че конете трябваше да имат криле, за да прескочат преградата. После бързо се върнахме у дома, без да се крием от конете. Те, щом ни видяха, веднага полетяха към гората. Помпо бе оседлан, приготвихме ласо и за по-малко от три дни цялото стадо бе изловено.
Мисля, че разказът за тези приключения вече ви е дотегнал. Бих могъл да изредя още много други, но това може би ще сторя друг път. Сигурно сте изморени да ме слушате и с нетърпение очаквате да свърша.
Ето вече десет години живеем в този оазис. През цялото време бяхме щастливи и доволни от съдбата си. Бог благослови нашите дела и ги увенча с успех. Но децата ни, както виждате, израснаха сред природата, без възпитание, ако не смятате това, което ние можахме да им дадем. Ето защо силно желаем да се върнем към цивилизования живот. Смятаме идната пролет да отидем в Сейнт Луис. Всичко е готово — кола, коне, стока, всичко освен кожите, които ще приберем през тази зима. Аз не зная дали някога отново ще дойдем в този тих кът, но споменът за него никога няма да се заличи от нашата памет. Дали ще се върнем тук или не, зависи от това, което ни готви бъдещето. Във всеки случай, напускайки долината, ние ще отворим всички клетки, ще унищожим всички огради, ще пуснем всички наши животни, давайки им възможност отново да се върнат към свободния живот.
А сега, драги приятели, ще ви отправя само една молба. Късна есен е. Вие сте се отбили от пътя си, а зиме, както знаете, е опасно да се пътува през пустинята. Затова останете при нас до пролетта — ще пътуваме заедно. Зимата по тези места не е продължителна и аз ще се постарая да я прекарате по-приятно. Обещавам ви много интересно ловуване, а когато му дойде времето, ще устроим и голям лов на бобри. И така кажете, искате ли да останете?
Глава XX
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предложението беше прието. Нашият другар Мак Найт пожела да остане най-вече заради своята малка Луиза. Всички знаехме какви опасности ни чакат през зимата в пустинята.
По тези ширини зимата, както забеляза Ралф, не е дълга — пролетта настъпва скоро. За нас дивият живот, който ни предстоеше тук беше изпълнен с много красота, затова и се съгласихме с предложението на домакина ни.
Ралф изпълни своето обещание и уреди чудесен лов през зимата. Особено интересен беше за нас и ловът на бобри, от които убихме около две хиляди.
С настъпването на пролетта бяхме готови за път. Приготвихме три коли: две за кожите на бобрите и третата за жените. Ралф и синовете му трябваше да яздят. Оградата на парка беше махната, а животните — пуснати на свобода. След като ги нахранихме добре, ги оставихме на собствената им съдба и напуснахме долината.
Тръгнахме на север, за да минем по стария път, който води за Сейнт Луис. Там пристигнахме през май. Ралф веднага продаде своите коли и спечели голяма сума…
Оттогава минаха няколко години. Авторът на тази книга живее в далечна страна и нямаше вести за Ралф и семейството му.
Наскоро обаче получих от него писмо, от което ми беше приятно да науча, че всички са здрави и се чувстват прекрасно. Франк и Хенри отдавна бяха завършили колежа. Сега те вече са истински мъже. Малките Мария и Луиза бяха завършили пансион. Накрая писмото на Ралф съдържаше и други крайно интересни новини.
Ставаше дума за четири сватби. Хенри се беше сгодил за своята „малка сестра“, чернокосата Луиза. Франк се оженил за красивата дъщеря на един плантатор от Мисури. На русата Мария с гълъбовите очи предстоеше да свърже съдбата си с един млад търговец, който прекара зимата в долината заедно с нас. Много добре си спомням как той още тогава се навърташе край малката Мария.
А четвъртата сватба? На този въпрос ще отговорят Куджо и неговата дебела Луиза.
Писмото завършваше с това, че след сватбените празненства Ралф смяташе да се върне в долината. С него щяха да отидат всички — Мак Найт и младоженците.
Те щяха да вземат със себе си много коли, коне, говеда и всичко необходимо за скотовъдство и земеделие. Имаха строго определен план — искаха да основат малка колония на патриархални начала.
Това писмо беше пропито с щастие. Четейки го, аз си спомних онези щастливи минути, които преживях в обществото на тези мъжествени хора и благодарих на съдбата, която ме доведе в „жилището в пустинята“.
Информация за текста
© 1991 Ст. Флоров, превод от английски
Thomas Mayne Reid
The Desert Home (The Adventures of a Lost Family in the Wilderness),
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране, разпознаване и редакция: Сергей Дубина, 10 май 2008
Публикация
Майн Рид. Приключение в пустинята
Второ осъвременено издание
Издателство „Абагар — МК/90“, София
Превод: С. Флоров, 1991
Художник на корицата: Димитър Стоянов, 1991
Печат: ДФ „Полипринт“ — Враца
с/о Jusautor, Sofia
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8191]
Последна редакция: 2008-06-15 21:45:08
1
Barrancas (исп.). — Б. пр.
2
Apirosi (исп.) — букв. мулетар. — Б. ред.
3
За такова го смята героят. Всъщност това животно е млекопитаещо. — Б. ред.
4
Armadillos (исп.). — Б. ред.
5
Здравейте, привет (исп.). — Б. ред.