— Какво пък, ти поиска мнението ми и го получи — изрече Бедоус.
— Благодарен съм ти за това, Сюзън, и най-вече за предложението ти да повикаме къртиците. А сега най-добре да поговоря и с другите специалисти от екипа. Нали знаеш, времето ми е съвсем ограничено.
Бедоус разбра, че я отпраща, и стана. Тръгна към вратата, но внезапно спря и се обърна към Картрайт.
— Мога ли да направя още едно предложение?
— Разбира се.
— Сред твоите специалисти видях само двама психолози, изучаващи извънземните раси. Ако наистина възнамеряваш да ускориш дръзкия поход на язоните към цивилизацията, на твое място щях да докарам значително повече.
3
Независимо от съмненията на Сюзън Бедоус, на Фалигор работите вървяха добре.
При пристигането на около триста хиляди къртици, които щяха да работят в мините по дългосрочни договори, нямаше никакви прояви на недоволство.
Язоните и хората се трудеха рамо до рамо на полето, опитомяваха земята и изнасяха още през първите шест месеца толкова храна, че миньорските планети в околността вече не бяха зависими от други източници.
Морето се оказа толкова богато на протеин, колкото почвата на минерали, и не след дълго риболовът и различните отрасли на водното стопанство също бяха в състояние не само да изхранват населението, но и да изнасят голяма част от продукцията си.
Един хубав ден не друг, а самият Джони Рамзи, бившият секретар на Републиката, пристигна на Фалигор на сафари, прекара известно време, проповядвайки идеите си за демокрация пред язоните, и тържествено провъзгласи планетата за „диаманта на Външната граница“.
Седемнадесет планети на Републиката изразиха намерение да открият свои посолства на Фалигор, без да крият желанието си да установят търговски отношения с миньорите или фермерите, най-често и с едните, и с другите.
По предложение на Дизанко хората построиха в земите на енкотите град Ромул и го превърнаха в свой център. Година по-късно недалеч от него, на брега на голямо континентално езеро, израсна Рем.
След внезапната смърт на Дизанко, повален скоропостижно от вирусна инфекция, наследникът му Тантрам побърза да декларира тържествено намерението си да работи в тясно сътрудничество с Републиката, което щеше да донесе редица облаги на всичките му поданици. Първата му стъпка беше да вложи натрупаните от баща му пари в построяването на университета Тантрам в околностите на Ромул и да създаде фонд, достатъчно богат, за да привлече в него най-добрите академици от Републиката.
Картрайт беше толкова въодушевен от развоя на нещата, че купи от ризалите голям участък земя и си построи там къща с намерението да се оттегли на Фалигор веднага щом изтече договорът му с Комитета по картография.
Бедоус остана на планетата. Когато от Картографията й намекнаха, че е време да смени обстановката, тя си подаде оставката и сключи договор с една от местните ловни компании, изникнали като гъби след дъжд покрай посещението на Рамзи и излязлата по-късно негова книга, възхваляваща красотите на Фалигор. Ловът не я привличаше ни най-малко, но работата като водач на холосафари я устройваше, а през свободното си време можеше спокойно да се отдава на любимото си занимание. През първите две години на Фалигор тя откри, описа и даде имена на повече от три хиляди вида насекоми.
Беше й приятно, че страстта й към ентомологията ако не бе заразителна за хората около нея, поне караше повечето от тях да й носят всяко насекомо, което не бяха виждали, вместо да го стъпчат в праха. А щом започна да ги нарича на имената на откривателите им, тя развеселена откри, че колегите й водачи са добили навика да й носят с дузини буболечки и не си тръгват, преди да са се уверили, че знае как точно се пишат имената им.
И тъй като все още имаше приятели в Комитета по картография, а Фалигор не беше картографиран напълно, Сюзън често се включваше в проучванията само заради удоволствието да зърне нови страни на тази планета, която беше избрала за свой дом. Имаше обширни равнини, гъмжащи от тревопасни, които хората наричаха гръмобици, жълти лосове, захаросани зебри, небоскоци. Имаше непроходими гори, подгизнали от дъждове, огромна вътрешна пустиня и множество планински вериги, сред които се открояваха особено внушителните Небесни хълмове, чиито върхове дремеха под снежни калпаци, а склоновете им даваха подслон на хиляди примати и птици.
На планетата живееха двадесет и седем племена и всичките обитаваха единствения същински континент. Всяко от тях се делеше на множество клонове и беше практически невъзможно който и да било човек или язон да се справи със стотиците езици и диалекти. Ала почти нямаше племе, което в един или друг момент да не е попадало под властта на маринго — измиращ народ, за който бяха настанали тежки времена и сега оцелелите наброяваха не повече от две хиляди души. Така че освен родния си диалект повечето племена използваха и някаква разновидност на езика маринго. Ситат Тантрам задължи всичките си поданици да изучават и земен език, а колегите му от другите племена, за да не останат по-назад, последваха примера му и не след дълго на планетата имаше два световни езика. Земният стана държавен език, използван при официални случаи и при общуването с чужденци от други светове, но в ежедневните си разговори язоните предпочитаха да използват маринго.
Три години по-късно във всяко село имаше сондажни кладенци, които осигуряваха вода на язоните и в най-сушавите периоди. Всички местни племена бяха възприели най-съвременните земеделски методи. За кратко време над Ромул и Рем се извисиха огромните небостъргачи на престижни хотели, а ловните концесии отстъпиха място на резерватите, целящи да привлекат повече туристи.
Фалигор бележеше толкова стремителен напредък и така пълно се вписваше в представите на хората за земен рай, че Бедоус едва ли не очакваше някакво бедствие да го връхлети изневиделица, за да накаже човека за прекомерните му амбиции. Не можеше една планета да бъде толкова съвършена, толкова спокойна и мирна, такова райско кътче. Е, вярно, имаше по едно време малък граничен спор между ризали и траджи, който прерасна във военен конфликт, но представителите на Републиката се намесиха като посредници и всичко се размина само с единадесет убити язони. По едно време сред племената от източните савани се появи и някаква особено опасна форма на кожно заболяване, наподобяващо едра шарка, но лекарите само за един месец успяха да изолират вируса, а след още три седмици беше разработена и ваксината. Джони Рамзи се върна за още две сафарита, придружен както винаги от две-три дузини репортери, и името Фалигор обиколи цялата галактика.
В последното сафари на Рамзи участваше и ситатът Тантрам, който беше тежко ранен от огромна амфибия, позната като речен убиец. Лекарите успяха да го спасят, но владетелят остана инвалид за цял живот. Това го накара да се оттегли от престола в полза на по-младия си брат, горещ поклонник на всичко земно, който прие името Робърт Август Тантрам II.
Новият ситат говореше съвършен земен език, беше получил образованието си на университетската планета Аристотел и обожаваше човешката история, бързите коли и човешките дрехи. Той построи в центъра на Ромул огромен театър и покани най-добрите драматични, оперни и балетни трупи в Републиката. Друго негово дело беше музеят, посветен на човешкото изкуство, и издателството, заело се с благородната задача да преведе на земен език устната традиция на енкотите.
Той вземаше твърде много човешки стимуланти, караше твърде много човешки коли и имаше малко глуповат вид, издокаран в официалните човешки костюми. Но император Боби, както го наричаше на подбив човешкото население, се ползваше с популярност сред поданиците си и охотно помагаше на хората да развиват неговия свят.
Новият владетел скъса напълно с някои традиции на енкотите — вече не раздаваше правосъдие в присъствието на предците си, а решаваше делата на поданиците си във внушителна бяла сграда, построена специално за целта. Отрече се от религията на народа си и на бърза ръка прие най-напред християнството, после исляма, за да се превърне в един момент в последовател на индуизма. Никотинът не влияеше по никакъв начин върху обмяната му, но независимо от това той се пристрасти към пушенето и си доставяше пури и цигари от далечния Антарес.
