Майн Рид
Ловци на растения
Приключения сред Хималаите
Глава I
ЛОВЕЦ НА РАСТЕНИЯ
— Ловец на растения! Какво е пък това?
— Слушали сме за ловци на лисици, за ловци на елени, на мечки, на бизони, на лъвове, а също така и за „Млади ловци“1, но никога не сме слушали за ловци на растения.
— Почакайте! И трюфелите2 са растения, но ги издирват с помощта на кучета и тези, които ги събират, се наричат ловци на трюфели. Навярно това иска да каже капитанът?
Не, млади читатели. Нещо много по-различно. Моят ловец на растения не търси гъби. Неговата работа е много по-благородна, отколкото да задоволява капризния вкус на лакомника. За неговите усилия му дължат признателност всички цивилизовани хора — и вие също. Да, и вие трябва да му бъдете благодарни за много радости, които ви е дал. На него се дължи разнообразието и пъстротата на вашата градина. Прекрасната гергина, която се люлее над цветната леха, изящният божур, който блести на верандата, хубавата камелия, която ви се усмихва в цветарника, калмиите, азалиите, рододендроните, звездоподобните ясмини, мушкатата и хилядите други красиви цветя всички са ни поднесени в дар от ловеца на растения. С негова помощ Англия, студената мъглива Англия, се е превърнала в градина, пълна с цветя — по-разнообразни и по-красиви от цветята на прочутата кашмирска долина. Много от величествените дървета, които красят нашия английски пейзаж, много от храстите, които кичат дворовете на нашите вили и разнообразяват изгледа през нашите прозорци, са плод на неговия — труд. Ако не беше той, навярно нямаше да сте вкусили много от зеленчуците и плодовете, които ви се поднасят на обяд. Ако не беше той, устните ви навярно нямаше да се докоснат до тях. Ето защо споменавайте с добро ловеца на растения!
А сега, млади читатели, ще ви кажа съвсем сериозно кого наричам „ловец на растения“. С една дума, това е човек, който се отдава всецяло на професията да събира редки цветя и растения. Той не е просто ботаник — при все че трябва добре да познава ботаниката — а е по-скоро от ония хора, които досега наричахме „ботаници колекционери“.
Макар че хората на науката не гледат с достатъчно уважение на тия колекционери и макар че кабинетните систематизатори на растения обичат да подценяват техния труд, аз се осмелявам да заявя, че и най-скромният от тяхното съсловие е допринесъл по-голяма полза на човечеството, отколкото дори великият Линей3. Те са истинските ценни ботаници, защото не само са ни запознали с растителността на целия свят, но същевременно са ни дали възможност да видим ида помиришем най-редките представители на тази растителност. С други думи, те са ни донесли цветя, които без тяхната помощ все още биха се „червели от срам, незабелязани от никого“, и биха „хабили напразно аромата си в безплодните пустини“.
Мои млади читатели, не мислете, че искам някак си да подценя заслугите на учения ботаник. Не, нищо подобно. Аз желая само да изтъка значението на ония мъже, чиито заслуги според мене светът все още не е оценил достатъчно — това са ботаниците колекционери или ловците на растения.
Твърде е възможно да не сте дори и сънували за съществуването на такава професия или призвание. Имало е обаче хора, които са се занимавали с това още от най-ранни исторически времена. Още през дните на Плиний4 е имало колекционери, които са снабдявали с цветя градините на Херкулан и Помпей5. Колекционери на растения са били на служба при богатите мандарини в Китай, при сибаритите — придворни в Делхи и Кашмир, още по времето, когато нашите прадеди са се задоволявали само с дивите цветя из своите родни гори. Но дори и в Англия ловецът на растения или по право неговата професия е отдавна позната; тя е съществувала още от времето, когато е била открита и заселена Америка, и имената на Трейдскент, Бартам и Кейтсби — истински ловци на растения — са едни от най-уважаваните сред любителите на ботаниката. На тях ние дължим нашите тулипани6, магнолиите, кленовете, чинарите, акациите и много други благородни дървета, които отдавна растат из горите ни и заедно с нашите родни видове си оспорват правото над нашата почва.
Никога в миналото не е имало толкова много ловци на растения, колкото има сега. Вярвате ли, че стотици мъже се занимават с това благородно и полезно дело? Между тях се намират представители на всички европейски народи — най-много германци, но има също тъй шведи и руснаци, датчани и англичани, французи, испанци и португалци, швейцарци и италианци. Увлечени в своята работа, те са се пръснали по всички краища на земното кълбо: из уединените клисури на Скалистите планини, сред непроходимите територии, в тесните проломи на Андите, сред девствените гори край Амазонка и Ориноко, в степите на Сибир, в заледените долини на Хималаите — навсякъде, навсякъде са те — сред диви и опасни местности, където неизследваното и неизвестното ги примамва към нови открития в растителния свят. Да се скитат неуморимо с широко отворени очи, проверявайки внимателно всеки лист и цвят, да минават през гори и поля, да се катерят по стръмни по стръмни канари, да газят из влажни тресавища или бързоструйни реки, да си проправят път през трънливи шубраци, през храсталаци и джунгли, да спят под открито небе, гладни, жадни, рискувайки живота си сред диви зверове и още по-диви хора — това са само някои от тежките изпитания и несгоди, които заплашват живота на ловците на растения.
Вие навярно ще попитате — защо тия мъже се излагат на такива трудности и опасности?
Причините са най-различни. Някои ловци на растения са увлечени от любов към ботаниката, други — от желание да странстват. Трети са на служба при някои царски особи или високопоставени лица — любители на ботаниката. Не малко от тях са пратеници на разни ботанически градини и разсадници. А четвърти, малцина на брой — със скромни имена и още по-скромни средства, макар и не по-малко ревностни в своята любима професия — са колекционери на частни разсадници.
Да, вие навярно ще останете изненадани, като чуете, че обикновеният търговец на семена в края на града, който ви продава корени, луковици и разсади, държи между своите платени служители цял щаб от ловци на растения — мъже, добре подготвени по ботаника. Те кръстосват цялото земно кълбо и търсят нови растения и цветя, които да задоволяват вкуса и да радват очите на всички любители на природната красота.
Трябва ли да ви казвам, че животът на такива мъже е пълен с приключения и смъртни опасности? Вие сами ще съдите, след като прочетете няколко глави за преживелиците на един млад баварски ботаник — Карл Линден, през време на предприетия от него лов на растения в индийските „Алпи“ — величествените Хималайски планини.
Глава II
КАРЛ ЛИНДЕН
Карл Линден беше роден в Горна Бавария, близо до Тиролската граница. Той не произхождаше от знатен род, неговият баща беше градинар; но Карл беше добре възпитан и доста образован младеж, нещо, което е по-важно за днешните времена. Неговият баща, градинарят, беше човек амбициозен, но малко образован и тъй като това обстоятелство често му пречеше в живота, реши синът му да не страда по същата причина.
Деветнадесетгодишният Карл Линден мислеше, че неговият народ няма оная свобода, която заслужава да има. По онова време той беше студент в един университет и, естествено, бе проникнат от идеалите за национална свобода, които вълнуваха сърцата на германците през 1848 година.
Той не само изявяваше убежденията си с думи, но заедно със своите съотечественици от университета се опита да приложи тези убеждения на практика и стана един от онези храбри студенти, които през 1848 година освободиха Баден и Бавария.
Но не можеше така лесно да бъде победена силната хидра — съюзът на коронованите глави. И както много други млади патриоти нашият герой беше принуден да избяга от родината си.
Изгнаник в Лондон или „бежанец“, както обикновено се казва, Карл Линден не знаеше какво да прави. Баща му беше беден и не можеше да му изпраща пари; а освен това не бе много доволен от сина си. Старецът беше от ония, които все още вярваха в божествените права на царете и уважаваше установения ред, колкото и да беше тираничен. Той се разсърди на Карл за неблагоразумието му да стане патриот или „бунтовник“, както обичаха да се изразяват коронованите чудовища. Бащата имаше по-добри планове за своя син: да го види секретар на някой голям благородник или чиновник в митницата, а може би и на
