градини, от които сам избягах.
— Моряка е онзи, който откри преди време Северна Точка — обясни Чака и наля на стареца втора чаша.
— Точно така — потвърди Моряка. — Преди седемдесет и две години. Е, трябва да призная, че не беше един от големите ми удари. Наименовах планетата. Наименовах и този град. Така и не разбрах колко точно име съм му дал, преди да се озова тук завинаги.
— Обзалагам се, че си видял много неща през живота си — вметна Лейн.
— Така е — съгласи се Моряка.
— Виждал ли си някога нещо да се изплъзва от черна дупка?
Моряка гневно изгледа Чака.
— Затова ли ме повика? Да се забавлявате с мен?
— Когато свършим да говорим, ние двамата с Никобар ще се позабавляваме с няколко от жените, които работят за мен тук — ухили се Чака. — А що се отнася до теб, старче, никой не иска да те унижава. Просто искаме да поговориш с нас.
— За черните дупки — уточни Лейн.
Моряка ги изгледа дълго с тежък поглед. После сви рамене, поднесе чашата си да му долеят и започна да говори:
— Това се случи преди трийсет и седем години. Тогава работех за правителството и картографирах обитаеми планети. Току-що бях излетял от Нова Кения, която се бе оказала не чак толкова обитаема. Не че вината за това беше моя — какво, по дяволите, може да знае един изследовател за вулкани и земетресения? Мисля, че в катаклизъма там загубиха половин милион жертви. Както и да е… търсеха се водни светове, Бог знае защо, така че се отправих към сектора на Теразейн, където знаех със сигурност, че условията позволяват образуването на множество светове с океани на тях. Там имаше маса звезди с класове от G-2 до G-82. Ходил ли си някога натам, Лейн?
— Не — отговори Лейн.
— Колко боклук има само там — въздъхна Моряка. — Облаци прах, които са толкова плътни, че направо скриват звездите с часове наред. Да те хване клаустрофобията. Боклук, който така и не е успял да се събере и образува звезда. По-голямата част нагорещен, но не всичкия. Както и да е, там за първи път зърнах Звездопрах.
— Звездопрах ли? — повтори Лейн.
— Звездопрах, Звездопрах! — отсече Моряка. — За какво друго, дявол да го вземе, искате да ви говоря? Проклетото, заченато в ада създание, което се носи из празното пространство, хранейки се с междузвезден прах. И го яде, както ти или аз бихме яли пържола.
— Как изглеждаше? — попита Лейн.
— Не съм сигурен — отговори старецът. — Непрекъснато го губех от поглед заради облаците прах. Но можех да го следя с уредите, така че започнах да го преследвам. Беше от чиста енергия и по-бърз от болшинството кораби.
— Имаше ли част от него, която се наблюдаваше в инфрачервения край на спектъра? — искаше да знае Лейн.
— Майната му, не знам — каза Моряка. — Но отвреме-навреме можех да го съзирам да проблясва някъде там, пред мен, така че не може цялото да е било в инфрачервената част на спектъра — той замълча и се загледа в празната си чаша, която Чака напълни за пореден път, а Лейн плесна на бара още няколко банкноти.
— Благодаря — каза старецът. — Странна твар е този Звездопрах. Но макар да беше голям, направо щеше да умре от страх.
— Е, това вече не ми се вярва, старче — възрази Чака.
— Може и така да е — съгласи се Моряка, — но си е съвсем вярно.
— Откъде знаеш? — попита Лейн.
— Не съм сигурен. Интуиция, може би. Както и да е, опита се да избяга от мен, а аз, какъвто си бях тогава — млад, силен и достатъчно глупав, за да поискам да го разгледам отблизо — го последвах. Здравата се погонихме, това си спомням. Три, четири… пет парсека, а може да бяха и повече. И тогава се озовахме край дупката при Теразейн — най-голямата черна дупка, която някога съм виждал. Почти четиридесет километра в диаметър без нито прашинка край нея. И проклет да съм, ако Звездопрах не се насочи точно към нея!
— Чуваш ли, Никобар, казах ти, че историята е като твоята — обади се Чака.
— И ти ли се натъкна на него? — попита Моряка.
— Не знам — призна Лейн. — Вероятно не. Но продължавай с твоя разказ.
— Е, то не остана много — каза Моряка. — Приближих се толкова близо, колкото ми стискаше и започнах да го следя по уредите. Проклетата твар се приближи максимално до дупката и в последния миг се плъзна встрани.
— Проследи ли го след това? — не спираше да задава въпроси Лейн.
— Опитах — призна Моряка. — Но беше толкова далече пред мен, че така беше невъзможно да го настигна.
— Виждал ли си го оттогава?
— Не съм съвсем сигурен… може би само още веднъж — каза старецът. — Беше в системата Канфор, но каквото и да бе онова нещо, което видях там, то се изпари от онзи район с такава скорост, че не мога да бъда сигурен. Но този Звездопрах е интересен звяр. Не мога да разбера какво диша, нито с каква цел съществува. Бих искал да разбера това. Решил си да го откриеш, нали, Лейн?
— В никакъв случай — отсече Лейн.
— Лошо — отбеляза Моряка. — Защото бих искал да дойда с теб.
— Мислех, че си много стар, за да летиш — отбеляза Чака.
— О, аз мисля, че ще умра по време на полета — каза Моряка. — Но винаги съм мечтал да свърша в космоса. Това изобщо не ме притеснява. Видял съм всичко каквото има да се види през един човешки живот, направил съм всичко, което някога съм искал да направя. Защо, по дяволите, ще държа да умра на легло в някой скапан хотел в Хелхейвън? Освен това, така и не успях да огледам добре Звездопрах. Как бих искал очите ми да се склопят завинаги докато го гледам, вместо да чакам да се катурна тук. И тялото ми да бъде изхвърлено в пространството и да се пръсне на безброй парченца, които да влязат в милион орбити около милион звезди. Как не бих искал да бъда погребан на планета, Чака… дори това да е твоята планета.
— Бих желал да мога да ти помогна, старче — обади се Лейн, — но аз ловя животни, а не митове.
— Лошо, Лейн. защото бих могъл да ти кажа къде да го намериш.
— И как би могъл да направиш това, старче? — попита Чака със снизходителна усмивка на огромните си пълни устни.
— Както всяко друго създание, и това се храни — отвърна Моряка. — Ако ми кажеш къде си го видял, ще отбележим още къде го засякох аз, ще добавим и местата, където са го срещали онзи глупаци, които си мислят, че това е Хипнозвяра и тогава ще получим някаква представа за навиците му за хранене.
— Ако той се храни с междузвезден прах — напомни Чака. — Защо не допуснеш, че когато си се натъкнал на него, той просто си е почивал?
— Не, в онова, което той казва, има някакъв смисъл — намеси се Лейн. — Всичко, което е достатъчно голямо, за да се появи на екрана на някое от онези правителствени корабчета отпреди трийсет-четиридесет години, трябва да е било наистина доста голямо и вероятно изразходва доста енергия, за да може да се изплъзне на звездолет. Мога да си представя, че то се храни през деветдесет процента от времето си, ако не и повече. Освен това, ако представлява енергийна форма на живот, то едва ли ще се спусне на някой планета, за да хапне нещо твърдо. Склонен съм да допусна, че е възможно то се храни с излъчването на звездите, но това донякъде би го приближило до канибалите. Не знам какво намира в един облак междузвезден прах, но засега съм склонен да приема, че живее за сметка на него.
— И какво става, когато прахът свърши? — попита Чака.
— Това никога няма да стане — заяви Моряка. — Бог се оказа скапан работник. Цялата Вселена е буквално задръстена от отпадъци от творенията му.
