събличам заради теб като… като някоя уличница!
— За каква друга, по дяволите, се мислиш? Ти малка, зеленоока, разглезена женичке! Достатъчно дълго бях търпелив с теб, но, както изглежда, ти си от типа жени, които разбират само от един вид отношение.
Изричайки през зъби тези думи, той пристъпи към нея и въпреки неочакваното сърцебиене, Джини отказа да се предаде. Тя затаи дъх, когато Стив разкъса деколтето на роклята й. След това я вдигна на ръце и я хвърли на леглото, а докато се навеждаше над нея, нави буйната й коса около дланта си. Джини извика тихо.
Почувства се… почувства се като пленница, обладавана от своя завоевател. Съпротивляваше се почти инстинктивно, заслепена от гняв, дращейки с нокти гърба му, докато той не дръпна жестоко косата й, принуждавайки я да извие глава назад, и впи устни в шията й.
За момент Джини остана хладна, след което въздъхна и внезапно се предаде, а ръцете й притиснаха тялото му. Тя галеше с пръсти гърба му от основата на врата надолу и вместо да се опита да се освободи, го стисна с хълбоци, а краката й се увиха около мускулестите му бедра.
От неистовото притискане на телата им огърлицата болезнено се впиваше в кожата й. Пламъчетата на лампите трептяха, правейки стаята ту да изглежда по-голяма, ту отново да се свива около тях. Устни и длани се преоткриваха отново и отново, докато телата им се разделяха и сливаха, оставяйки нови гънки върху измачканите ленени чаршафи на леглото.
Междувременно гостите на сенатора бяха приключили с вечерята и пак подеха танците, съпроводени с неизбежните шушукания.
Джини бе задрямала в топлата прегръдка на Стив, а след това се бе събудила. Склонила глава на голото рамо на мъжа си, тя шепнеше любовни слова, ликуваща от отново разгарялото се помежду им желание.
Сега, след като се бяха преоткрили един друг, той със сигурност нямаше да я пусне да замине!
— Стив… — плахо поде тя, но мъжът не я остави да довърши. Целуваше я ожесточено, почти неистово, отнемайки й способността да мисли… Останаха единствено целувките му. Като че ли и двамата отказваха да приемат, че навън, зад прозорците, настъпваше утрото, дебнеше под плаща на нощта, за да нахлуе не след дълго и да ги раздели един от друг.
Така и стана. Трябваше да се досети! Но как можеше да знае, че бледата сива светлина, невинно проникваща през спуснатите завеси, и едно плахо, но настойчиво почукване, можеха да заличат изминалата страстна нощ. Сякаш тя никога не бе съществувала?
Джини отново бе на кораба — облечена в топли дрехи, с боне и наметка срещу утринния хлад. Бледа млечнобяла светлина извираше от нежно полюшващите се пазви на морето, над които лениво се стелеше мъгла.
Какъв тъжен и потискащ час за раздяла! Дори дрипавите парцали на мъглата изглеждаха отчайващо овехтели. А Джини отново бе на борда на кораб. Белите му платна плющяха на вятъра, а лъскавите парапети сега бяха матови от ситните водни капчици. Всичко изглеждаше просмукано от влага. Дори полата на Джини бе провиснала, а когато младата жена приглади падналите на челото й къдрици, усети влагата по бакъреночервената си коса.
Луксозната каюта, която споделяше със Соня, бе ярко осветена от газови лампи. Джини почти се задушаваше от тежкия аромат на екзотични цветя. Имаше чувството, че всичките им гости от предишната вечер се бяха качили на борда, за да се сбогуват по възможно най-шумния начин. В един от ъглите на голямата каюта бе поставена маса, застлана със снежнобяла покривка. Върху нея бяха натрупани бутилки шампанско и различни съдини, изпод чиито капаци все още излизаше пара.
— Тост! — непрекъснато чуваше тя, а чашите отново и отново се пълнеха и пресушаваха. Някакъв възрастен мъж, когото Джини си спомняше съвсем смътно, я уверяваше, че им предстояло спокойно плаване.
— По това време на годината пътуването по море е най-безопасно. Веднага щом напуснете пристанището ще изгрее слънце и ще ви съпътства през цялото време.
Като че ли някой го беше грижа! Сякаш можеше да я развълнува нещо друго, освен факта, че Стив не каза нищо и не направи нищо, а само я подтикваше да бърза, за да не изпуснат отлива.
Миналата нощ… но може би миналата нощ е била само начин на сбогуване. Неговият начин да я прогони от живота си.
Джини обходи с поглед каютата и накрая, както бе правила вече много пъти, се загледа натам, където седеше той. Гладко избръснат и много елегантен, той по нищо не напомняше за голия дивак, насила завлякъл я в стаята само преди няколко часа. Устните й — подути и болезнено чувствителни, все още пазеха спомена за целувките му. Дали някой от присъстващите подозираше какво се бе случило, след като той така безцеремонно я завлече нагоре по стълбите, без да си направи труда да й даде някакво обяснение? Но дали това изобщо бе от значение? Виждайки ги днес, в студената сива светлина на пролетното утро, навярно им бяха заприличали на още една женена двойка — съпрузи, вече прекалено свикнали един с друг, за да се вълнуват от раздялата.
Една гневна стрела прониза тъмното було на забравата, което я обгръщаше. Някаква жена кокетно се усмихваше на Стив и държеше чашата си така, че леко да докосва неговата. Коя бе тя? И как смееше да флиртува с него толкова открито, дори още преди съпругата му да бе отплавала?
Неочаквано, сякаш усетил погледа й, Стив вдигна към нея тъмносините си, непроницаеми очи, чието изражение бе полускрито от неестествено дългите му мигли. Колко пъти му се бе присмивала заради тях. Джини вирна брадичка и се опита да устои на погледа му.
Стив полунасмешливо вдигна чашата си по посока на Джини, чиито очи пръскаха гневни искри. Колко студена и ядосана изглеждаше сега — с боне и затворена рокля от гълъбовосива коприна, същинска квакерка. Но когато човек забележеше тези очи и устни… Неговата малка, зеленоока вещица! Стив много ясно помнеше лудешкото биене на сърцето й върху гърдите си… като на някакво пленено диво животно… тихите, откъслечни стонове, изнизващи се от отворените й устни. Джини — сирена и самодива, жената, която можеше да тласне към гибел всеки мъж.
Как можеше да се бори като тигрица и да ругае, а в следващия миг да се отдава, изпаднала в странна самозабрава. Как успяваше да остане толкова неуловима, дори когато той превземаше тялото й? Само да му бе дала през последните буреносни месеци дори най-малък знак, че е променила решението си относно това нелепо пътуване. Сега обаче Стив мрачно си мислеше, че дори и да нямаше нищо друго, собствената му гордост щеше да го подтикне да настоява Джини да замине. Искаше да й даде възможност сама да избере съдбата си, да бъде напълно свободна, така че решенията й да не се влияят от нищо. Така би било най- добре не само за нея, но и за неговото собствено спокойствие. В последно време дяволската му ревност твърде често го бе изваждала от равновесие.
Очите на Стив замислено се взираха в лицето й, изучавайки изражението му. Внезапно, сякаш не можеше повече да понесе вторачения му поглед, Джини се извърна и напусна каютата, в която веднага нахлу важният морски въздух.
— Извинете — машинално рече тя на красивата брюнетка, гледаща Стив с втренчен, леко нацупен и разочарован поглед.
Той изпразни чашата си, след което поръча още две, оставяйки бакшиш на сервилния стюард. След това последва Джини, пренебрегвайки цялата си практичност и здрав разум.
Джини стоеше сама, облегната на парапета и той, без да продума, й подаде една чаша. За миг очите й — потъмнели и непроницаеми, срещнаха неговите, след което, отмятайки глава назад.
Джини на един дъх пресуши чашата с шампанско, като да бе пълна с вода. Хвърли я настрани с небрежен жест.
— Приятно пътуване, скъпа — прошепна над ръба на своята чаша Стив, преди също да я захвърли, подражавайки на съпругата си.
Неочаквано Джини се обърна, а облечените й в ръкавици ръце стиснаха парапета толкова отчаяно, че човек би помислил, че пръстите й ще се счупят. Силният бриз, браздящ водната повърхност и подмятащ прозрачните парцали мъгла, разкри очертанията на стройната й фигура и Стив усети полите на роклята й да се увиват около краката му.
