— Да, това е. Но повярвайте, онова, което му липсва откъм естетическа страна, се компенсира неизмеримо от възможностите му. Благодарете на вашия спасител, господин Картър.
— Моят…
— Задайте си въпроса — защо заловихме Наташа? Защо просто не ви застрелях горе на палубата? Да не мислите, че ми е притрябвало да отговарям на шибаните ви въпроси? Да не мислите, че бих ви оставил да живеете дори с една секунда повече? Не… Но QIII е объркан от вас, господин Картър. Той е в състояние да предвиди каквото и да било,
Фойхтер се усмихна, обърна се и прокара пръст по студения кубичен процесор.
Той тихо бръмчеше.
— Но от какво се страхува? — попита Картър. — Че пак ще те застрелям ли?
Фойхтер рязко и невероятно плавно се обърна. И се усмихна.
— Нека ви предупредя — всъщност Дюрел ви иска жив, както и процесорът. Не и аз. Не ме предизвиквайте, или ще ме принудите да стана лош. Сега QIII е напълно действащ, както видяхте с очите си, когато вашата жалка групичка долетя да се срещне със създателите си — скоро ще видите пълните мащаби на нашия план.
— Какво, да завладеете света ли? — презрително рече Картър. Фойхтер се изсмя.
— Ама че сте наивен, Картър. Вие сте съвсем, съвсем прост. Във вашия свят всичко е черно и бяло. Не и в моя. Спиралата имаше своята власт, своето шибано време. Но злоупотреби с него. Погледнете нещата такива, каквито са… Те ме отвращават. Имат върховната сила и въпреки това злото тържествува, зли хора вървят по света с оръжия и бомби. Всичко е прецакано до неузнаваемост, Картър. Спиралата… навремето смятах, че са силни. Но не, Спиралата е слаба, Картър. Тя затлъстя и се изнежи от победите си. Настъпи време за промяна… време е силните да управляват с железен юмрук и ние ще го направим. Ще се отплатим със същото. Ще унищожим злото. Ще превърнем света в едно по-добро място и ще накараме Бог да се гордее с човечеството.
Фойхтер се отдалечи от процесора.
Във въздуха се появи бял глобус. По повърхността му заиграха цветове и нарисуваха лазерна симулация на Земята. Около нея обикаляха сателити и докато сферата се разширяваше и въртеше, Картър виждаше движенията по нея — флотилии, ескадрили, батальони, движещи се по светлинния глобус.
Вратата се отвори. Появи се огромен атлетичен воин — некс, следван от влачеща се фигура в тежка тъмна роба. Лицето й бе скрито, раменете сякаш бяха свити от болка. Нексът кимна на Фойхтер и той се усмихна. Картър с безпокойство забеляза фиксирания в него бакърен поглед.
— Това е Крейл — каза Фойхтер и се обърна към Картър. — Срещнал си половинката му в Африка. И си унищожил лицето й с куршумите си. Крейл ме помоли за лична услуга. Иска да потанцува с теб, Картър. Иска да ти покаже какво означава болка. QIII те иска жив. А аз просто искам да страдаш.
Погледът на Картър се премести от огромния некс към другата фигура. Беше отишла до глобуса. От робата се подаде сбръчкана почерняла ръка, протегна се към цифровата холограма и се окъпа в призрачната светлина.
Фигурата се разсмя — дълбоко и мелодично.
— Е, значи се срещнахме, господин Картър.
— Ти би трябвало да си Дюрел.
— Би трябвало.
— И командваш това шибано джафкащо псе Фойхтер.
— Да. Нека ви покажа на какво сме способни.
Внезапно глобусът се завъртя с невероятна скорост и показа крайцера и бушуващата в небето над него битка.
— Наистина сте привилегирован да видите с очите си този момент, господин Картър…
Черната сгърчена ръка на Дюрел изпълни сложна серия движения. Над и върху глобуса потече текст и бръмченето на процесора се засили…
Наташа ахна.
— Той… прави го…
Картър гледаше студено как…
Битката се развиваше зле. Ударните групи измираха. И тъкмо когато изглеждаше, че нещата не могат да се влошат повече, Свещеника видя как притъмнялото небе избухва в лазерна светлина… колона бял огън се стрелна от небето и пръсна едно апачи на нажежени стоманени парчета, които със съскане заваляха над бушуващия океан. Свещеника преглътна, примигна и погледна нагоре. И вярата му се разклати. QIII показваше всичко. Показа унищожителния лазерен лъч, изстрелян от овладения руски спътник „Хищник“. Показа в близък план апачито и сражаващия се екипаж. Избухна ослепително ярко сияние. Изпаряваща се кръв. Откъсваща се от лица, ръце и гърла плът. Писъци — за части от секундата.
SPlQ^/oKEY^PTIONALyoWsmeterJnstalled,,^’
HKLM,% KEY_OPTIONAL%, netwatch’,, netwatch’
tracking… located Russian SAT 576 #####
tracking… locked.
script engaged script locking engaged
launch sequqnce initiated=treat=demolsquad
co-ords 234.456.557.212-eq% 345.331
conf ig=armed and targeted
satellite lasers=granted
Битката се развиваше зле. Ударните групи измираха. И тъкмо когато изглеждаше, че нещата не могат да се влошат повече, Свещеника видя как притъмнялото небе избухва в лазерна светлина… колона бял огън се стрелна от небето и пръсна едно апачи на нажежени стоманени парчета, които със съскане заваляха над бушуващия океан.
Свещеника преглътна, примигна и погледна нагоре.
И вярата му се разклати.
QIII показваше всичко.
Показа унищожителния лазерен лъч, изстрелян от овладения руски спътник „Хищник“.
Показа в близък план апачито и сражаващия се екипаж.
Избухна ослепително ярко сияние.
Изпаряваща се кръв.
Откъсваща се от лица, ръце и гърла плът.
Писъци — за части от секундата.
Смърт.
И експлозия от валяща стомана…
Картър стисна зъби. Отстъпи плавно от Наташа и погледът му обходи помещението — некса Крейл, Фойхтер и Дюрел.
— Вие сте луди! — изръмжа той.
— Тъкмо обратното, господин Картър — отвърна Дюрел и скритото му лице се обърна към него. — Ние сме съвсем с ума си. Просто се опитваме да правим онова, което е
