какво става, някой бе метнал гарота през шията й. Облечената й в ръкавица ръка яростно се вкопчи в режещата жица, очите й се ококориха, когато болката прониза шията. Тя усети как кръвта потича по врата и гърдите й и в същия миг чу как карабината се удря в парапета.
Вдигнаха я във въздуха и тя зарита безпомощно. Заудря с глава назад — веднъж, два, три пъти, при всеки удар чуваше как нещо хрущи. Хватката отслабна, но само толкова.
— Рекс! — успя да изкрещи тя в ЕКуба и с всичка сила удари с лакът нападателя си в гръдния кош. Гаротата се отпусна и Амбър падна на колене, закашля се, мъчеше се да хване впитата в гърлото й жица…
Рекс наблюдаваше парапета на покрива на слабо осветената сграда. Виждаше как Амбър се бори, но нападателят й бе прекалено близко до нея, за да може да стреля, а и дъждът му пречеше да се прицели добре. После Амбър удари. Нападателят се олюля в мрака и Рекс изстреля един куршум, след това още три — бързи, един след друг. Ухили се гадно и в същия миг пистолетът със заглушител докосна тила му и пръсна мозъка и лицето му по фината каменна облицовка на Операта.
Амбър чу съскането на прелитащите покрай нея куршуми. Извъртя се, свита ниско, и извади 9- милиметровата си берета. Фигурата полетя към нея и с един ритник изби оръжието от ръката й и го запрати през парапета. Объркване вцепени мозъка й — бе чула два тъпи удара зад себе си, знаеше, че куршумите на Рекс са стигнали където трябва. „Кевлар?“ Въпросът прелетя през главата й със същата бързина, с която действаха рефлексите й. Един ритник, втори — блокира ги с ръце и след това нанесе десен прав, но противникът й го избегна. Амбър срещна погледа на врага си — очите му бяха ярки, бакърени — и се опита да го изрита. Той се извъртя и я подкоси с крак. Амбър се строполи тежко, тилът й се удари в парапета. Пред очите й излязоха свитки; тя замахна слепешком, но не уцели. Внезапно се почувства в безтегловност — и с ужас осъзна, че отново са я вдигнали във въздуха.
— Не! — извика Амбър, размахваше бясно ръце и крака. Вятърът ревеше. Тя изкрещя от ужас и отчаяние. А след това се стовари върху земята и сцената, действието и цялата постановка най-сетне приключиха.
Онези, които работеха със Скоуп, го смятаха за нещо като влечуго. Нямаше приятели и беше — или поне така изглеждаше — лишен от каквито и да било емоции. Бе всеотдаен, професионалист — и кажи-речи най-добрият снайперист на Спиралата. Носеха се слухове, че можел да уцели главата на миши кур от десет хиляди крачки и да вдене конец в игла с куршум.
Беше ужасен, че не ги е видял да идват. Четири фигури в черно се бяха покатерили по изкорубения от войната мост под него, без да ги усети. „Не може да бъде!“ — изкрещя умът му, докато го доближаваха, за да му видят сметката. Извъртя карабината „Бергман“ и простреля първия в лицето — имаше съскане, струя кръв и зъби, след което фигурата падна безжизнено назад и започна да се премята през гредите на моста към мрака долу.
Светкавица разкъса небето. На светлината й Скоуп се ухили зловещо.
С плавни движения трите фигури извадиха пистолети със заглушите ли и всички започнаха да стрелят едновременно. Проблясъци заиграха над Харбър Бридж, сякаш пригласяха на гръмотевиците. Още една от черните фигури падна, отхвърлена назад като парцалена кукла, и полетя към тясната ивица на пътя долу. След това един куршум улучи Скоуп в рамото и го завъртя, втори се заби в слабините му, трети прониза гърлото му. От яркочервените му устни бликна кръв.
— Шибаняци! — изстена той, докато политаше надолу, но осигуряващото въже го спря малко под гредата и той увисна и бавно започна да се върти. От отпуснатото му тяло течеше кръв. Двете останали фигури се промъкнаха по-близо и пуснаха още пет куршума в тялото му. Два чифта бакърени очи се срещнаха за части от секундата. След това тайнствените същества хукнаха по главозамайващите висини на моста.
Камионът спря. Светлините на фаровете му прорязваха тежката водна завеса. Калъм изгледа сурово здравеняците и излая:
— Навън!
Десет мъже скочиха от камиона и се разпръснаха, като всеки покриваше съседа си. Калъм приклекна до тялото на един мъртъв войник. Гърлото му бе прерязано. Калъм преглътна и хвърли поглед към другите шест трупа. Не бе изстрелян нито един куршум.
— Ударили са ги яко и бързо, момчета. Разпръснете се, да видим колко са. Албърт, успя ли най-сетне да пуснеш шибаната връзка?
— Цялата мрежа е мъртва, сър.
Калъм кимна и даде знак на хората си да се размърдат.
Движеха се като истински професионалисти — и бяха професионалисти. Проблесна светкавица и Калъм напрегна очи, за да види снайпериста на върха на моста. Успя да различи нещо, някакво движение по време на краткия проблясък, но след миг всичко отново потъна в мрака и дъжда.
Но Калъм вече знаеше. Усещаше го.
Бяха им го начукали, яко и както си трябва — но защо? Нима терористите бяха поставили експлозиви? Дали мостът щеше да сподели участта на Операта?
След двайсет минути Калъм стоеше облегнат на моста, захапал подгизнала пура, с обвито в дим лице. В носилката пред краката му лежеше абсолютно мъртвото тяло на Скоуп. Лицето на снайпериста бе на каша, по-голямата част от черепа липсваше. Калъм потрепери.
Албърт застана до него.
— Комуникацията е възстановена. Другите двама снайперисти също са мъртви. Няма и следа от нападателите — с изключение на шибаните гилзи естествено. Шефе, не мога да разбера какво става, мамка му.
— Заблуда — меко каза Калъм, без да вади омекналата пура от устата си.
— Заблуда ли? Ами мостът?
— Няма нищо общо с моста — каза Калъм, с нежелание измъкна пурата и я метна през перилата към черната мазна вода долу. Обърна се към Албърт. Погледите им се срещнаха. — Просто някой е искал да убие снайперистите.
— Значи е било удар?
Калъм кимна.
— И още как. В едно съм сигурен — който и да го е направил, който и да е избил тази ударна група, направо се радвам, че не търси мен.
— Откъде можеш да си сигурен, че не те търси? — прошепна Албърт.
— Просто вече щях да съм мъртъв. — Калъм сви рамене.
SIU препис 1
СЕКРЕТНО VK12/084/СПЕЦИАЛНА СЛУЖБА ЗА РАЗСЛЕДВАНИЯ
Извлечена информация от ЕКуб
Дата: август 2ХХХ
В подземния свят са известни като ударни групи, работещи за Спиралата. Нямат официално име и на теория не
Член на една от ударните групи с кодово име Пюрити1 се разкри пред нас. Проверихме предполагаемите й връзки със секретната организация, известна като Спиралата. Пюрити твърди, че в борбата си срещу терористите, в усилията си за стабилизиране на правителства и за смазване на злото и покварата навсякъде по света, Спиралата е разработила прототип на процесор, който
