Мисисипи.

Надзирателите на плантации са обикновено хора с груб и жесток нрав. Самата им професия ги прави такива. Този французин обаче като че ли беше изключение. Той имаше вид на най-почтен стар господин. Външността му доста ми допадаше и аз започнах да изпитвам по-голяма симпатия към него, макар че той в никой случай не изглеждаше да ми отвръща със същото чувство.

Някой се оплака от комари и предложи да се отвори двукрилата врата към дамското отделение. Предложението беше подкрепено от няколко дами и господа, С този род задължения се занимава домакинът на парахода. Най-сетне се обърнаха с молба към него. Молбата беше уместна и затова удовлетворена; големите врати към „рая“ на парахода се отвориха широко. Силно въздушно течение премина през дългия салон от носа до кърмата; за по-малко от пет минути ла борда не остана нито един комар с изключение на онези, които се спасиха, като се укриха в кабините. Това наистина беше голямо облекчение.

Сгъваемата врата остана отворена — нещо много приятно за всички, но особено за известен брой пъстро облечени млади търговски служащи, които имаха възможност сега да разгледат добре вътрешността на целия „харем“. Забелязваше се как някои от тях използваха облагите на новосъздаденото положение, без, разбира се, да гледат открито, тъй като това щеше да се сметне за грубост и да направи лошо впечатление. Те попоглеждаха към светилището под око, други пък над книгите, като се преструваха, че четат, или пък, крачейки нагоре-надолу, стигаха до заветната граница и уж случайно поглеждаха навътре. Изглеждаше, че някои имаха там познати, но недостатъчно близки, за да имат право да влязат. Други пък се надяваха при удобен случай да направят запознанства. Можех да доловя изразителни погледи, а сегиз-тогиз и някоя усмивка, която говореше за взаимно разбирателство. Много приятни мисли се предават без думи. Езикът често води до разочарования. Зная случаи, когато той е развалял много хубави любовни планове, възникнали в мълчание, почти узрели за изпълнение.

Забавляваше ме тази безмълвна пантомима и аз останах така няколко минути. От време на време очите ми, поддали се на общото любопитство, се устремяваха към вътрешността на дамския салон. Аз обичам да наблюдавам. Всичко ново ме интересува, а животът в салона на американския параход беше съвършено нов за мене, пък и доста пикантен. Искаше ми се да го проуча. Може би ме интересуваше и нещо друго… може би желаех още веднъж да зърна младата креолка Безансон.

И ето че желанието ми се изпълни. Най-после видях тази дама. Тя беше излязла от кабината си и се движеше из салона, изящна и весела. Сега беше без шапка; буйната й златна коса беше подредена по китайски, както я носеха и креолките. Пищните плитки, свити на голям кок, подчертаваха великолепието на нейната коса; тази прическа откриваше благородното чело, изящно извития врат и много й приличаше. Руси коси и бяла кожа, макар и рядко, все пак се срещат всред креолките. Правилото е тъмна коса и мургав цвят на лицето, но Йожени Безансон беше едно необикновено изключение.

Чертите й изразяваха веселост, граничеща с палавост, но въпреки това човек неволно долавяше, че тя има en perdu58 твърд характер. Снагата й беше над всякаква критика, а лицето, макар и да не поразяваше с красотата си, не можеше да се гледа, без да се изпитва удоволствие.

Изглежда, че тя познаваше някои от спътниците, защото разговаряше с тях с непринудена свобода. Жените впрочем рядко проявяват смущение една пред друга, а жените от френско потекло — никога.

Забелязах, че дамите в салона се отнасяха към нея с уважение. Може би те вече бяха узнали, че хубавата кола и конете й принадлежаха. Това беше много, много вероятно!

Продължавах да се любувам на тази интересна дама. Не можех да я нарека девойка, понеже, макар и доста млада, имаше държание на жена — жена с житейски опит. Видът й беше съвсем непринуден; изглеждаше, че може да владее себе си и всички наоколо.

„Какво изражение на insouciance59! — мислех си аз. — Тази жена не е влюбена!“

Не зная как дойдох до това заключение, нито пък защо то ми достави удоволствие, но положително беше така. Защо? Не ми беше никаква, а при това стоеше много по-високо от мене. Почти не смеех да я погледна. Тя ми се струваше някакво висше същество и аз я поглеждах крадешком, както бих гледал хубавица в черква. Ах! Нямаше нищо между нас. След един час щеше да се стъмни, а тя щеше да напусне кораба през нощта и никога вече нямаше да я видя. Разбира се, ще мисля за нея час-два, а може би и цял ден — колкото по-дълго седя сега като глупак да й се любувам, толкова по-дълго ще мисля за нея. Аз плетях мрежа сам за себе си — малка мъка, която щеше да ме терзае известно време, след като тя си отидеше.

Реших да се откъсна от това увлечение и да се върна към съзерцанията си на ураганната палуба. Още веднъж да зърна хубавата креолка и ще си тръгна.

Тъкмо в този миг тя се отпусна на един стол. Той беше от тъй наречените „люлеещи се столове“ и неговото люшкане разкри изящните пропорции и очертания на нейната снага. Както седеше сега, обърната с лице към вратата, очите й за първи път се спряха върху мен. Боже мой! Тя ме гледаше също както и преди! Какво значеше този странен поглед? Тези изгарящи очи? Неподвижни и спокойни, те бяха приковани в моите, а моите трепнаха а отговор!

За няколко мига очите й останаха загледани в мене, без да помръднат или да се отклонят в друга посока. По онова време бях твърде млад, за да разбера тяхното изражение. По-късно се научих да тълкувам подобни погледи, но не и тогава.

Най-после тя стана от мястото си, неспокойна, сякаш беше недоволна от себе си или от мене, извърна глава, отвори решетестата врата на кабината си и влезе вътре.

Дали бях направил нещо, което да я обиди? Не! Нито с дума, нито с поглед, нито с движение. Не бях проговорил… не бях се помръднал, а плахият ми поглед надали би могъл да се вземе за нахален.

Поведението на мадмоазел Безансон донякъде ме озадачи и дълбоко убеден, че няма никога да я видя пак, аз побързах да изляза от салона и отново се качих на ураганната палуба.

Глава X

Нов начин за вдигане на пара

Слънцето клонеше към залез — огненият диск се спущаше зад тъмните очертания на кипарисовата гора, която опасваше хоризонта на запад, и жълтата му светлина падаше върху реката. Аз се разхождах насам- натам по покрива, покрит с брезент, и се любувах на гледката, захласнат в лъчезарната й красота.

Унесът ми бе прекъснат. Като погледнах надолу по реката, видях, че зад нас идва голям параход, който бързо ни настига. Огромните кълба дим, които излизаха от високите му комини, и червеният огън в пещите показваха, че се движи е пълна пара. Неговите размери, както и гръмливото пуфтене на парата от изпускателната му тръба показваха, че корабът е първокласен. Това беше „Магнолия“. Тя се движеше е голяма скорост и още от пръв поглед аз схванах, че стремително ни догонва.

В този миг до ушите ми долетяха звуци, които идваха отдолу. Чуваха се високи, разгорещени гласове и тропот от много нозе, сякаш всички се бяха втурнали по дървените палуби към перилата. В общата глъчка се различаваха и женски гласове.

Досетих се какво може да означава всичко това. Причина за възбуждението беше появяването на парахода съперник.

До тази минута всички като че ли бяха забравили за надбягването. Беше се разчуло както всред екипажа, така и всред пътниците, че капитанът нямал намерение „да бяга“, и макар това „измъкване“ да бе гръмко осъдено отначало, чувството на разочарование се беше отчасти уталожило. Матросите се бяха заели с подреждането на товара, огнярите — с огромните цепеници, комарджиите — с картите си, а пътниците, общо казано — със своите куфари или с последните вестници. Тъй като другият параход не бе тръгнал едновременно с нашия и никой не бе го видял досега, чувството на съревнование беше почти изчезнало.

Появяването на съперника причини внезапна промяна. Картоиграчите захвърлиха полураздаденото тесте с надежда да заложат за нещо по-интересно; тези, които четяха, затвориха набързо книгите или захвърлиха настрана вестниците; онези, които се ровеха в куфарите си, хлопнаха капаците; хубавите жени наскачаха от люлеещите се столове; всички изтичаха вън от кабините и се струпаха в задната част на кораба.

Параходът съперник можеше да се види най-добре от моето място на ураганната палуба и скоро към

Вы читаете Квартеронката
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×