попита:
— Кой си ти, който всичко озаряваш, който с радостна мъка обхващаш душата? Как се промъкна между царската стража, незабелязан от никого, в жилището на царската дъщеря, което е за всички затворено? Кой си ти? Как ти е името?
Нала отговори:
— Знай, Дамаянти, аз съм Нала. Изпратен съм във Видарба, княгиньо, да ти известя, че великите богове Индра, Агни, Варуна и Яма слезнаха от небето, за да си избереш за съпруг едного от тях. Под тяхната закрила аз можах да вляза тук незабелязан; като знаеш това, постъпи, както намираш за най-добре.
Като чу това, Дамаянти поднесе своята благодарност на боговете, а след това с усмивка каза на Нала:
— Не някой от боговете, а ти си моят избраник: аз съм твоя и всичко мое, о, владетелю на моята душа, принадлежи на тебе. Това, що ми каза златокрилият лебед, съкруши моето сърце: всичките царе и князе са повикани на избор само за да привлека и тебе, но ти си избран още отнапред: аз се заклех да бъда твоя и отдавна те очаквам. Ти ще се сгодиш за мене — не ти прилича да се явяваш като посланик на други. Знай, че ако бъда отхвърлена от тебе, аз не ще живея вече.
— Но как можеш да предпочетеш пред безсмъртните богове обречения на смърт? — запита Нала видарбинската княгиня. — Който отива против волята на безсмъртните, отива към смърт. Те ще те искат, Дамаянти. На безсмъртните богове ли ще откажеш? Не прави това, послушай своя приятел!
С трепетно сърце и горчиви сълзи, които затъмниха сиянието на светлите й очи, Дамаянти отговори:
— Всесилни са вечните богове: аз ги почитам и им се покланям с вяра, но мой избраник си ти.
Нала въздъхна и рече:
— Не забравяй, Дамаянти, че аз стоя пред тебе като посланик: да наруша ли свещеното доверие? Да прося ли сега за себе си това, което строго ми заповядва длъжността да прося за другите? Настъпва часът и аз без страх ще се застъпя за правото си. Сама размисли!
Дамаянти тихо пошепна:
— О, друже. Ние с тебе сме съгласни в мислите си: избери правия път, за да не падне върху ти сянка от укор. Ела, о, украшение на смъртните, ела заедно с боговете на тържествения избор. Там, в присъствието на силните вселенски владетели, аз тебе ще избера, благородни царю, тогава и ти ще останеш прав и чист пред боговете.
След това Нала се върна при боговете. Като го видяха, владетелите на вселената го попитаха с любопитство:
— Какво има? Какъв отговор носиш от видарбинската княгиня?
Нала им каза:
— Като ваш посланик и по ваша воля аз се промъкнах в жилището на царската дъщеря незабелязан от никого. С княгинята намерих много дружки; те се уплашиха и наскачаха, а когато съобщих за вашата воля, Дамаянти, в затъмнение на разсъдъка си, избра за жених самия мене. Ето какво ми отговори княгинята: „Нека дойдат боговете заедно с тебе на тържествения избор! Там, в присъствието на силните вселенски владетели, аз тебе ще избера, благородни царю: тогава и ти ще останеш прав и чист пред боговете.“ Светата ви воля е вече изпълнена, вечни богове. И сега ви моля да ме освободите от длъжността на посланик.
Сутринта цар Бима повика всичките си гости на избор. Царе и князе се събраха в широкия дворец. Техните погледи пламтяха от обич; те преминаха под златните сводове на високите врати като лъвове. С пресни уханни венци и с драгоценни обици насядаха те на меки възглавници. Наредили се бяха един до друг като гъста лъвова грива; а пълният чертог приличаше на зинала тигрова уста, пълна със зъби.
Имаше на какво да се любува човек: бедра като медни стълпове; силни мишци и рамена като могъщи дъбове; гъвкави пръсти на ръцете като петоглави змии; горди шии, подобни на светлите гранитни зъбери по планинските върхове; блясък на разкошни коси, на високи вежди и на огнени очи.
Най-после влезе и Дамаянти. Само с погледа си тя ги смути и в мрежата на любовта заплете техните очи и сърца. Дълго време тя гледа наоколо, но този, който бе в мислите и сърцето й, тя не виждаше. Изведнъж забеляза пет еднакви образа, които ту се приближаваха, ту се отдалечаваха от нея, всеки й се представяше за Нала, когато тя се обръщаше към него. Мислите й се размътиха.
„Какво да правя? — си помисли тя, — как да различа Нала от боговете?“
Напразно погледът й търсеше знаковете на божествата.
„Нито един няма признаците, за които ни разказват древните предания“ — си помисли Дамаянти.
След дълги размишления най-после ето какво реши: „Аз ще се обърна към боговете, те няма да отхвърлят молитвата ми.“ И със смирена вяра тя скръсти ръце на гърди и каза:
— Богове безсмъртни, покажете ми избрания от мене, желания на сърцето ми. Ако с мисли и дела съм пазила правдата, ако ви се моля с топла вяра, ако вие сами сте ми избрали вече избрания от мене за мъж, ако съм се заклела да любя и клетвите трябва да бъдат пазени, то покажете ми го и открийте ми божествените си знаци, за да ви почета.
Като чуха сърдечната молба на Дамаянти, като видяха нейната чистота и любов, нейната справедливост, кроткото й сърце и светлия й ум, боговете не се забавиха да покажат знаците си. Тогава Дамаянти в миг ги позна по далековидния им спокоен поглед и чисти лица, по недостъпните за прах бели одежди и чудната лекост на бързите движения, с които те се носеха от място на място, без да опират о земята. До тях стоеше с помрачен поглед замисленият Нала, с повехнал вече венец, с прашно и потно лице. Дамаянти тутакси го повика из средата на безсмъртните богове и обяви своя избор по приетия обичай: допря се смирена до крайчеца на дрехата му, а на главата му тури пресен уханен венец.
Изборът свърши. Отвсякъде се чуха тържествени викове. Всичките царе и князе, светите мъже и боговете одобриха избора и извикаха: „Слава на щастливеца Нала!“ А той, препълнен с блаженство, с тупкащо сърце, но с твърд глас, каза на своята невеста, която свенливо се зачерви, разтрепера и наведе очи: — Като можа да предпочетеш един смъртен мъж пред безсмъртните богове, то слушай, Дамаянти, пред хората и боговете аз те наричам своя жена; отсега нататък ще те храня, почитам и пазя и във всичко ще ти остана верен с думи и дела, като разделям всичко с тебе — радост и скръб, богатство и бедност.
Като произнесе такова обещание, светлият младоженец пред всички даде първа целувка на своята невеста. А боговете скрепиха техния брак със своята благодат; те дариха Нала с четири сили: могъщият владетел на въздуха му даде далековидност; Агни го дари с власт над огъня и да вижда без ужас блясъка на вселената; владетелят на земята му даде такъв ход, щото всяко негово пътешествие да бъде безопасно, и още му даде тънък вкус за избиране храна; владетелят на водата го награди с могъщество — навсякъде да създава вода и цветя по свое желание. На царицата дадоха това обещание: радост от този брак да бъдат син и дъщеря, прекрасни като бащата и майката. Подир туй боговете се скриха, а царете и князете тръгнаха в обратен път.
Цар Бима побърза да уреди сватбения празник. След първите дни, прекарани във веселие и радост, Нала се върна в царството си. Там, в благоуханните градини и разкошните царски палати, той заедно с Дамаянти се наслаждаваше на живота в мир и свобода, в труд и спокойствие.
Когато боговете оставиха Видарба и се връщаха към небесата, те срещнаха адския бог Кали, който се скиташе по земята, съпровождан от злия бог Двепара.
— Къде отиваш? — го попита Индра.
— Във Видарба — отговори Кали. — Дамаянти ще бъде моя жена.
Индра с усмивка отговори:
— Ти си закъснял; тя пред нас се закле във вярност на Нала.
Като чу от Индра това известие, Кали гневно извика:
— Ако Дамаянти е предпочела смъртен мъж пред боговете, за тази обида трябва да й се отмъсти.
Светлите богове казаха на мрачния бог:
— По наша воля стана изборът във Видарба. Нала е млад и прекрасен. Който враждува с праведния Нала, е враг сам на себе си; който враждува с праведния Нала, трябва да се скрие в пропастта на вечната мъка.
Тъй казаха боговете и се отдалечиха в небесата.
Тогава Кали със злобна усмивка избъбра на Двепара:
