дисекция? Винаги можеш да ги дадеш на Муфти след като разбереш каквото те интересува.
— Той яде само живи насекоми — каза Лейн. После се огледа. — Как само би си поживял тук!
— Да вървим към онзи кратер преди проклетите насекоми да са осъзнали, че ставаме за ядене и не си поживеят покрай нас — измърмори Моряка и ускори ход.
Следващите трийсет минути вървяха без да разговарят. Тогава чуха някакъв странен, кух, протяжен писък на северозапад, съпроводен от пукането на клони.
— Демонорог? — попита Лейн и небрежния начин по който държеше ръката си на дръжката на имплодера беше сменен от съвсем професионален захват.
— Това нещо е твърде голямо и прекалено шумно, за да бъде нещо друго — отбеляза Моряка.
— Дръж се близо до мен, Моряко — нареди Лейн. — Не мога да си представя, че скоро ще излезем на някоя поляна, така че може да ни се наложи да тичаме слепешката по чисто практически съображения.
— Само не се безпокой за някаква изненадваща атака от засада — успокои го Моряка. — Нищо тук няма да опита да се промъкне до нас без да ни предупреди достатъчно отдалече. Тази гора е прекалено гъста за нещо друго.
— Вече бях предупреден — съгласи се Лейн. — Що се отнася до промъкването, не виждам как някой тук би могъл да има подобно намерение. Но ако след като си чул само два сухи клона да изпукват на двайсет метра от нас, можеш да ми кажеш откъде точно ще дойде атаката, ще ти бъда признателен, ако споделиш знанията си с мен. Освен това, ако питаш мен, аз не съм сигурен дали става дума само за един демонорог. Всъщност, на основание на цялата онази информация, която си изсипал в компютъра, бих приел, че срещата с единично бродещ демонорог тук е рядко събитие.
— Е, мога да те уверя, че няма да бъде единично бродещ, ако не спреш да говориш — язвително отбеляза Моряка.
— Тази твар ще знае, че сме тук независимо дали аз ти говоря или не — каза Лейн, оглеждайки храстите, които ги заобикаляха. — И без това ще вдигнем достатъчно шум, докато си пробиваме път през тази плетеница, а аз нямам никакво намерение да спирам за нощувка точно тук. Със или без демонороги около нас, смятам да нощуваме на ръба на кратера довечера. Този въздух се диша доста трудно и ще бъда безкрайно щастлив, ако не трябва да вадя буболечки от ботушите си пред две минути.
Продължиха да вървят макар и вече по-предпазливо и без никакви инциденти стигнаха до основата на кратера след три часа. Колкото повече се изкачваха, толкова повече изтъняваше джунглата и след още четири часа, точно когато слънцето се спускаше над хоризонта, се озоваха на върха. Хапнаха набързо, опряха гръб на гладките дънери на две дървета и заспаха с оръжие в ръка.
Лейн се събуди заедно с изгрева и първото нещо, което видя, бе животно с огромни рога, което стоеше на трийсет метра от тях и с любопитство го оглеждаше. Беше червеникаво-кафяво на цвят, покрито с вълниста козина. Имаше четири крака, на размер беше колкото малък бизон и носеше чифт рога, които биха засенчили дори легендарно големите рога на дивеча из африканската савана на древната Земя. Стори му се доста безобидно — поредното тревопасно — докато не видя краката му. Бяха някак сплескани и оставяха впечатлението, че имат нокти, които могат да се отпускат и прибират. Това вече беше характерно за хищник.
Бързо, но професионално той огледа главата му. Очите не бяха разположени широко, което означаваше, че периферното зрение на животното не би могло да бъде особено добро. Това също говореше за хищник. Но все пак, едрото тяло бе прекалено голямо за чист хищник на тази планета — просто не можеше да има достатъчно дивеч, за да бъде непрекъснато сито. Този неопределеност се потвърждаваше и от формата на челюстите: те бяха напълно неспециализирани и нито бяха достатъчно издължени, за да предоставят място за плоските зъби на чистото тревопасно, нито бяха окачени достатъчно свободно за чист хищник. Ушите бяха големи, което намираше обяснение със света-джунгла, където видимостта никога не бе достатъчна. Точно в този момент ушите бяха наострени напред в посока към Лейн.
Демонорогът го разглеждаше без ярост или страх, както можеше да се очаква от същество, което нито имаше естествен враг, нито бе виждало човек преди. Лейн постави имплодера в скута си и бавно вдигна скрийчъра. Внимателно, спокойно и стараейки се да не прави резки движения, той насочи скрийчъра към демонорога и натисна спусъка.
Резултатите бяха изумителни. Демонорогът се превъртя назад във въздуха, падна на земята оглушително, разтърси глава енергично, понечи да се изправи и изведнъж от него се изтръгна същият кух, протяжен писък, който Лейн бе чул вчерашния ден. В следващия миг погледът му отново попадна върху Лейн, с мъка се изправи на крака и се хвърли през разделящото ги пространство със скорост, каквато Лейн не бе очаквал от същество с неговите размери. Той пусна скрийчъра на земята, вдигна имплодера и почти без да се прицелва стреля. Демонорогът изненадано изгрухтя и се превърна на желе посред атаката си.
— Не се шегувах като ти казвах, че трудно се убиват — разнесе се гласът на Моряка, който невъзмутимо бе наблюдавал все така облегнат на съседното дърво.
— Буден ли беше? — попита Лейн, който се сепна изненадано.
— Да. Искаше ми се да видя с какъв ловец ме е събрала съдбата, затова мълчах и наблюдавах.
— Че ти вече взе участие в две ловни експедиции с мен — каза Лейн. — Какво смяташе да направиш, ако проклетото животно ни бе нападнало докато спях.
— Щях да го застрелям с моя скрийчър — обясни спокойно Моряка. — А и ти щеше да се събудиш преди нещата да загрубеят. Между другото, защо го уби с имплодера? Можеше да скочиш зад дървото и да оставиш скрийчъра включен.
— Този не бихме могли да го натоварим на кораба — обясни Лейн. — Дори да бях успял да го убия със скрийчъра, пак щях да обработя трупа му с имплодера.
— Корави мръсници, какво ще кажеш? — попита Моряка, гледайки останките на демонорога.
— Да, вярно е — съгласи се Лейн. — И друг път ми се е случвало животни да останат живи след изстрел със скрийчър, но обикновено се опитват да избягат. За първи път виждам живо същество, което се хвърля срещу звуковите вълни, които объркват сигналите в мозъка му. Не мисля, че макар и за миг се обърка, не, направо се хвърли срещу мен. Не мога да си представя, че ще бъде възможно да убия някое от тези животни със скрийчър за по-малко от минута, а по-вероятно дори деветдесет секунди. Това значи, че ще трябва да бъда на около седемдесет и пет метра. По-близко би означавало да използвам имплодера по време на атаката му; по-далече и ще бъде извън ефективния обхват на действие на скрийчъра.
— Хубави неща са тези скрийчъри — изкоментира старецът. — В състояние е да изгори половината от веригите в мозъка на стоящия пред него, а този, който го държи не чува дори слабо бръмчене.
— Аз не мисля, че и демонорогът е чул нещо. По-скоро е усетил — Лейн стана, събра екипировката си, хвърли за последен път поглед на останките на демонорога и се обърна към Моряка: — Трябва да тръгваме. Искам да взема със себе си следващият демонорог, който убия.
Пет часа по-късно се намираха на дъното на кратера. Едва тогава, разполагайки с осем-девет часа слънчева светлина, започна сериозният лов.
Лейн намери първото стадо демонороги след горичка плодови дръвчета на около четиристотин метра от стената на кратера. Необходим му беше близо час за да изолира единия от четирите му спътници, но накрая успя и стреля от скрийчъра от разстояние към осемдесет метра. Този демонорог реагира дори още по- енергично от първия. Накрая видя Лейн и се втурна към него, рухвайки на една дължина разстояние от краката му.
Лейн незабавно се върна при останалите четири. Два бяха избягали в гъсталака, третият го гледаше, а четвъртият бавно се приближаваше. Той помисли дали да не ликвидира близкия с имплодера и да опита шанса си със скрийчъра срещу другия, но реши да се опита да запази телата и на двата. Без особени проблеми се справи с този, който се приближаваше към него. Другият, неясно защо, продължаваше да стои неподвижен.
— Някак ми е неловко — обърна се Лейн към наблюдаващия отблизо старец. — Никой никога преди не ги е убивал и те даже не познават чувството на страх.
Той се отправи към останалия демонорог. Канеше се да вдигне скрийчъра, когато без да издаде никакъв звук, животното се хвърли към него. Лейн се изненада, но не се развълнува. Внимателно се прицели и стреля със скрийчъра от около трийсет метра. Демонорогът падна за миг на колене, но незабавно се изправи отново на крака. Лейн държеше скрийчъра насочен право към него. Демонорогът приближаваше, но краката му вече се преплитаха и Лейн ловко отскочи в последния момент. Тогава погледът на звяра попадна върху
