него грачеше заблудена чайка — следваше могъщия кораб в надеждата да получи някаква храна. Парчета лед се носеха във водата, разблъсквани с лекота от огромния таран на кораба.
Картър се намръщи.
Заваля — отначало леко, но след това от смръщеното студено небе се изсипаха тежки капки, примесени с парченца лед. Облаците се трупаха един върху друг, приличаха на огромни синини по кожата на небето.
Дъждът и суграшицата се заизсипваха с още по-голяма ярост.
Тъмните води кипнаха, дъждът превърна вълните в танцуващи шарки сред люлеещите се ледени блокове.
В небето се появи черно петно, започна да се разширява и да се множи, превърна се в множество по- малки.
— Напред — изпращя гласът на Картър.
Подобно на ято насекоми, ударните групи наближиха крайцера. Разделиха се. На борда на хеликоптерите, на борда на всички тези Локхийд AH56A, UH–1N Ирокез Хюи, СН–47, МН–53J и МН–60G Пейв Хоук, апачита и Блек Хоук — на борда на тези метални чудовища, на тези бойни машини, се намираха мъже и жени, въоръжени с картечници и бомби, очакващи битката, очакващи страданието, очакващи смъртта.
В една от машините бе и Свещеника. В очите му пламтеше огън. Сочеше надолу от небесата. Сочеше крайцера, от чиято палуба се издигна малко черно ято мощни хеликоптери и с рев се понесе нагоре с готови за стрелба картечници и ракети.
— Почна се — промърмори Картър и задейства оръжейната система на команчито сред проблясък на разноцветни светлини и примигващи потоци данни на дисплея в шлема му. Запищяха аларми. Една от оръдейните кули на палубата се завъртя на смазаните си релси. Двойното 125-милиметрово оръдие се вдигна към небето; разнесе се мощен тътен и цевите се прибраха назад от отката.
Един Пейв Хоук избухна в ярки оранжево-жълти пламъци на фона на сивото небе и се превърна в ослепителна топка, преди да рухне в морето; бясно въртящата се перка разсече вълните и изпълненият с огън корпус бързо потъна.
Ята малки черни хеликоптери се понесоха през тъмнината и дъжда. Затрещяха картечници.
Ударните групи отвърнаха на стрелбата и небето пламна от лентите на трасиращите куршуми.
Картър изстреля две ракети и рязко спусна команчито надолу, под обсега на оръдието, като едва се размина с един от черните хеликоптери… Остави команчито да се гмурне — далеч и
Над него се разгаряше битката…
Небето стана кървавочервено.
Разкривените черни пръсти на Дюрел се показаха под меките гънки на робата му. Подпухналите му очи се взираха в празното пространство. Ръката му се раздвижи бавно, като кубче лед по гръбнака на света… и леко натисна бутона RETURN.
Нищо…
От масивния контролен пулт се разнесе тихо бръмчене. Наредените по стената монитори примигнаха, сякаш отдаваха почест на някакво електронно божество, след това отново заблестяха ярко.
По екрана полетяха думи — скриптът на След това в лазерния декодер се появи глобус — въртящо се бяло лазерно изображение на Земята, което увисна пред лицето на Дюрел. Разкривените му ръце се вдигнаха и се потопиха в бялата светлина, която освети безформената гротеска под тежката качулка.
Разсмя се — студен и злокобен смях.
Протегна ръка и посочи. Глобусът се завъртя, локализира целта, увеличи изображението и показа носещата се през вълните Спирала_мобил. Дюрел се отдалечи от собствената си база и отново завъртя глобуса. Откри най-близката руска военновъздушна база и се усмихна.
— Значи сте дошли да ме унищожите, сладки ударни групички? Като девици на заколение?
Стартира процедурата. QIII забръмча от сърцето на черния терминал.
Бъркотията
24
Морето бушуваше; вълните се разбиваха в корпуса на носещия се напред боен кораб. Избухваха ракети и бомби. От палубата се разнасяха оглушителни експлозии; стоманата се тресеше; обгърнати от огън хеликоптери рухваха от небето и пламъците им угасваха в ледените води. Трещяха картечници, куршуми избиваха искри от метала.
От един от хеликоптерите в бушуващото море се спусна малък черен съд. Понесе се с невероятна бързина и напълно безшумно във водата, разсичаше вълните, прелиташе над тях, докато не стигна до крайцера и не се залепи за металното му туловище.
Двамата на борда вдигнаха палци. Джем си свали очилата и впери поглед в очите на Слейтър. Стиснаха си ръцете.
— Това е — каза Джем.
— Късмет, приятел.
— Ако не се върна… кажи на Ники, че я обичам.
Слейтър избухна в смях.
— И чувам подобни сантименталности от Краля на порното?
— Сериозно ти говоря.
— За тебе винаги. — Слейтър се усмихна топло.
— Пет минути. После се омитай.
— Пет минути — повтори Слейтър, сложи си очилата, вдигна картечницата и огледа бушуващото в небето сражение, пламналото небе, хаоса от куршуми, бомби и бясно въртящи се перки. Трещяха оръжия — толкова много оръжия, сякаш целият свят бе потопен във война — и в огън. Оранжевите пламъци разсипаха сивите буреносни облаци.
— Късмет, братко.
— Късметът в случая си е ебал майката — ухили се Джем, хвана здраво големия черен куфар, скочи заднешком през борда на малкия катер и моментално потъна в кипящата черна бездна.
Няколко мига Слейтър гледаше излизащите на повърхността мехурчета, след което насочи усилията си към задържането на връзката между катера и крайцера. Двата съда бяха толкова близко един до друг, че виждаше нитовете по корпуса; толкова близо, че можеше да протегне ръка и да докосне студения черен метал.
Кимна.
Трябва да се въздаде правосъдие. Да се сервира по-точно — чиния напалмови спагети с ядрен десерт.
Команчито рязко зави, понесе се около огромните оръдейни кули — толкова близко, че Картър можеше да различи перилата и прозорците на каютите. Зави и мина покрай още оръдейни кули, които сипеха огън и снаряди към небето. Корабът прелетя покрай него като безумно размазано петно. Команчито ревеше над бушуващия океан. Картър направи завой и кацна на палубата със звън на метал, подобен на удара от сблъсък на мечове. Перките с вой намалиха оборотите.
„Това е капан“ — спокойно се обади Кейд.
— Изобщо не ми пука — озъби му се Картър.
Отвори кабината и вятърът и дъждът се втурнаха вътре, зажилиха кожата му. Стана, прекрачи ръба, приведе се и скочи на палубата. Металът глухо изкънтя под кубинките му. Усети тънкия слой лед под краката си.
Над главата му се носеха хеликоптери с трещящи картечници. Ракета излетя от палубата, един от хеликоптерите се превърна в огнена топка топяща се стомана и рухна в ледения океан.
Картър се огледа. Съсредоточи се. Ориентира се. Погледът му обходи черната палуба, осветявана от
