Отвън беснееше бурята, светкавица раздра небето и цялата къща се разтърси и като в сън Кайла усети Брет над себе си, видя в проблясъците светлина как се навежда над нея. Мускулестото му тяло се открояваше на фона на светлата мрежа против комари около леглото й, видя суровата решимост, с която проникна в нея, като се движеше бавно и ритмично, докато измамното й тяло се извиваше да го посрещне, събудено отново, лакомо го поглъщаше дълбоко в себе си. Сякаш тя бе обладана от нещо по-силно, не само от този мъж, този среброок дявол, който толкова дълго бе нахлувал в сънищата й.
— Обхвани с крака кръста ми — дрезгаво прошепна той и тя го направи, вдигна краката си и ги сплете около тънкия му кръст и го задържа дълбоко в себе си, осъзнала, че каквото и да се случи, не може да го изгуби отново.
После вече нищо нямаше значение, всичко избледня, докато той се движеше, все по-бързо, и по-бързо, и ритъмът я пренесе във висините на пълна забрава.
24
Въздухът бе благоуханен и свеж след дъжда, който отми праха от плочите на терасата. Няколко счупени клони и паднали листа бяха пръснати из двора, също останки от бурята, но прислужниците ги пометоха, докато Кайла излезе на терасата. Тя се чувстваше толкова странно тази сутрин, тялото й бе напрегнато и чувствително, а очите й тежаха. Дали й личеше? Дали видът й показваше, че по-голяма част от нощта е прекарала в прегръдките на мъж? Беше почти съмнало, когато Брет си тръгна, като я целуна леко по устните, преди да се облече и си тръгне по същия начин, както беше дошъл — през прозореца.
Беше късно, повече от час след обичайното време за закуска, но тя се събуди чак когато Танзи отвори капаците. Младата прислужница я погледна любопитно, но нищо не каза, когато взе разкъсаната й нощница от пода до леглото.
Господи, какво ли си е помислила? Кайла сложи ръка на главата си и се намръщи. Нищо не се бе променило освен фактът, че тя отново се направи на глупачка, макар да се зарече повече да не допусне Брет до себе си. Не си размениха обещания за любов и обич, само това необуздано сливане на телата им. Ех, поне то, но мисълта не бе утешителна. Как да се омъжи за Раул сега? И все пак — можеше ли да си позволи да бъде достатъчно глупава и да допусне, че за Брет е нещо повече от всеотдайна любовница? Не беше ли показал достатъчно ясно в Англия, че не я желае? Боже мой, та той дори опита да я омъжи за приятеля си… да, тя ще бъде истинска глупачка, ако му позволи да я измами отново.
— Госпожице? Имате посетител.
Кайла се обърна, леко стресната, защото бе потънала в мислите си и дори не чу стъпките на Танзи зад гърба й.
— Кой е той?
— Монсеньор Банинг, херцог Улвъртън. Херцог, госпожице. Тук да ви види… Да го поканя ли на терасата?
Брет… толкова скоро. Господи, тя не беше готова за това, не знаеше какво да му каже… какво би трябвало да му каже.
— Покани го. И донеси още кафе, моля.
Беше глупаво да се чувства толкова нервна като ученичка, надсмя се сама над себе си. И все пак беше трудно да се овладее особено след изминалата нощ. Как ще се държи той? Щеше ли да се усмихва с онази ленива всезнаеща усмивка, която я караше да скърца със зъби и лазеше по нервите й? Или щеше да бъде внимателен и нежен, като онези три седмици, преди окончателно да я предаде… Как можеше да има доверие на мъж, който прави това?
Мислите не й даваха мира, но тя си наложи да изглежда спокойна и хладна, когато Танзи въведе Брет на терасата. Слънчевата светлина се процеждаше през клоните на дъба и проблясваше в гарваново черните коси със синкави отблясъци, като на испанските му прародители. Може би все пак слухът, че майка му е туземка, не беше толкова измислен, защото, донякъде е била. Нова Испания, както се е наричала тази част на страната, първо е принадлежала на Испания и после е станала френско владение.
— Изглеждате уморена — каза Брет, докато крачеше към нея, и в очите му проблеснаха дяволити пламъчета, докато й целуваше ръка. — Не спахте ли добре, мис Ван Влийт?
Тя дръпна ръката си, подразнена и малко объркана от закачливото му безгрижие.
— Беше неспокойна нощ. Бурята…
— А, да, бурята… — той изглеждаше толкова хубав, безупречно облечен в снежнобяла риза с шал на врата, с перфектно ушито сако и плътно прилепнал панталон, подчертаващ дългите му атлетични крака, с високи кожени ботуши. Защо трябваше да идва днес, когато тя бе още объркана от тази нощ? И беше толкова близо, тя почти усещаше топлината на тялото му. Но той се отмести, като прие чаша димящо черно кафе от прислужницата, и се загледа с одобрение в Кайла, докато прислужницата си тръгна и ги остави сами.
— Предполагам, че се чудиш защо дойдох да те видя днес?
Кайла се изкашля, като играеше с ресните на шала си, после го погледна:
— Да, всъщност наистина ми хрумна да се запитам защо ме посещавате днес, след сцената по време на бала при френския консул? Да не би да става дума за годеника ми, монсеньор Ренардьо?
Брет леко присви очи:
— Може и така да се каже. При последната ни среща забравих да ви кажа някои неща, които могат да се окажат интересни за вас.
— О? — Кайла се протегна към кафето си с нетрепваща ръка, като избягваше погледа на Брет. — Какво е това, което би могло да ме заинтригува, монсеньор Банинг?
Умишлено пропусна титлата и видя как в погледа му проблесна весела искрица, докато сухо произнасяше:
— Вие не изглеждате никак изненадана, че го познавам. Бихте ли ми обяснила защо?
Въпросът му я изненада и тя се намръщи, докато отпиваше от горещото силно кафе и се опитваше да печели време:
— Предполагам, защото Раул има толкова много познати, свързани с бизнеса му. Всъщност не се замислих дали ви познава, или не. Надявам се, че вече сте разрешили смешния проблем с дуела и сте дошъл да ми съобщите.
— Въпросът е почти решен — Брет постави чашката с кафе в чинийката, при което тя издрънча леко и веселото изражение бе изчезнало от лицето му, когато той отново се доближи до нея:
— По дяволите, кажи ми истината, Кайла, и престани да отбягваш отговора. Какво знаеш за бизнеса на Ренардьо?
— Не мога да си представя защо трябва да знам каквото и да било за бизнеса му? — тя шумно постави чашата на малката масичка до стола и се изправи срещу него. — Вие сте гост в този дом. Не правете сцени или ще се наложи да ви покажат вратата. Защо трябва да знам повече за бизнеса му, освен че се занимава с внос на стоки от Франция и Испания? И защо това има значение за вас?
— Защото съм любопитен да изясня някои неща, които са свързани с мен и моята собственост. Изглежда странно да се появите в Лондон с претенциите, че сте отдавна загубената наследница на Едуард Ривъртън, а след това аз да открия, че важни документи са откраднати и са продадени на Нортуик, от мъж, обсебен от мисълта за вас. Сега ви откривам тук, в Ню Орлиънс, сгодена за човека, който е главният виновник за кражбата на документите. Връзката между тези събития е очевидна, не мислите ли?
Тя го гледаше недоумяващо:
— Не разбирам за какво говорите.
— Мисля, че разбирате.
Брет произнесе това тихо, невъзмутимо и без обичайното иронично-закачливо пламъче, което тя чуваше в гласа му миналата нощ. Гласът му бе студен и обвинителен. Тя се смрази.
— Да повикам ли някой от прислугата да ви придружи, или сам ще намерите изхода?
— Сам влязох, сам ще изляза.
Тя трепереше и се загърна плътно с шала си:
— Приятен ден, сър.
— О, не, querida, няма да се отървеш така лесно от мен. Ще си тръгна, когато съм готов за това, освен
