Майк Резник
Космическият ловец
Гълтачът на души
ПРОЛОГ
Някъде към центъра на галактиката има един свят, където нощното небе е толкова светло, че в градовете — по-скоро аванпостовете на човечеството — не бяха и помисляли за улично осветление. Съзвездията са други, а и сериозните астрономически наблюдения са силно затруднени, но ако внимателно се взрете през мощен телескоп, ще видите нашето слънце: малка светеща прашинка в самия край на едно съзвездие, известно като „Носа на вещицата“.
Името на този свят е Северна Точка, макар нито да е на север, нито да е подчертано заострен. На този свят има много земя, малко вода, една-две планински вериги, един огромен каньон, седем търговски града и няколко форпоста, състоящи се от барове, ресторанти, служби за геоложки проучвания, банки, хотели, публични домове, свърталища за наркомани и центрове за радиовръзка. Постоянната част от населението на поселищата се състои от работещи и (доста по-рядко) собственици на заведенията; променливата част (която може и да не съществува), понякога е огромна, а най-често е някъде по-средата, и се състои от търговци, миньори, изследователи, търсачи на скъпоценни изкопаеми, хазартни играчи, докери, съвсем малко учени, шепа скитници, търсачи на приключения и неудачници. Те прииждат от цялата Галактика, макар коренът на всички да е на Земята, и имат много малко общо помежду си с изключение на жаждата за усамотение и постоянно отдалечаващата се перспектива за незабавно забогатяване.
На Северна Точка най-малкият, най-мърлявият и най-неприветлив от всички градове е Хелхейвън, който полага отчаяни усилия да оправдае името си1, а единственото заведение в Хелхейвън, в което могат да се съберат повече от трийсет души наведнъж, е комплексът на Чака.
Целият комплекс се върти около таверната, в която се предлагат екзотични коктейли от хиляди светове, но в зависимост от това на кое ниво и в коя стая се намирате в този невероятен лабиринт от нива и стаи, можете да влезете в пушалня на опиум, публичен дом, обменно бюро или антикварен магазин на карти на световете.
Но социалният и финансов център на Хелхейвън се помещава в бара на Чака. Мъже и жени с всякакво минало и от всякакъв цвят — включително цветове непознати на Земята — се събират, преговарят и от време на време се бият; търговци, говорещи на десетки хиляди диалекти, наминават тук и сключват сделки, служейки си повече със знаци и гримаси, отколкото с думи; старци на края на житейския си път прекарват тук последните си печално кратки години, надлъгвайки се за Хипнозвяра и другите чудовища от бързо разрастващата се космическа митология; тук, в този странно миришещ и зле осветен пазар, човек може да купи всичко, което има някаква стойност — от злато до човешка плът.
И точно от тук — бара на Чака — ще започнем нашия разказ, тъй като повече от четири хилядолетия след като човек бе напуснал родната планета, именно оттук Никобар Лейн подхвана своето странно и маниакално преследване на Гълтача на души.
ГЛАВА 1
В заведението на Чака гъмжеше от хора.
На самия бар седяха трима търсачи на съкровища от Рахвад, чийто синкави кожи блестяха по абсолютно неприсъщ за коя да е друга човешка раса начин; двама търговци, безукорно облечени с припечеленото от последната им сделка, се гушеха край малка масичка близо до вратата, където осветлението щеше да разкрие великолепието на облеклото им още по-добре; петима представители на хуманоидната раса от Даби, разпознавани по широко разположените си котешки очи и практически липсващите уши, играеха джабоб — разновидност на блек-джека, даваща на крупието шанс за печалба 52:48. Две проститутки дошли да отморят на чаша бира от другата част на комплекса, хвърляха смразяващи погледи на всеки, който се осмелеше да погледне в тяхна посока. Мъже с пари и такива без грош, някои покрити с люспи и други с козина, трети забогатели преди часове и четвърти обеднели преди секунди — всички те се тъпчеха при Чака.
Сред тази възбудена тълпа от хора и полухора пристъпваше Ектор Елсуърт — достолепен, започващ да оплешивява мъж с огромни габарити и зловещ сивкав оттенък на загрубялата си кожа. Изглеждаше преуспял, та макар и по суровите стандарти на търговските поселища. Жълтеникавите му очи огледаха залата за миг, след което той се отправи към бара. Барманът му посочи един самотник, седнал край малка масичка в най-отдалечения и най-тъмен от всички странно подредени ъгли на заведението. Елсуърт кимна за да поблагодари и се насочи към мъжа.
— Твоя ли е? — запита той и хвърли на масата малка визитна картичка, изписана с избледнели златни букви.
Човекът я погледна за миг.
НИКОБАР ЛЕЙН
УБИВАМ ПО ПОРЪЧКА
Хелхейвън, Северна Точка
— Какво мога да направя за вас? — обади се Лейн и бавно отпи от коняка си, донесен от системата на Лебед.
— Мистър Лейн — започна Елсуърт, — не искам да си губим времето взаимно. Казвам се Ектор Елсуърт и представлявам синдиката Вейнмил.
— Никога не съм чувал за него.
— Не се съмнявам, че е така. Става дума за една от многобройните холдингови компании, контролирани от Илзе Вескот. Това име говори ли ви нещо?
— Гледате ме, сякаш би следвало — изкоментира Лейн.
— Тя е може би най-богатата жена в цялата система на Делурос.
— Е, това място е далече от тук — каза Лейн. — Защото тук е границата, мистър Елсуърт. Ще трябва да ни извините, ако сме пропуснали да следим изкъсо финансовите и социални събития на Делурос. Все пак ще ви призная, че съм впечатлен и ви моля да продължите с вашето предложение, каквото и да е то.
— Сред по-филантропските начинания на синдиката Вейнмил могат да се споменат известен брой музеи и зоопаркове — продължи Елсуърт. — Разбрах, че вие сте най-добрият ловец в тази част на Галактиката. В момента се нуждаем от известен брой подбрани екземпляри.
— Трябва да разберете, мистър Елсуърт — намеси се Лейн, — че аз никога не доставям животни за зоопарковете. Думата „ловец“ има по-широк смисъл.
— Какъв сте тогава, щом не сте ловец?
— Убиец — поясни Лейн и отново отпи от чашата си. — Да, това правя, за да се прехранвам — убивам разни неща. Което не изключва възможността да свърша нещо за вашите музеи. И какво чак толкова ви трябва, че сте пропътували целия този път до Северна Точка?
— Първо, искам три дузини смешливци — каза Елсуърт.
— Не е невъзможно — отбеляза Лейн. — Каква цена сте готови да заплатите?
— По пет хиляди кредита на парче.
— Не е приемлива — заяви Лейн. — Хората тук не са преизпълнени с вяра в дългия живот на вашата Демокрация. Кредитите не струват дори хартията, върху която са напечатани.
— Добре — съгласи се Елсуърт. — Назовете валутата.
— Новата емисия на доларите Мария Тереза, която използват в системата Корвус.
— Системата Корвус ли? — избухна Елсуърт. — Тази сбирщина жалки диви бунтовници!
— Пет пари не давам за тяхната политика — подчерта Лейн. — Но уважавам парите им. Дванайсет хиляди долара на парче.
Елсуърт се замисли за миг, после вдигна поглед и кимна.
— Ще ми трябват и пет гмуреца.
— За тях ще трябва да изчакате около година.
— По двайсет хиляди парчето плюс четиридесет процента премия, ако ги доставите за четири
