чака утре. Вулканът дими като сто парахода под пълна пара… Да посъберем сили…

— Предложението е уместно, всички сме уморени и разстроени. Лягайте си, а аз ще се опитам да попълня моята карта — каза Томек.

Той седна до прозоречния отвор, разгъна картата на перваза и дълго работи над нея. После, когато се свечери, загрижено погледна към небето. Червените отблясъци на огъня, който бълваше кратерът на вулкана, се пречупваха в черните облаци дим. Душата на Томек все повече се изпълваше с тревога, той чувствуваше, че над тях надвисва смъртна опасност.

XXI

Кървавата жертва

Беше нощ. Томек седеше на рогозка под прозоречния отвор и унило гледаше небето. Черните облаци дим се осветяваха от огненото зарево. Все по-често се чуваше глух, протяжен тътен.

Преди да се свечери, Томек разгледа през прозореца главната квартира на войнствените кампи. Малкото градче беше непревземаема крепост. То се намираше на висока скална площадка, обградена в полукръг от отвесната стена на масивна планина. Повечето каменни сгради бяха долепени до мощния скален скат.

Томек ясно долавяше опасенията, които измъчваха неговите другари от експедицията. Те знаеха, че се намират в изключително опасно положение. Самият Смуга ги предупреди, че си играят със смъртта. Въпреки това той не съжаляваше за рискованото начинание, каквото се оказа тази спасителна експедиция до Гран Пахонал. Нали намериха Смуга… Чувствуваше обаче, че допуснаха голяма грешка, като взеха жените. Само за тях се страхуваше сега.

Изведнъж Динго повдигна глава и наостри уши. След това се изправи и тихо заскимтя.

— Мирно, Динго… — прошепна Томек.

Рогозката на входа се открехна и в мъждивата светлина на газеничето, което гореше в коридора, се очерта тъмен силует. Томек скочи и задържа Динго за каишката. Знаеше, че най-после Смуга идва при тях, защото кучето скачаше към него.

Смуга спусна рогозката.

— Тук съм… — тихо се обади Томек.

Смуга дълго го държа в обятията си. Томек с усилие сдържаше вълнението си, в очите му напираха радостни сълзи.

— Боях се, момчето ми, че ще ме търсиш — прошепна Смуга. — Макар че сме много зле, радвам се, че не си ме забравил. Само такова необикновено момче като тебе би могло да проникне тук.

— Новицки, Сали, всички, които дойдоха с мен, много искаха да ви намерим — отговори Томек.

— Зная, само истински приятели биха могли да рискуват живота си заради мене. Спят ли те?

— Спят…

— Томек, трябва да поговоря с теб, но не тук. Времето лети… Събуди Новицки! Другите нека да не знаят нищо.

Томек изчезна в другата стая; Смуга приклекна до предания Динго. Притисна главата му до гърдите си. След няколко минути Новицки прегръщаше Смуга.

— Бива си го нашето момче, а? — развълнувано промърмори морякът. — Бях сигурен, че ще ни доведе при вас! И ето че сме заедно! Но, струва ми се, че трябва, докато е време, да вдигаме платната.

— На прав път си, капитане — отговори Смуга. — Имате ли оръжие?

— Взеха ни дори ножовете.

— Донесох един револвер, малко патрони и нож. Ето тук и ножове за Хабоку и за неговите хора. Скрийте ги добре. Сега ще взема Томек, а ти стой на пост, докато се върне той. До сутринта нищо не ви заплашва.

— Бягство ли замисляте?

— Да, но трябва още да се посъветвам с Томек. Той ще ти предаде всичко.

— Вървете и се съвещавайте, аз ще бдя!

— Трябва някак да се промъкнем през коридора. Никой не бива да ни види заедно. Свали си обувките, Томек!

Смуга повдигна крайчеца на рогозката и се огледа.

— Няма никого, хайде! — прошепна той.

Те безпрепятствено стигнаха до края на коридора, а след това слязоха по каменните стълби на площадката между двата етажа. Тук Смуга застана до една стена, на която личаха скулптурни изваяния на глави на различни животни. Опря длани върху главата на ягуар и я завъртя надолу. После наблегна върху стената. За изненада на Томек част от стената се отмести. Смуга се мушна в отвора и дръпна Томек след себе си. Озоваха се на тесни каменни стълби. Смуга най-напред затвори скрития проход. В тайното коридорче гореше светилник.

— Тук никой няма да ни намери — прошепна той. — Виждаш ли, главата на ягуара задвижва лоста от другата страна на стената, а той повдига мандалото на скритата врата. Когато пускам мандалото обратно, главата на ягуара автоматично се връща в първоначалното си положение.

Смуга взе светилника и поведе Томек по тесните стълби. Те свършваха в долния коридор. След няколко крачки спря. Доближи светилника до стената и освети механизма, с който се затваряше тайният проход.

— Зад тази стена е моето жилище или по-точно, моят затвор — каза той. — За щастие кампите не знаят тези тайни ходове. Сам ги открих. Имах достатъчно време за това, защото не ме пазеха непрекъснато. Добре разгледай механизма и запомни, че го задвижва главата на ягуара. Утре преди обяд ще бъдете затворени… в моята стая.

— Затворени?

— Да, Томек! Да не губим време, върви след мен!

Той отново го поведе по вити каменни стълби. Скоро се озоваха в една естествена пещера.

— Сега слушай внимателно и всичко запомни! — каза Смуга. — На стените са издълбани три символа на слънцето. Левият отваря прохода за гробницата и съкровищницата на инките. Средният закрива един подземен път, който извежда извън града. А десният излиза в една пещера под издадената скала, от която са хвърляли в пропастта девойките, принасяни в жертва на боговете.

Томек гледаше Смуга и не вярваше на ушите си.

— Ощипете ме, за да се уверя, че не сънувам — каза той след минута.

— Де да беше така… — отговори Смуга. — Строителите от времето на инките са имали въображение, размах и търпение. Даваш ли си сметка колко време е трябвало, за да се вдълбае този град в скалата? А тайните проходи, които се отварят със скрити механизми, а подземните пътища? Мисля, че тук именно инките са скрили част от съкровищата си от алчните испанци. Ей сега ще ги видиш.

Той се приближи до скалната стена и премести релефа, символизиращ слънцето; след малко въведе Томек в една подземна зала. По дължината на едната стена бяха наредени огромни саркофази, направени от глина и чакъл, а от външната страна облицовани с базалтови плочи. Всеки от тях имаше тесен отвор.

— Това са староперуанските чулпи, тоест гробници — каза Смуга, като освети с газеничето базалтовите саркофази. — Обърни внимание, че отворът на гробниците е обърнат към изток, за да могат да проникват вътре лъчите на изгряващото слънце. Инките са почитали Слънцето — Инти, смятали са го за божествен основоположник на своята династия. Надникни в гробниците! Вътре ще видиш мумии на хората, които преди стотици години са владеели тази просторна и сурова земя!

Томек взе светилника от ръцете на приятеля си; с усилие се провря през тясната пролука. Отвътре гробницата беше заоблена и боядисана в светъл тон. В дъното с подвити крака седеше една мумия, загъната с обработени меки кожи от лама, и едва върху тях бяха облечени празничните дрехи. Върху кожата, покриваща лицето, бяха нарисувани очи и уста. Грижливо вчесаните и сплетени дълги кафяви коси показваха, че това е мумия на жена. Според перуанската мода краката от глезените до коленете бяха покрити с червена боя. До мумията имаше съдинки с пудра, чернило и благовония, огледало от полиран камък, обеци, гребени и съдове с ядене, които е трябвало да служат на покойната в задгробния й живот. В гробниците на мъжете имаше оръжие и накити, а около децата бяха наредени техните играчки.

Потиснат, Томек се отказа да наднича повече в гробниците.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату