й вид, разтворената уста, раздвоения изплезен език и искрящите очи, антилопата сякаш не чувстваше никакъв страх и се приближаваше към разтворената паст. Когато вече беше на няколко метра от мястото, където се полюляваше змията, влечугото бързо протегна глава напред, захапа антилопата със зъби и я притегли към дървото. След още една секунда тъмното тяло на антилопата изчезна между петнистите пръстени на змията и се превърна в безформена маса.
L
Двубоят на Вилхелм с боата
Един приятел на Вилхелм, млад лекар и любител-зоолог, горещо беше го помолил, ако му се удаде удобен случай, да му донесе една боа от тази твърде рядка порода. Но всички старания на Вилхелм да изпълни молбата на приятеля си досега оставаха напразни. И не е за учудване, че щом сега беше срещнал случайно такова страшилище, дълго шест метра и повече от тридесет сантиметра дебело, той изцяло се отдаде на желанието да се сдобие с кожата му на всяка цена. Вилхелм стреля по змията, но тя се разви, отхвърли безформената маса, която се канеше да погълне, и запълзя толкова бързо, сякаш изобщо не беше ранена. Щом забеляза, че змията се насочва към скалите, където можеше да се скрие и да му избяга, ловецът, без да губи време за пълнене на пушката си, бързо тръгна след нея и след малко настигна опашката й. Змията не обръщаше никакво внимание на тежките удари от приклада и продължаваше да пълзи напред, като половината й тяло вече беше скрито в една пукнатина на скалата. Като видя, че влечугото ще му избяга, младежът реши със собствените си ръце да му попречи да се скрие в дупката. Той захвърли пушката настрана, с двете си ръце хвана опашката и я задърпа с всички сили. Но успя да издърпа змията навън само отчасти.
Започна отчаяна борба. Вилхелм не можеше едновременно да държи змията и да й нанася удари, за да я накара да изпълзи обратно. Изведнъж му хрумна великолепна мисъл — да завърже опашката на змията за дърво и по този начин да освободи ръцете си, а после с удари да я накара да изпълзи от пукнатината. Той изпълни веднага намерението си с помощта на едно въже, което намери в джоба си; откърши здрав клон и с него започна да удря змията. След третия удар тя изпълзя, и то толкова бързо, че ловецът не успя да се отдръпне. Змията веднага се уви около него. Пред самото му лице застана страшната разтворена уста, изплезения, раздвоен език и злите втренчени очи…
Положението беше ужасно! Вилхелм не загуби самообладание и с цялата сила на отчаянието си стисна с две ръце змията за гърлото. Вързана с опашката за дървото и стисната за гърлото, змията не можеше да се бори свободно и да използва всичката си грамадна сила. Все пак, изходът на борбата трудно можеше да бъде в полза на ловеца, чиито сили не бяха достатъчни да я удушат.
За щастие, Вилхелм си спомни, че има ловджийски нож, окачен на кръста му. Трябваше да поотслаби за момент усилията си да стиска гърлото на змията и тя веднага се възползва от това, като обви още по-здраво жертвата си. Скватерът все пак успя да измъкне ножа си и с няколко силни удара довърши страшния противник.
Вилхелм беше спасен и имаше пълно право да се гордее с такава победа!
LI
Медарят
Всички единодушно признаха, че борбата на Вилхелм с чудовищната змия надминава по героизъм всички други приключения, които бяха преживели до сега. Двубоят със змията стана тема на дълги разговори. Всички ловци, с изключение на Аренд, можеха да се похвалят с някаква случка, на която те бяха главни герои. А Аренд, освен че нямаше с какво да се гордее, но си спомняше със срам как веднъж попадна с коня си в капан, предназначен за слонове. Макар че той не беше толкова страстен ловец като приятелите си, все пак беше също толкова смел и пъргав като тях. Само че не беше имал удобен случай да прояви храбростта и досетливостта си.
Наскоро на Аренд му се падна да вземе участие в една случка, с която завърши пътешествието на ловците.
След цъфтящата долина бяха навлезли в друга, с повече кактуси. Вниманието им беше привлечено от една интересна птица. Съвсем обикновена наглед, голяма колкото врабче, тя прелиташе от клон на клон. Наричаше се медар, защото водеше всеки човек, който срещне, до мястото, където има пчелни кошери. Тя щеше да се възползва от остатъците след поражението на кошера. Природата я беше надарила с плътна и дебела кожа, която я предпазваше от пчелното ужилване. Понеже ловците бяха привършили запасите си от захар, много се зарадваха на възможността да се снабдят с мед за кафето.
Всички тръгнаха след птицата, която прехвръкваше от клон на клон с особен писък. Най-после тя кацна на едно дърво, сякаш посочваше края на пътя. На това дърво се намираше пчелният кошер.
Като отсякоха дървото и опушиха пчелите, ловците взеха медените пити и оставиха малка част на птицата-медар за благодарност. Тази вечер всички ядоха мед до пресищане.
LII
Заключение
Но за тях щеше да бъде много по-добре, ако не бяха намерили меда.
Един час след вечеря им стана много горещо и задушно. Медът, събран от пчелите, беше отровен. За щастие, в походната аптека на Ханс намериха нужните лекарства и си помогнаха.
Но бяха страшно отслабнали и се принудиха да останат на едно място за няколко дни.
Това неочаквано премеждие ги накара да прекратят похода си и да потеглят назад.
Аренд и Хендрик бяха много доволни, защото вече им беше домъчняло за Гертруда и Вилхелмина. Клаас и Ян вече предвкусваха вкусните домашни ястия, а ботаникът желаеше час по-скоро да пристъпи към съставяне на новата си колекция.
Само Вилхелм беше недоволен. Той съжаляваше, че не успя да осъществи заветното си желание: да стигне до местата на огромните четирикраки, отвъд границата, по бреговете на Лимпопо. Утешаваше се само с мисълта, че скоро ще бъде замислена друга експедиция в тази посока.
След известно време пристигнаха в Грааф-Райнет здрави и невредими. Трябва ли да описваме с каква радост бяха посрещнати в бащиния си дом, колко мили и внимателни бяха Вилхелмина и Гертруда, и какъв тържествен обяд беше приготвен в тяхна чест?
Информация за текста
© М. Москов, превод от руски
© С. Андреев, превод от руски
Thomas Mayne Reid
The Bush Boys, 1856
Сканиране и първа редакция: vens, 2009
Редакция: Boman, 2009
Издание:
Майн Рид. Скватерите
Поредица „Екзотика и приключения“
Албатрос ТБ, София
ISBN 954–8838–06–0
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14577]
Последна редакция: 2009-11-10 22:00:00
