Според пресмятането ми ще стигнете до Потока на антилопата в неделя сутринта.
Ван Дайк се поклони и тръгна към коня си. Комендантът се обърна към Армстронг.
— На добър час! Доверете се на звездата си и ще направите чест на нашата стара академия в Уест Пойнт. Уверен съм в това.
Франк Армстронг се развълнува от тези неочаквани думи и сълзи задушиха гласа му:
— Прощавайте, господин комендант! Благодаря ви, много ви благодаря!
Разнесе се командата на Ван Дайк да се строят в две редици. По сухата трева се чу тропот на копита. Последва нова команда и малкият отряд се отправи тихо към вратата на форта. Комендантът проследи колоната, докато и последният войник не се скри, погълнат от тъмнината, и се упъти към дома си. Докато вървеше, той пукаше с пръсти и си мислеше: „Това момче има някакъв особен огън в очите. А колкото до Ван Дайк, ако скалпът му остане в ръцете на някой индианец, то ще е, защото конят му няма да успее да избяга от бойното поле заедно с него. А може и червенокожите да го намерят упоен от винени пари. Проклето вино!“
Глава VI
ПРИЕМ У КОМЕНДАНТА
В десет вечерта следващата събота и двете зали в жилището на коменданта бяха изпълнени с хора. Преобладаваха офицерите, но имаше и двайсетина дами. Едни от тях живееха във форта, а другите бяха техни приятелки, дошли с мъжете си.
Всеки беше тук с различна цел. Един се блазнеше от обещания голям лов, друг — от възможността да закупи земя наблизо, а мнозина бяха дошли просто от любопитство.
— Мисис Пейтън — говореше лейтенант Дейвид на млада жена, която се оглеждаше, току-що влязла в залата, — моля ви за помощ. Мис Брентън не ми вярва, че и дамите ще бъдат поканени на лова с хрътки.
— Вярно е — отвърна с усмивка мисис Пейтън, — колкото до мен, аз винаги придружавам мъжа си по време на лов, но не нося оръжие. Но има дами, които ловуват истински, например миналия месец една девойка от Кентъки, която беше с нас, уби три бизона.
Джулиет Брентън се възмути от този подвиг, а братовчедка й Нети извика:
— Наистина ли? Три бизона със собствените си ръце? Представям си колко е била горда с това! Трябва да се опитам и аз да убия един в големия лов, който ни е обещал комендантът.
— Ако ме вземете за водач, ще убиете дори два — уверяваше я Дейвид.
— Съветвам ви да тръгнете с опитен ловец като мен — намеси се весело лейтенант Пейтън, — ако не искате да се върнете с празни ръце.
До тях се приближи мисис Сейнт Ор и като чу за какво си говорят, се намеси:
— Мис Джулиет, наистина съм в отчаяние, но комендантът е принуден да отложи малко лова… само за няколко дни. Трябва да бъдем сигурни, че наоколо няма индианци. А дотогава можете да се задоволите с лов на зайци в близост до форта. Участвали ли сте в лов с кучета?
— Никога.
— Това е много интересно, а мъжът ми има прекрасни кучета. Но мис Нети Дашууд едва ли ще се задоволи с такъв скромен дивеч.
— Какво да се прави — с въздишка отвърна Нети, — все пак се надявам, че тези проклети индианци ще се махнат от околностите.
— И ние искрено се надяваме на същото — малко тъжно отговори мисис Сейнт Ор, — но няма ли да е по-добре да оставим този разговор и да посветим малко време на музиката? Мис Джулиет, няма ли да ни попеете?
Джулиет не чака да я молят, стана и отиде до пианото, сподирена от неколцина поклонници.
Капитан Джим Сейнт Ор, който стоеше усамотен в срещуположния край на салона, се приближи и седна зад инструмента.
— Е, детето ми, какво ще кажете за живота във форта?
Независимо че беше по-млад от брат си, капитанът обичаше да се държи малко покровителствено с по- младите от него и този му маниер се харесваше в обществото. Но в случая трябваше да се отбележи, че той беше почти два пъти по-възрастен от Нети.
— Според мен тук е много интересно! — с въодушевление му отвърна тя. — Всички тези господа са толкова внимателни и любезни!
— И вие проявявате голяма любезност, като говорите така за тях — скромно се отзова капитанът, — но позволете ми да ви попитам за нещо, мис Нети. Познавате ли един офицер на име Франк Армстронг?
— Разбира се, познавам господин Франк Армстронг и дори се надявах да го видя тук, във форта. Защо вече толкова време не е дошъл в залата при нас?
Капитанът изведнъж стана сериозен.
— Можете ли да пазите тайни?
— Разбира се.
Нейните устни трепнаха.
— Армстронг замина за седмица или две и ми повери едно писмо до вас, мис Нети.
— Писмо за мен? — извика госпожицата от изненада. — Сигурен ли сте, че е за мен, а не за друга?
— Напълно. Нали сте в кръга на приятелите му?
— Без съмнение — каза тя искрено.
— Е, тогава всичко е много естествено. Армстронг замина на първия си поход. Както всички млади офицери, и той изглежда е решил, че няма да се върне… Но защо се уплашихте?… Няма и най-малка опасност и след седем-осем дни той ще е сред нас.
Нети беше пребледняла и лицето й изразяваше силна тревога.
Капитанът промени гласа си и се престори на много недоволен.
— Така и очаквах — продума той като че ли на себе си, — нямате нито капка смелост… Хайде, стегнете се, иначе няма да се реша да ви дам писмото.
— Къде е то?
— Ето го, но ще ви помоля да не обръщате внимание на това, което е написано върху плика… Тези млади офицери винаги пишат завещания преди поход, но те остават без последствия.
— За Бога, какво е написано върху плика, капитан Сейнт Ор? Кажете ми, защото не смея пред всички да погледна писмото.
— Пише: „Да се отвори само в случай, че бъда убит или попадна в плен при индианците.“ Така постъпват всички сукалче-та. Когато се върне, той ще се срамува от тези редове…
— Когато се върне… Но ще се върне ли? И кога ще стане това?
— Трудно е да се каже. Целта на похода е да се разузнае за индианци в околността. Но Армстронг е в добра компания. Замина с приятеля си лейтенант Ван Дайк и двамата командват трийсет превъзходни конници и няколко чудесни индиански водачи. Колкото до Ван Дайк, той е вече три години сред прерията и познава обстановката отлично.
— Ако беше само с Ван Дайк, нямаше да съм напълно спокойна. Той не е завършил военната академия, знаете ли това?
Капитан Джим се засмя.
— И той, както и аз, момиченце, както и три четвърти от най-добрите ни офицери.
— Мислех, че не е възможно да станеш добър офицер, ако не си завършил военната академия — каза госпожицата — или поне… Но, за Бога, простете ми, капитане. Не исках да ви засегна ни най-малко. Съвсем друго исках да кажа…
— Не се извинявайте. Това е много разпространено мнение. Но не е най-справедливото. Уест Пойнт досега не е дал нито един добър войник. Наистина, там има всичко необходимо за обучение. Но ще сгрешите, ако си помислите, че говоря така от завист. Моят брат например е завършил там и по-добър офицер от него не познавам. Но човек може да стане превъзходен офицер и без тази академия.
— Към коя категория принадлежи Ван Дайк? — попита изведнъж Нети.
Капитанът замълча. Семейна черта на Сейнт Ор беше никога да не говорят лошо за другите.
— Мис Брентън всеки момент ще запее. Да не й пречим — каза той, като се зарадва на възможността да
