ругатни по адрес на момчето от бензиностанцията, което ги бе напълнило за нея.
Още един задник в света, пълен със задници! — псуваше и попържаше Глория.
Но доброто й настроение се възвърна, когато изсипа бензина върху вратата и острият му силен мирис изпълни въздуха.
— Натикайте си дървените лодки в задника! Мамка ви, Куин! Да ви го начукам!
Разля бензин и върху тухлената стена, върху стъклата на прозорците, върху красивите храсти, които Ана бе посадила край основата на сградата. Когато едната туба се изпразни, взе другата.
Беше истинско удоволствие да я хвърли, наполовина пълна през прозореца и да чуе звъна на счупеното стъкло.
Сетне се наведе над куфара и извади две бутилки, които предварително бе напълнила с бензин и запушила с парцали.
— Ето ви коктейл „Молотов“! Ще ви хареса! Приготвила съм два, копелета!
Тя щракна запалката си и на лицето й се изписа усмивка, когато я поднесе към парцала.
Той пламна по-бързо, отколкото предполагаше, и опари пръстите й. Леко стресната и уплашена, Глория запрати бутилката към прозореца, но уцели тухлената стена.
— По дяволите! — извика сърдито, защото пламъците подпалиха храстите, запълзяха по земята и тръгнаха към вратата. Но тя искаше много повече.
Приближи по-наблизо и когато топлината на огъня започна да ближе лицето й, запали и втората бутилка. Този път целта бе по-близка. Глория чу звъна на стъклото и видя пламъците, които избухнаха, когато бутилката се счупи на пода вътре в работилницата.
— А сега да ви видя! Цунете ме отзад! — крещеше тя, докато се наслаждаваше на разгарящия се пожар, преди да изтича към колата си.
Ракетата експлодира в небето под формата на фонтан от златисти искри. Сет се чувстваше почти оглупял от възторг, докато гледаше небето и притискаше с ръце кръста на Дру, седнала между краката му.
— Когато бях зад океана, това наистина ми липсваше. Подобно усещане го няма никъде по света — рече й той. — Да седиш в задния двор на къщата си на Четвърти юли и да гледаш как небето полудява. — Той целуна нежно врата й. — Наистина ли ще получа своя собствена заря тази вечер?
— Вероятно. Всъщност, ако се държиш прилично, може да ти позволя да…
Тя млъкна и вдигна поглед към него, защото той скочи на крака и я вдигна. Кам тичаше към тях.
— Работилницата гори!
Когато пристигнаха, пожарната команда вече се бореше с пламъците. Вратите и прозорците бяха изгорели напълно, а стените около тях бяха съвсем черни. Сет стоеше със свити юмруци, гледаше как водата се излива върху пламъците и как отвътре пушекът излиза на голяма тъмна вълна.
Помисли си за нещата, които бяха в стария тухлен хамбар. За потта и кръвта, които бяха пролети при
