ГЛАВА VI
АЛИГАТОРЪТ
За човека, отраснал по бреговете на която и да е река във Флорида, алигаторът не представлява, необикновена гледка, нито пък нещо особено ужасно. Колкото и да е грозно това огромно влечуго, а то наистина е най-отвратителното същество в животинското царство — то не внушава ужас у тези, които го познават добре. Въпреки това човек рядко се приближава до него без страх. Хората, незапознати с неговите убежища и навици, се отвращават от него и го избягват; дори и хората от местното население, независимо дали са червенокожи, бели или черни, чиито къщи са край блата и лагуни, се приближават предпазливо към огромния гущер.
Някои кабинетни учени-естественици твърдят, че алигаторът не нападал хора и все пак признават, че той унищожава коне и рогат добитък. Същото нещо твърдят за ягуара и за прилепа-кръвопиец. Това са наистина странни твърдения, като се имат предвид хилядите случаи, които показват обратното. Вярно е, че не винаги, когато има възможност, алигаторът напада хора. Но същото важи и за лъва, и за тигъра. Даже и недостоверният Бюфон14 едва ли би имал смелостта да заяви, че алигаторът не е опасен. Ако можеше да се направи списък на хората, станали жертва на кръвожадността на това животно от времето на Колумб, щеше да се установи, че през същия период те не са малко, а почти толкова, колкото са жертвите на индианския тигър или африканския лъв. По време на краткия си престой в Южна Америка Хумболд15 е научил за много такива случаи, а и аз самият зная за не един случай, когато челюстите на американския алигатор са причинили смъртта на хора или са ги осакатили.
Има различни видове каймани16, алигатори и истински крокодили във водите на тропическа Америка. Те са повече или по-малко свирепи, а оттук и разликата в „разказите на пътешествениците“. Дори животни от един и същи вид, но от две различни реки имат различен характер. Също като другите животни навиците на алигатора се определят от външните условия. Размерът на животното, климатът и мястото оказват своето влияние. И това, което може би изглежда още по-невероятно е, че нравът на алигаторите се влияе от характера на хората, които живеят наблизо.
Край бреговете на някои от реките на Южна Америка живеят зле въоръжени и лениви индианци — там кайманите са извънредно смели и приближаването до тях е опасно. Такива са били техните сродници — алигаторите от Севера, преди решителните горски обитатели с брадва в едната ръка и с пушка в другата да ги научат да се страхуват от съществата, които ходят изправени — доказателство, че тези влечуги не са лишени от разум. Но и до ден днешен в много от блатата и реките на Флорида има големи алигатори, до които е опасно да се приближиш, особено по време, когато те се размножават, и още повече по места, отдалечени от човешки поселища. Във Флорида има реки и лагуни, в които плувецът рискува да загуби живота си, както ако се гмурне в море, пълно с акули.
Независимо от всичко това, човек свиква дори и с истинската опасност и започва да гледа леко на нея, особено когато тя е постоянна. И обитателите на мочурищата, обрасли с кипариси и бял кедър, са свикнали да не се вълнуват от вида на грозния алигатор. Неговото присъствие не е нещо необикновено за местното население на Флорида. Появата му не предизвиква дори голям интерес освен сред черните, които използуват опашката му за храна, и сред ловците на алигатори, които се прехранват, като продават кожата му.
Появяването на алигатора в саваната нямаше да събуди подозрение у мене, ако не бяха необичайните му движения, а така също и необичайното поведение на мулата. Не можеше да не помисля, че между тях има някаква връзка. Явно бе, че влечугото следва човека.
Не можех да кажа дали алигаторът вижда пред себе си човека или го следи по миризмата. Второто ми се струваш по-вероятно, тъй като мулатът се бе скрил в царевицата, преди алигаторът да се появи от гората. Той едва ли е могъл да го види, когато се отправи към отвора в оградата. Реших, че го следи по миризмата, без да се замислям дали животното е способно да върши това.
Влечугото продължи да пълзи по тревата и прекоси ливадата по следите на човека. От време на време алигаторът се спираше, прилепваше гърди към земята и оставаше в това положение няколко секунди, сякаш за да си почине. После повдигаше туловището си на около един ярд над земята и упорито потегляше напред, като че ли се подчиняваше на някаква притегателна сила. Алигаторът се движи бавно на сухо, не по-бързо от гъска или патица. Във водата той е в стихията си и там се движи почти с бързината на риба.
Най-после той се приближи до отвора и след като си почина, провлече тъмното си тяло зад оградата. Видях го да навлиза и да изчезва сред царевицата точно на мястото, където преди това изчезна мулатът.
Вече не се съмнявах, че чудовището следва човека. Също така бях убеден, че мулатът знае, че е следен. Как можех да се съмнявам? И едното, и другото беше очевидно. Първото видях със собствените си очи, а за второто имах доказателства. Странното поведение и необичайните движения на мулата, фактът, че махна прътите и остави отвора свободен, че от време на време хвърляше поглед назад, което забелязах, когато той пресичаше откритата поляна — бяха доказателства, че Джейк знае какво пълзи подире му. В това нямаше никакво съмнение.
Но моята увереност съвсем не ми помагаше да си обясня загадката. Настойчивостта, с която влечугото се движеше, доказваше, че някаква притегателна сила, на която то не може да устои, го тегли напред. Това доказваше също, че човекът въздействува по някакъв начин над влечугото.
Но как? Дали го примамваше с някоя от магиите на Обея17?
Суеверни тръпки ме побиха, когато си зададох този въпрос. Аз бях отрасъл между африканци, бяха ме кърмили и отгледали чернокожи бавачки и няма нищо чудно в това, че моето младежко съзнание беше пълно с всевъзможни негърски суеверия и че ми минаваха подобни мисли. Знаех, че има алигатори в блатата сред кипарисите и че в по-отдалечените места някои от тях достигат огромни размери. Но как бе успял Жълтия Джейк да примами един от тях и да го накара да го следва по сухата обработена земя, бе загадка, която не можех да си обясня. Не ми идваше наум никакво естествено обяснение и затова търсех отговор в царството на тайнственото и свръхестественото.
Дълго време наблюдавах и се чудех. Съвсем забравих за елените, които спокойно си пасяха. Целият бях погълнат от загадъчните движение на мулата и влечугото, което пълзеше след него.
ГЛАВА VII
РАЗВЪДНИКЪТ НА КОСТЕНУРКИ
Не виждах нито човека, нито влечугото, докато те се намираха сред царевицата. Посоката на погледа ми не беше успоредна на редовете. Растението бе избуяло и неговите високи стебла и широки мечовидни листа можеха да скрият човек на кон. Дори гъсталаците на вечнозелени дървета не са по-непроницаеми за погледа.
Ако се придвижех малко надясно, щях да виждам надалеч между царевичните редове, но трябваше да напусна убежището си и мулатът можеше да ме забележи. Имах причини да не желая това и останах на мястото си.
Бях сигурен, че той продължава да се движи през царевичната нива и не след дълго щях да го видя, като излезе на открито.
Между царевицата и „хомъка“ се простираше равна нива, засята с индиго. Той трябваше да мине през нея, за да стигне до жилището си. Тъй като растенията бяха малко по-високи от два фута, аз щях да го забележа, когато минава оттам. Останах на мястото си, чакайки нетърпеливо неговото появяване. Съзнанието ми все още не беше се освободило от мисълта за свръхестественото.
Мулатът се движеше бавно, много бавно, но знаех, че напредва. Съдех за това по листата и косите на царевицата, които от време на време се полюшваха. Утрото бе тихо. Не се чувстваше и най-слаб полъх. Полюшването можеше да се дължи само на нещо, което минава през царевицата — разбира се, това бе мулатът. А поклащането на растенията малко по-назад показваше, че алигаторът продължава да го следи.
От движенията сред царевицата разбрах, че Джейк не се движи между редиците, а ги пресича. С каква цел? Не можех да отгатна. Всеки от коридорите между редиците щеше да го отведе у дома му, където предполагах, че отива. Не можех да си обясня защо си усложнява пътя, като ги пресича. Едва по-късно открих целта на неговото зигзагообразно движение.
