Джеферсън заповяда на вратата да се отвори и изскочи в преддверието. Там имаше осем униформени мъже и двойка роботи, които стояха на стража. Петима от охраната бяха мъртви още преди да разберат какво става, а Касандра обезвреди други двама. Найтхоук светкавично насочи огъня към роботите, стопи първия с лазерния пистолет и разпиля частите на втория с мощен изстрел от сонарния. Единственият оцелял от охраната търти към асансьора.

— Хвани го! — изръмжа Найтхоук, не изпускайки от очи втория робот, който сипеше огън от отвора в корпуса си, пригоден за защита при извънредни ситуации. Продължи да го държи на прицел със сонарния пистолет, а като се убеди, че първият робот вече не представлява опасност, унищожи втория с мощен лазерен лъч. Когато машината се превърна в течен метал, откъм асансьора се дочу предсмъртен вик.

— Дявол да го вземе, страшно си добър! — възхитено извика Касандра. — Моята помощ май изобщо не ти беше нужна.

— Без теб нямаше да спра онзи и той щеше да предупреди баща ти или пък да повика подкрепление.

— Е, вече не може да го направи. Баща ми обаче така или иначе вече е разбрал, че тук е нахлул някой. — Тя замълча. — Разруших контролното табло на асансьора, затова се налага да се качим по стълбата.

— Няма голяма разлика — отвърна Найтхоук, взрян в мъртвите тела и деактивираните роботи. — Поне си защитихме гърба. Онова, което ни чака, няма да избяга, независимо дали пристигаме с асансьор или се качваме по стълбата.

— Всичко ще бъде наред, докато някой не влезе в къщата — съгласи се тя.

— Едва ли някой ще успее — каза той, прескачайки труповете. Добра се до външната врата и разтопи ключалката с един изстрел на лазерния пистолет.

— Няма ли опасност това да привлече вниманието им? — попита тя.

— Най-вероятно.

— Тогава ще разбият вратата.

— Може и да опитат — каза Найтхоук, проверявайки часа. — Наблизо обаче има една дребничка дама, която ще се изкаже след около четиридесет секунди — допълни с усмивка.

— Пелъс Атина ли?

— Точно така — рече той и се заизкачва по витата стълба.

— Чудех се каква е нейната задача.

— Същата като нашата, но отвън.

Найтхоук спря на първата площадка, огледа се на всички страни, взря се във всяка сянка, после реши, че нищо не го заплашва и продължи нагоре. На последното стъпало се забави да изчака Касандра.

— Дотук добре — каза тя.

— Това беше по-лесната част — отвърна той. — Баща ти не е глупак. Бас ловя, че последните метри крият много повече изненади от капаните досега.

Той пое предпазливо по коридора към кабинета на Касиус Хил. От стаите на два пъти изскачаха охранители и се опитваха да го спрат. И двата пъти Найтхоук ги застреля още преди да са успели да се прицелят. От чакалнята пред кабинета излезе робот и се насочи към него. Мъжът стреля едновременно с лазерния и сонарния пистолет, но без никакъв видим ефект. После се заоглежда за прикритие, докато роботът напредваше неумолимо. В последния момент зърна тежък полилей и стреля във веригата, на която той висеше от тавана. Масивното осветително тяло се стовари тежко върху робота, който забуксува и спря, за да се освободи от препятствието. През това време Найтхоук, който се беше отказал да се промъква тихомълком, извади гранатомет и стреля последователно в двете очи на робота. Сензорите му взеха да пушат. Найтхоук се претърколи плътно до стената, повличайки Касандра със себе си. Роботът продължи да напредва по права линия, прекатури се през парапета на площадката над главното фоайе и се стовари върху мраморния под от десет метра височина.

— Защо, по дяволите, другото оръжие не успя да го спре или поне да го забави? — промърмори почти на себе си Найтхоук.

— Изработен е от титанова сплав, а връзките му са с непробиваемо покритие — отвърна Касандра.

— Виждал съм титан и преди, но нито веднъж не е устоявал на лазерен лъч — каза той.

— През последния век беше усъвършенстван — уточни тя. — Занапред не разчитай на спомените си, защото баща ми притежава всички последни изобретения в областта на охранителните системи.

— Ще запомня това — каза сериозно той, изправяйки се на крака. Затъкна сонарния пистолет в колана си, но продължи да държи гранатомета готов за стрелба.

— Може пак да ми потрябва.

— За да се добереш до целта ще ти потрябва целия арсенал от оръжия, който носиш — предупреди го Касандра. — Баща ми е опасен човек. По-добре беше да задържиш молекулярния имплозатор.

Той разтърси глава.

— Ако го използваш срещу някой, който стои край стена, не само ще превърнеш врага си в локва, но ще унищожиш и цялата сграда, а най-вероятно и растителността около нея. — Той се усмихна. — Не те съветвам да стреляш с него, когато си на втория етаж в къща с високи тавани. Освен това Ито на всяка цена трябва да се добере обратно до кораба. Най-добре беше имплозаторът да остане при него.

Той се насочи към чакалнята пред кабинета, приближи крадешком, а после внезапно се втурна към вратата с насочено оръжие. За да установи, че вътре няма никой. Найтхоук почака Касандра да го настигне, след това влезе в чакалнята. Този път вътре стоеше робот, чието внимание беше приковано във вратата.

— Добър вечер, г-н Найтхоук — посрещна го той. — Много ми е приятно да ви видя отново.

Касандра насочи оръжието си към него, но Найтхоук я възпря.

— Той е от администрацията. Не е програмиран да се бие.

— Но ще предупреди баща ми, че сме тук!

— Вече го е сторил.

— Губернатор Хил няма представа, че сте вътре в сградата, г-н Найтхоук — каза роботът.

— Лъжеш, нали? — изгледа го Найтхоук.

— Точно така, господине.

— Върви на мястото си и си дръж устата затворена!

— Мисля, че трябва да остана на поста си, господине.

— Ако не изпълниш веднага каквото ти казах, ще те стопя с лазера — заплаши го Найтхоук. — Обмисли внимателно думите ми и чак тогава решавай.

— Мисля, че ще съм по-полезен за моя господар, ако все пак се върна обратно на мястото си зад бюрото — обяви роботът, заобиколи писалището и се настани зад него.

— Колко хора и роботи от охраната на Касиус Хил има зад тази врата? — попита Найтхоук, сочейки към кабинета.

— Нито един, господине.

— Пак лъжеш.

— Точно така, господине.

— И така — колко?

— Три хиляди и четиринайсет.

Найтхоук насочи заплашително пистолет към робота.

— Ако ме излъжеш само още веднъж, ще ти пръсна проклетата глава. Питам за последен път — колко хора и роботи пазят губернатора?

— Достатъчно, господине — отвърна роботът. — Можете да стреляте, когато сте готов.

— Щом толкова настояваш — каза Найтхоук, натисна спусъка и стреля в главата на робота.

— За какво беше нужно това — та той е само една машина — каза Касандра.

— За да не уведоми всички останали точно къде се намираме. Пелъс Атина наистина е много добър професионалист, но не чак толкова.

— Сигурно вече ги е предупредил.

— В такъв случай си е получил заслуженото — раздразнено рече Найтхоук.

След това пристъпи внимателно към вратата на кабинета. Щом наближи достатъчно, тя се плъзна

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×