месеца.
— Цената е добра — съгласи се Лейн. — Забравете за премията. Ще отнеме повече от година. Нещо друго?
— Само още едно — каза Елсуърт.
— Чудех се кога ще стигнете до него — поусмихна се леко Лейн.
— Не ви разбирам.
— Не че смешливците и гмурците са по силите на всеки, но не са чак такава рядкост, че да накарат човек с вашето положение в живота да ме последва чак до пъкъла и да си тръгне след като ми е казал, че единственото, от което се нуждае са те. Всичко това можеше да се уреди и без да идвате. Следователно, искате нещо друго.
— А вие изглеждате като човек, който знае какво е то — обади се Елсуърт.
— Разбира се, че знам за какво става дума — малко раздразнено каза Лейн. — Става дума за единственото нещо, заради което някой някога се надига да ме посети тук. Искате да заловя Хипнозвяра.
— Ще платим всичко в разумни граници — кимна Елсуърт.
— В подобно начинание не би имало нищо разумно. Първо, има двайсет срещу едно вероятност приказките за Хипнозвяра да са само мит, басня, измислена от смахнал се товарач на кораби, който не е издържал на скуката и е повярвал на собствените си кошмари. Второ, ако наистина съществува, той е единствената форма на живот, която живее в открития космос и се храни с енергия. В случай, че знаете начин да се убие нещо, което яде енергия, ще ви бъда безкрайно задължен, ако ми го кажете.
— Всичко, което съм упълномощен да ви кажа, е сумата, която сме готови да ви изплатим.
— Не ме интересува. Става дума за приказка, с която се плашат деца. Дори името му е налудничаво. Вижте, може и да е случайно, но ние живеем в разнополова вселена. Ако има един Хипнозвяр, трябва да има и други: родители, потомци, трябва да има нещо, от което това същество се е отделило. Но такова нещо няма. Има само един Хипнозвяр… което е парадоксално и може да означава единствено, че той не съществува.
— Бил е забелязан — вметна Елсуърт.
— Измислици.
— Мога да ви дам координатите му отпреди пет дни.
— Не, не можете — отсече Лейн. — Можете да ми дадете координатите, казани ви от някакъв побъркан член на екипажа на звездолет, чиято фантазия е по-развинтена от тази на колегите му.
— Как ви звучи предложението за един милион кредита или техния еквивалент във всяка валута, която назовете?
— Звучи ми като голяма сума пари — отговори Лейн. — Защо не я предложите на някой готов да прекара остатъка от живота си в преследване на един сън.
— Това ли е отговора ви? — попита Елсуърт.
— Естествено, че това е отговора ми — каза Лейн.
— А какво ще кажете, ако допълня, че сме готови да ви издържаме, докато сте на лов за него, след като доставите другите неща?
— Забравете това — отсече Лейн и стана. — Ще се свържа с вас веднага след като набавя смешливците и ще ви съобщя къде съм ги стоварил. Предполагам, че всяко съобщение на адреса на синдиката Вейнмил, ще стигне до вас?
— Няма ли да размислите? — попита Елсуърт и също стана.
Лейн поклати глава.
— Опитайте да убедите някой, на който му предстои да си създаде име и не е много умен.
— Разполагаме с около двеста такива — опита се да потисне виновната си усмивка Елсуърт.
— И какво от това? — сви рамене Лейн. — Нали ще платите най-много на един от тях — той стисна ръката на Елсуърт и излезе на прашната непавирана улица. Вятърът духаше от запад и преди да измине петстотинте метра, които го деляха от неговия офис и хангар, той трябваше да си сложи маската, за да се защити от летящите песъчинки и боклуци.
Когато пристигна, отвори вратата и се отправи направо към бюрото, поставено в ъгъла на стаята. То беше покрито с хартия: поръчки, някои от тях съвсем пресни, заедно с други отпреди пет или шест години, и всички очакващи да бъдат изпълнени. Хвърли заявката на Елсуърт върху останалите, запали лула и се отпусна в креслото, заобиколен от предмети, напомнящи за двайсет и петте години прекарани в дебнене на екзотични твари из още по-екзотични светове.
Задряма за няколко минути, но рязко се събуди, задавен от тютюневия дим. Остави лулата до себе си, изми си очите, отвори бутилка бренди от Алфард, нали в малка чаша и седна пред бюрото с писалка в ръка. „Смъртоносен“ беше разглобен до последния винт, корпусът му бе закърпен и допълнително укрепен, двигателите бяха минали през основен ремонт, ядреният реактор бе подменен. Сега трябваше да го окомплетова изцяло, започвайки от нулата, преди да може да излети отново. Прегледа няколко от поръчките и започна да съставя списък на нещата, от които щеше да има нужда: лазерно оръдие, два вибратора, молекулярен имплодер (ако можеше да намери такъв в Северна Точка). Естествено и стандартния комплект оръжия: парализираща пушка, скрийчър и поне един старомоден лазерен пистолет. Прегледа справочниците за необходимите му средства за препариране, съобразявайки какви животни щеше да убива, изчисли запасите храна и въздух, умножи ги по три, накрая подбра звездните карти, от които щеше да се нуждае и ги маркира за въвеждане в тримерната картографска система на кораба.
След това прегледа характеристиките на световете, които щеше да посети по време на предстоящата експедиция: три кислородни, два хлорни, един метанов, два амонячни, един неизвестен — и обмисли какви защитни скафандри и системи за поддържане на живота щяха да му трябват. Специално си отбеляза да провери състоянието на камерата за обеззаразяване и единия от шлюзовете, които му бяха създали проблеми към края на последния лов. Преглеждайки закъснелите поръчки по-внимателно, той реши, че разполага с място за складиране на ловните трофеи по време на една петмесечна експедиция, дори на шестмесечна, ако се получеше засечка със совите-сатани.
Следващият проблем бе екипажа. Жителите на Даби бяха най-опитни в дрането на животни, затова реши да вземе двама от тях. Замисли се дали да не наеме помощник, който диша хлор, но прецени, че ще загуби прекалено много време, ако отиде до Астерион VIII — най-близкият свят, населен с разумни същества, дишащи хлор. По стар навик отхвърли идеята да добави към екипажа си член, който диша метан — тези създания не само бяха крайно редки, но и се трошаха като стъкло, ако не бъдеха изолирани от силни звуци.
Това оставяше Негова Светлост лорд Муфти, който беше повече талисман, отколкото член на екипажа, повече шут, отколкото звездопроходец, беше най-вероятно луд, ако се приемеше, че изобщо притежава съзнание, и който представляваше заплаха във всички фази на лова. И все пак без Муфти той щеше да се чувства някак неуютно, затова изчисли и запасите храна за него — главно живи насекоми и мъртви земноводни — после си отбеляза да му даде успокоително преди самото излитане.
Планираше да излети след пет дни, което щеше да му даде време да си набави екипаж, да окомплектова кораба и да опита още веднъж от всички удоволствия, които Чака предлагаше — алкохолни и други…
ГЛАВА 2
Смешливците се кискаха, виеха и дюдюкаха по целия път до Какаб Касту IV — гигантския товарен център, през който минаваше по-голямата част от търговията в тази част на Галактиката. Животните приличаха на червеи, бяха дълги средно по четири метра и притежаваха парализираща отрова. Лейн не знаеше защо не бяха класифицирани като отровни змии. Те не разбираха, че от даден момент нататък са мъртви. Ако бъдеха застреляни с лазер или поразени с токсичен газ, те се държаха като обикновените мъртви животни. Но ако някое от тях умреше от ултразвуково оръжие, това стартираше някаква вибрация на вегетативната нервна система на животното и трупът започваше неудържимо и маниакално да се смее в продължение на месеци, а често и години след официалната смърт на смешливеца. Това бе дало и името на животните и обясняваше облекчението на Лейн, след като ги разтовари от „Смъртоносен“. Той инструктира
