кораб. Скенерите все така не откриваха нищо. Хеликоптерът, въпреки че летеше в температури, които според Картър бяха далеч под нормата за машината, реагираше добре и Картър бе сигурен, че ще стигне до целта си жив и здрав, стига от покрития с облаци сив и сапфирен хоризонт да не връхлети някоя ужасна полярна буря…
Безумна мисъл нахлу в съзнанието му.
Свещеника грешеше.
Всички грешаха.
Тук нямаше нищо. Нищо освен замръзващо море и студени ледени течения.
Лудешки смях се изтръгна от гърлото му — и той изключи шлема и със силата на обикновеното човешко зрение прати по дяволите високотехнологичната играчка за милиарди долари. И го видя. Черна точка на хоризонта. Матов черен страж, притихнал над неспокойните сиви ледени води.
Трябваше да е готов. Трябваше да е силен. Трябваше да се превърне в машина, лишена от емоции… лишена от страх…
Черната точка започна да нараства. Да се материализира. Да се уголемява пред очите му.
Бойният кораб се движеше с твърде висока за размерите си скорост, следван от ивица развълнувана пяна.
Картър се ухили мръснишки зад приличащия на глава на насекомо шлем.
Искам единствено отговори, преди да умра.
Искам само да убия виновните — преди да умра.
Беше се примирил със смъртта. Бе сключил мир с Бог — или с което и да беше шантаво божество, което го очакваше Оттатък. Навремето Фойхтер го бе попитал дали е готов да умре. Сега разбираше, сега наистина разбираше.
Знаеше.
Знаеше, че връщане няма.
¦ Qclass relay ¦ qiii mainframe logon 01001010
booting…
¦ GetStdHandle ¦ ¦ GetFileType P ¦
GetStartupInf oA2 FreeEnvironmentStringsA
3 FreeEnvironmentStringsWO ?
WideCharToMultiByte ¦ ¦
GetEnvironmentStrings
¦ ¦ GetEnvironmentStringsW B ¦ WriteFileD
HeapAlloc ¦ VirtualAlloc
¦ heapReAlloc i GetCPOnfo1 GetACP 1 ¦
GetOEMCP
¦ LoadLibrary A a ¦ MultiByteToWideChar S
GetStringTypeA
V ¦ GetStringTypeW j ¦ LCMapStringA A ¦
LCMapStringW /¦ RtlUnwind
KERNEL32.dll AIL_lock@0 v
_AIL_get_preference@4 ED_AIL_unlock@0
_AIL_lock_mutex@0 F ¦ _AIL_unlock_mutex@0 ¦
_AIL_set_error@4 E
errors rectified
qlll 01001010 100% on-line
operational procedures confirmed
HKLM, % KEY_OPTIONAL%, ’sysmon’,, ’sysmon’
HKLM,% % sysmon,INF,,’appletpp.inf
SP1Q,% KEY_OPTIONAL% sysmon,InstaUed, ,’0’
SP1Q,% KEY_OPTIONAL% ,’sysmeter’,,’sysmeter’
SPlQ,%KEY_OPTIONAL%sysmeter,InstaUed,,’0’
HKLM,% KEY_OPTIONAL% ,’netwatch’,,<netwatch’
SP1Q,% KEY_OPTIONAL% ,’demolimminent’
’demolsquads=37’
HKLM, % KEY_OPTIONAL% demol,INF,,
’squadthreat.inf
script engaged script locking engaged
launch sequence initiated= threat=
demolsquad=37
co-ords 234.456.555.211 — eq% 345.331
satellites= 248
satellites= qiii operational takeover complete
satellite request= granted
logged.
Макар и да не бе най-големият на света, бойният кораб несъмнено изглеждаше най-страховито от всички. Матовите му черни бордове надвисваха над океанските вълни и той се носеше с ръмжене през тъмните води, като пореше вълните с тежкия си дундест корпус. Подобно на останалите членове на ударните групи, Картър бе изслушал инструктажа на Джем, който се базираше на събраната от различни източници информация, в това число и на сведенията на Свещеника. Разузнавачите бяха научили, че съдът е въоръжен с най-различни оръжейни и насочващи системи, далеч надхвърлящи нормалната екипировка на крайцери от подобен клас. Наред със стандартните ракети и оръдия той притежаваше най-разнообразни сензори и оръжия за борба с подводници, както и мощен Мк IV фазов радар, осигуряващ покритие 360° и способен да следи едновременно до 250 цели. Освен това разполагаше със самолети и тежковъоръжени бронирани хеликоптери. Корабът се задвижваше от ядрен реактор. За разлика от обикновените крайцери, тази машина развиваше максимална скорост над 60 възела. И нямаше никакви следи от екипаж…
Картър зависна във въздуха. Команчито бръмчеше равномерно, а шлемът подаваше тревожни сигнали за опасна близост. Вълните под него се разбягваха в кръгове, гонени от перките на хеликоптера.
И въпреки това…
И въпреки това крайцерът не се виждаше на дисплеите.
Процесорът QIII, помисли си той.
Проклетата машина прехваща показанията на сателитите, радарите и скенерите.
Отблъсква всичко, насочено към кораба!
Нищо чудно, че така и не са го открили… а сега? Сега, когато QIII явно работи?
Нима бе пристигнал прекалено късно?
Въпреки взетото решение за радиомълчание Джем се свърза с Картър с помощта на ЕКуба.
— Как си, Картър?
— Готов. Вие готови ли сте?
— И още как, мамка му. Двамата със Слейтър се омитаме — отиваме при момчетата.
— Представи се добре, Джем. А ако не можеш да си добър?
— Винаги съм адски добър — озъби се Джем.
Картър се ухили и полетя напред, поведе огромната глутница метални вълци. Сега те се бяха групирали по-наблизо, бяха застанали над и около команчито и образуваха огромно ято, което бръмчеше гневно срещу арктическото небе… Картър се напрегна — очакваше противниковия огън, чакаше огромните 125- милиметрови оръдия да изплюят своето „добре дошли“…
Матовият черен крайцер стенеше и ръмжеше през бурното море. Вълните се цепеха пред носа му. Над
