— Я недей да лъжеш! — сряза го тя.
— Но… въпросът е дали ни познаваш, скъпа.
— Не, не ви познавам! Но чувам налудничавите ви приказки. Името ми е Миси, глупак такъв.
Четиримата замръзнаха. Започнаха да шушукат помежду си. Накрая мъжът, наречен Джон, се изкашля и каза:
— Спомняш ли си, че падна по стълбите?
— Това си го спомням — наблегна заплашително тя. — Но не мога да си обясня как попаднах в тъмната зона. Защо просто не ме оставите на мира?
Всички си размениха ужасени погледи.
Внезапно вратата се отвори и в стаята влезе най-представителният мъж, когото Миси някога беше виждала. Той се надвеси над нея. В първия момент беше като хипнотизирана от физическата му красота — високо, мускулесто тяло, идеални черти на лицето, дълбоки кафяви очи. Отначало буквално не чу думите му. След това силата на изобличителната му реч стигна до нейното съзнание. Слушаше го занемяла.
— Достатъчно, Мелиса! — изрева той, като размахваше юмрук. — Няма да търпя повече твоите глупости и истерия. Достатъчно е, че посрами цялото си семейство с това нескопосано, превзето падане по стълбите. Направо е неприлично, че се опитваш да се отървеш от сватбата по такъв малодушен начин. Съгласи се на тази игра и сега, по дяволите, ще играеш докрай. Твоят егоизъм накара гостите да чакат прекалено дълго. Престани да мързелуваш, стани от кревата, слез по стълбите и се омъжи за мене!
До този момент Миси мислеше, че е умряла и е попаднала в ада. Сега като че ли срещна самия Сатана.
— Ти да не си луд? Дяволът ще замръзне, преди да се омъжа за такъв конски задник като тебе. Ти, господине, си една мижитурка!
Вълна на шок и ужасно сконфузване премина през стаята. Миси видя жената, която нарече себе си нейна баба, как се строполи като мъртва на пода.
Глава 6
— Къде ще ме водите? — простена Мелиса.
Събудила се в друго време, Мелиса ужасена наблюдаваше как „майка“ й се опитваше да й облече някакви странни дрехи. Лелята и мъжете бяха напуснали стаята. Горкото момиче все още беше объркано. Все още беше замаяна от болката в главата си. Навсякъде по тялото я болеше. Душевното й равновесие беше силно разклатено.
— Това са бельото и панталоните ти, мила — уверяваше я нежно майката. — Трябва да се облечеш, за да отидем до болницата да те прегледат.
— Да ме прегледат? Какво е това?
— Ти знаеш. Трябва да те видят на рентген — обясни жената търпеливо.
Мелиса рязко тръсна глава и се намръщи от болката, която и причини това движение.
— Не искам да ме преглеждат.
— Но, мила — отвърна жената, — ти си получила сътресение на мозъка. На главата си имаш цицина.
— Сътресение на мозъка? — гласът на Мелиса потрепери от страх и тя опипа челото си. — Какво е това?
— Нямаме друг избор, дъще. О, как можа да се случи това? — вайкаше се жената, нежно я хвана за ръката и я сложи да седне, като говореше настойчиво: — Трябва да се облечеш, Миси. Всяка минута ще дойде колата на „Бърза помощ“.
— Бърза помощ?
— Тя ще те откара в болницата.
— Но аз не искам да ходя в болница. Дори не знам коя сте вие и къде съм аз! — ридаеше Мелиса.
— Разбирам, че си объркана, мила. Кои не би бил след такова падане? Само запомни, че си вкъщи с майка, татко, леля и скъпия ти годеник Джеф.
— Скъпият ми годеник Джеф? — повтори Мелиса замаяна.
— Да, мила. Трябва да си спомниш, че падна по стълбите точно преди да се омъжиш за него.
— Милостиви боже! Трябваше да се омъжа… — с ужасен глас тя довърши — за него?
Шарлот я потупа по ръката.
— Така, така, скъпа. Сигурна съм, че всичко ще си спомниш. Сега обаче трябва да слизаме. Колата ще дойде всеки момент.
— Не можеш ли да предложиш ядене на кочияша и да дадеш овес на конете? — изкрещя отчаяно Мелиса.
Жената, наречена Шарлот, зяпна изумена.
— Боже, ти си била по-зле, отколкото предполагах! — изправи момичето на крака. — Трябва да се обличаш, скъпа.
Станала на разтрепераните си нозе, Мелиса започна да разглежда дрехата върху себе си. Прекалено тясна, тънка синя рокля, която оставяше ръцете й голи и едва покриваше коленете и.
— Що за облекло е това? — попита тя.
— Това е нощницата ти, мила — жената я погледна съчувствено. — Всъщност нямаш представа колко трудно аз и леля ти Агнес свалихме от тебе онова странно бельо.
— Какво странно бельо?
— Корсет, камизола и онези чудновати панталонки. Това беше най-странното облекло, което сме виждали някога. Трябваше ли наистина да се обличаш в такава старомодна булчинска рокля? Хайде сега, облечи си дрехите.
Очите на Мелиса станаха огромни, когато видя оскъдния тесен сутиен и долните гащета.
— Но аз не мога да ги облека! — възкликна тя. — Те са направо скандални!
— О, скъпа!
Въпреки продължителните объркани протести и молби, накрая Мелиса беше убедена да облече бельото, а след това и чудатите тънки чорапи, които я покриха чак до кръста. Облече изключително неприличната къса рокля и обу най-странните обувки, които беше виждала някога.
Главата й пулсираше от болка, когато новата й майка я поведе надолу по стълбите. Тя все още разглеждаше невероятно странния дебел килим и необичайните тапети, странните плоски лампи, прикрепени към тавана и излъчващи такава приятна светлина.
— Хайде, мила, не е толкова далече — успокояваше я Шарлот.
Жената стискаше здраво Мелиса за ръката, докато я водеше надолу по стълбите. Като погледна към фоайето, девойката съзря доктора, както и новите си татко и леля. Близо до тях стоеше господинът, наречен Джеф, който трябваше да е нейният годеник. Независимо че се страхуваше, когато го видя, някак й олекна. Усмихна му се лъчезарно, той й отговори със същото.
Точно когато двете жени стигнаха долното стъпало, в къщата влязоха двама мъже, облечени в бели престилки. В ръцете си държаха носилка. Докторът стисна Мелиса за ръката и я поведе към двамата.
— Хайде, девойко. Трябва просто да легнеш там долу…
Мелиса обаче се запъна. Очите й се присвиха от страх, обзе я паника. Близо до стълбите стоеше огромен, страховит мъж. Очите му бляскаха със злобно пламъче.
— Помощ! — изкрещя Мелиса. — Това е чудовище!
Отблъсна ръката на доктора и полетя нагоре по стълбите, сякаш спасяваше живота си. Всички я гледаха изумени. След няколко секунди вече беше изчезнала.
Докторът почеса брадичката си.
— Може би трябва да й повлияем по друг начин? — изсумтя той.
Миси скочи объркана от леглото. Беше сама — всички бяха напуснали стаята преди малко. Мисълта, че беше попаднала в устата на дявола, я плашеше, но тя се усмихна.
Чак сега забеляза, че беше облечена в широка памучна нощница, която се влачеше по земята. Сякаш беше от времето на баба й. Главата й започна да пулсира, когато тя се обърна да огледа обстановката.
