Моряка и той продължи атаката си в посока към стареца.
Лейн хвърли скрийчъра и вдигна имплодера. Животното се бе озовало толкова близко до Моряка, че когато умря Лейн трябваше да му помогне да се измъкне изпод останките.
— Благодаря, Лейн — каза задъхано Моряка.
— Върви по дяволите, старче! — сряза го Лейн. — Отсега нататък ти ще носиш имплодера и ще стоиш поне на сто метра зад мен. И Бог да ти е на помощ, ако станеш причина да превърна още един от тях в пача.
Той се върна при двата запазени трупа и ги напръска с консервант. Свършил с тази работа, отиде при останките на третия и накара Моряка да използва отново имплодера, докато от плътта на животното не остана нищо друго освен течност. Лейн не се отдели от мястото, докато и последните капки на влагата не се просмукаха в меката почва.
— За какво беше това? — попита недоумявайки Моряка.
— Демонорогите още не знаят, че сред тях се движи нов хищник. Защо да ги предупреждаваме ненужно?
— Ами другите две тела?
— Консервантът ще скрие всяка миризма, а по начина по който са устроени тези същества, аз мисля, че те ще повярват първо на носовете си и едва след това на очите си.
Късно следобеда Лейн уби още три демонороги, после вдигна бивак до стената на кратера, заобикаляйки района с най-разнообразни алармени системи. Нито една от тях не се задейства през нощта, а на другия ден убиха още седем от животните.
На третия ден обаче те станаха по-предпазливи, така че се наложи да преместят бивака си към срещуположната страна на катера, отстояща на около девет километра. През следващите два дни той уби тук още осем демонороги, преди да стане необходимо отново да се преместят.
Когато настъпи утринта на шестия ден, поръчката беше изпълнена и без да се чувства герой, той се върна на „Смъртоносен“, събуди Муфти, натовари телата на демонорогите и се приготви за шест скучни седмици в космоса, докато Моряка преследваше неуловимата си мечта.
ГЛАВА 6
Измина седмица. После друга, след това трета.
„Смъртоносен“ мина покрай Пинайпс, стигна до края на облака и пое обратен курс. От Звездопрах нямаше и следа.
Корабът мина покрай половин дузина звезди, след това край още двайсет. Той се стрелкаше навън- навътре из облака, намери няколкото регистрирани черни дупки, запалваше отвреме-навреме по един космически фар. Без ответна реакция.
— Търсенето на игла в купа сено е нищо в сравнение с това — изкоментира развоя на нещата Лейн един ден докато се хранеха. — Нашата Галактика е дяволски голяма, Моряко, а това създание е много малко за нея.
— Тук е някъде — убедено заяви Моряка. — Аз съм един стар недъгав човек, Лейн, и изкачването на онази планина на Ансард IV не ми беше особено от полза. Но ако някъде из космоса се крие Бог, той няма да ми позволи да умра без да съм видял отблизо Звездопрах. Бил съм на твърде много места и съм видял твърде много странни неща, за да ми бъде отказан един последен поглед върху най-странното от всички.
— Първо трябва да го намерим — каза Лейн. — А после можеш да го гледаш до насита.
— Ще го намерим, няма проблем.
— Разполагаш с още три седмици — напомни Лейн, стана от масата и отиде да си легне в хамака.
Но не бяха нужни три седмици, нито дори две. Трябваха им само единайсет дни, два часа и трийсет и пет минути.
— Дяволите да ме вземат — обади се Лейн докато оглеждаше пулта за наблюдение. — Или там някъде има кораб, който пътува без определена цел, или най-сетне се натъкнахме на твоя Звездопрах.
Той отстъпи встрани и даде възможност на стареца да погледне сам. Моряка безуспешно опита да направи спектроскопичен анализ.
— Той е, наистина е той — потвърди Моряка. — Чиста енергия и с големината на неутронна звезда.
— Е, това едва ли си го разбрал от експеримента преди малко — усъмни се Лейн.
— Той е гигант — настоя Моряка. — Приближи се още малко и ще видиш как скрива звездите.
— Аз бих предложил по-малко слаба поезия и повече навигация — и Лейн подаде на компютъра задание да изчисли два курса, които биха позволили на „Смъртоносен“ да пресече курса на създанието и да избере по-заобиколния от двата.
Лейн не изпускаше образа върху екрана, а „Смъртоносен“ започна да скъсява дистанцията между тях. Движеше се без да създава впечатлението, че бърза за някъде и това му напомни за първата им среща. Бяха на около два часа от точката, в която курсовете максимално се доближаваха, когато създанието смени курса си.
— Мислиш ли, че се опитва да ни се изплъзне, Лейн? — попита обезпокоено Моряка.
— Съмнявам се — отговори Лейн. — Вероятно дори не предполага, че сме наблизо. И освен това, защо ще иска да ни се изплъзва?
— Може би защото знае, че на борда има убиец — предположи Моряка.
— Нека не му приписваме прекалено много паранормални способности засега — предложи Лейн. — Освен това, нали само искаме да го разгледаме, а не да го убием.
— За него тази разлика може да не съществува — възрази Моряка. — А когато се приближим достатъчно, тя може да престане да съществува и за теб.
— Виж какво, нямам нищо против, че прякорът ти идва от древността — каза Лейн, — но съм сигурен, че би ми се искало да не звучиш така архаично — той се обърна към компютъра, въведе новите координати на съществото и промени курса в съответствие с указанията.
Следващите деветдесет минути изминаха без никакви събития и тогава Лейн активира наблюдателните екрани на кораба.
— Ако макар и за минута напусне облака, трябва да можем да го видим — обясни той. — От това разстояние сигурно ще изглежда като много ярка звезда, но трябва да пулсира и при всички положения да се движи много енергично.
Те зачакаха. Погледите им скачаха от екрана на уредите и обратно, но създанието не показваше намерение да напуска облака.
— Вече се сближаваме — напомни Лейн на Моряка. — Може би ще го изплашим да излезе на открито.
Той превключи „Смъртоносен“ на ръчно управление и се приближи на около осем хиляди километра. Създанието оставеше в облака и тогава той изстреля едно от лазерните си оръдия.
— Не го убивай преди да съм го видял! — изкрещя Моряка.
— Мисля, че ще ни трябва нещо доста по-мощно от лазер за да убием това нещо — успокои го Лейн. — Опитвам само да го сръчкам да ни се покаже на открито.
Съществото замря неподвижно и Лейн се озова на хиляда километра преди да съумее да спре „Смъртоносен“. Сега очите му долавяха някакъв намек за Звездопрах, защото част от облака бе започнала леко да просветлява в някакво сияние.
— Това не ми харесва — каза Лейн. — Проклетото животно би трябвало да се опита да направи нещо!
Той отново започна да се приближава, спирайки на всеки петстотин метра. Дланите му бяха потни и левият му клепач започна да играе. Безкрайно предпазливо той приближаваше кораба все повече и повече.
— Дявол да го вземе! — прошепна той. — Защо не помръдва?
— Тресеш се като лист, Лейн — каза му Моряка и истерично се изкиска.
— Ти сам не изглеждаш безкрайно спокоен — върна му го Лейн, поглеждайки плувналия в пот старец.
