— Слушам, сър.
Сирената виеше зловещо из долините. Оттатък, в селото, Хофнейгъл внезапно спря да ръкомаха бавно и се впусна в пламенна тирада, която учуди почакаймалковците едва след два дни. Долу, в горите, лесовъдът падна от някакво дърво и се изтърси върху един щурмовак, който стана гласовит.
Всичко приличаше на кръгове, правени в езерце от хвърлен камък. Някой натисна копче за тревога и получилата се вълна от епитети се разля на половината път до хоризонта.
А ония продължаваха да настъпват, движейки се този път близо до линията, която делеше осветената от неосветената част на планетата. Тя поне служеше да показва преместването на слънцето, което висеше упорито насред небето и менеше положението си с не повече от един градус на земен ден.
Третата смяна си легна, капнала от умора и настроена още повече за сън от привидния здрач. Събирачите на данни излязоха с чувството, че колкото и да е парадоксално, времето се оказа твърде малко за планета с толкова много време. Огилви отлетя да хвърли първи поглед на нощната страна, намери половин свят, потънал в дълбок сън, нищо не мърдаше — нито живо същество, нито кола.
Това положение трая двадесет и един часа, след което всички туземци в радиус от няколко мили потеглиха отново към арената, където щеше да се разиграе циркът. Сирената още веднъж насърчи обогатяването на земния език. „Гръмовержец“ се издигна и се спусна на четиристотин мили навътре откъм нощната страна.
Тази тактика, реши Лий, е много умно замислена. На будните чуждоземци откъм дневната страна сега ще им бъдат нужни около дванадесет дни, за да стигнат до тях. Но това ще стане само ако някой страдащ от безсъние индивид е открил и съобщил сегашното местонахождение на кораба. Такова издайничество беше напълно вероятно, тъй като дългите редици илюминатори на „Гръмовержец“ лееха ярка светлина в мрака и предизвикваха голямо сияние на небето.
Скоро Лий се увери, че почти няма опасност да бъдат открити. Нолън влезе в кабината и застана прав, мърдайки пръсти, сякаш го сърбеше ръката да удуши някого много, много бавно, точно както би го направил един почакаймалковец. Позата му се подсилваше от страшния израз на лицето му. От целия персонал на „Гръмовержец“ никой не приличаше така много на общоразпространената представа за убиец.
— Ще разбереш, капитане — подзе той, говорейки много сдържано, — колко е трудно да се втълпи нещо разумно или да се измъкне нещо разумно от същества, които мислят с часове, а не с части от секундата.
— Зная, че е мъчно — съчувствува му Лий. Той го огледа внимателно. — Какво имаш предвид?
— Имам предвид това — изповяда се Нолън с повишаващ се тон, — че само едно може да се каже в полза на предишните субекти. — Той помаха с пръсти. — Поне бяха будни.
— Затова именно се наложи да се преместим — изтъкна Лий. — Не ни причиняват главоболия, докато спят като умрели.
— Тогава — избухна Нолън — как искаш да установим контакт с тях?
— Вече не искам. Отказах се. Ако желаеш да продължаваш опитите, твоя работа. Но не те карам насила. — Като прекоси стаята, той каза по-меко: — Пратих дълга радиограма до Земята с пълни подробности за главоболията, които си имаме. От тях зависи какво ще правим по-нататък. Отговорът им трябва да пристигне след няколко дни. Дотогава ще се държим здраво, ще измъкнем каквито данни можем, ще оставим каквото не можем.
Нолън каза тъжно:
— Отидохме с Хоф в някаква село далеч по пътя. Не стига дето всички са заспали, но и не могат да се събудят. Трябва да ги пипаш като кукли, които не помръдват на сън. Дойдоха медиците и ги прегледаха, след като им разправихме за тази пълна каталепсия.
— И какво казаха?
— Според тях почакаймалковците са дейни само при наличието на слънчевата светлина. Когато слънцето залезе, и те залязват. — Той се замисли намръщено над затрудненото си положение, предложи обнадеждено: — Но ако можете да прекарате дотам електрически кабел и ни дадете две-три кварцови лампи, ще успеем да събудим неколцина от тях и да пристъпим към работа.
— Не си струва трудът — каза Лий.
— Защо?
— Преди да сме постигнали някакъв реален напредък, може да ни наредят да се връщаме.
— Вижте какво, сър — замоли Нолън, правейки последно усилие. — Всеки друг стига до резултати. Измервания, събиране на данни и тъй нататък. Имат насекоми, орехи, плодове, растения, дървесна кора, сегменти от дървета, камъни, камъчета, проби от почвата, снимки, всичко, само дето нямат изсушени глави. Само от нас, специалистите по контакта, се иска да се признаем за победени, и то защото не ни е провървяло.
— Добре де — рече Лий, приемайки предизвикателството. — Вие, момчета, сте в най-благоприятно положение да направите точна преценка. Затова кажи ми: колко време е нужно, за да ви провърви?
Това обърка Нолън. Той се засуети, взря се намръщено в стената, заоглежда пръстите си.
— Пет години ли? — подкани го Лий.
Никакъв отговор.
— Може би десет?
Пак никакъв отговор.
— Или двадесет?
Нолън изръмжа: „Ти победи“ — и излезе. На лицето му все още личеше такова изражение, като че беше готов да убие някого.
„Ами!“ — помисли Лий. Победители бяха почакаймалковците. Те имаха несъкрушимо оръжие в простия, неоспорим факт, че животът може да бъде твърде кратък.
Четири дни по-късно Сектор Девет препредаде съобщение от Земята.
37.14. От Земята. Щаб на отбраната до командира линеен кораб „Гръмовержец“. Върнете се път Д9 отбиване щаба Сектор Четири. Оставете посланик, ако има подходящ кандидат. Назначение за постоянно. Ратбоун. Команд. Операт, отд. ЩО. Земя.
Лий свика съвещание в оперативната зала в средата на кораба. Значително време отиде за съпоставяне на данните — от находките на Уолтърсън за радиоактивните организми до бележките на господин Рибаря за пълзящите скариди. Накрая се очертаха ясно три извода.
Етерна беше много стара в сравнение със Земята. Нейното население също беше старо в сравнение с човечеството, като изчисленията за продължителността на живота на средния почакаймалковец варираха от осемстотин до хиляда и двеста години. Въпреки хроническата си мудност почакаймалковците бяха умни, напредничави и стигнали почти до същия стадий на развитие, в който се намираше човечеството един век преди първия скок в космоса.
Избухна остър спор по въпроса дали почакаймалковците ще бъдат способни някога на кратък ракетен полет дори с помощта на автоматични, бързодействуващи уреди за управление. Мнозинството се изказа отрицателно, но всички бяха единодушни, че така или иначе никой не ще доживее да види това.
Тогава Лий съобщи:
— Ще оставим тук земен посланик, ако някой се наеме с тази работа. — Той огледа всички, търсейки признаци на интерес.
— Няма смисъл да настаняваме когото и да било на тази планета — възрази някой.
— Подобно на повечето чуждоземни народи почакаймалковците не са се развивали по пътища, тъждествени с нашите — обясни Лий. — Ние сме много по-напреднали от тях, знаем хиляди неща, неизвестни на тях, включително и много, които никога няма да научат. От друга страна, те са вникнали в някои тайни, до които ние още не сме се добрали. Например имат такива машини и батерии, за които бихме искали да знаем повече. Може да притежават и други неща, които не се виждат при този първоначален бегъл оглед. А и кой знае какво са разработили теоретически. Ако има някаква поука, която да сме извлекли в космоса, тя е никога да не се отнасяме с пренебрежение към чужда култура. Вид, който се смята за толкова голям, че няма какво да научи, скоро става малък.
