гласове на каращи се жени. Пъстра котка на ивици се взря в него с ахатовите си очи и побягна.

Хенли потръпна, спря и реши да се върне в своята част на града.

— Защо да не продължиш? — подкани го радиото с толкова тих глас, че сякаш говореше в главата му.

Хенли потръпна и отново продължи.

Сега улиците бяха пусти и гробовно тихи. Хенли се забърза покрай огромни складове без прозорци и магазини със спуснати ролетки. Струваше му се, че някои приключения не си заслужават да ги почваш. Това едва ли беше подходящо място за романтика. Може би не трябваше да слуша радиото, а да се върне в светлия, добре подреден свят, който познаваше.

Чу някакво тътрене. Като се взря в една тясна уличка, видя три боричкащи се фигури. Бяха двама мъже, а третата фигура, която се опитваше да се освободи, беше момиче.

Хенли реагира мигновено. Приготви се да се затича и да потърси полицай, за предпочитане двама или трима. Но радиото го спря.

— Можеш да се справиш с тях — му каза то.

Как ли пък не, помисли си Хенли. Вестниците бяха пълни с истории за мъже, които са смятали, че могат да се справят с бандитите. Те обикновено имаха достатъчно време в болницата, за да се терзаят от боксьорските си неуспехи.

Но радиото продължаваше да го подтиква. И осенен от чувство за съдбовност, трогнат от жалните викове на момичето, Хенли свали роговите си очила, прибра ги в калъфката, сложи калъфката в долния си джоб и се хвърли в мрачната бездна на уличката.

Блъсна се право в една боклукчийска кофа, събори я и стигна до борещата се група. Бандитите още не го бяха забелязали. Хенли сграбчи единия за рамото, извъртя го и го прасна с десния си юмрук. Мъжът залитна към стената. Приятелят му пусна момичето и се нахвърли върху Хенли, който замахна с две ръце и с десния си крак.

Мъжът падна и измърмори: „По-леко, бе приятел“.

Хенли се обърна към първия бандит, който го връхлетя като дива котка. Изненадващо нито един от сипещите се удари не го цапна и Хенли го повали с един-единствен добре насочен ляв.

Двамата мъже с мъка се изправиха на крака и побягнаха. Хенли чу единият да се оплаква тичешком на другия: „И това ако е начин да си изкарваш хляба, здраве му кажи!“

Пренебрегвайки тази грешка в сценария, Хенли се обърна към момичето.

То се наклони, за да се опре на него.

— Ти дойде — пророни.

— Длъжен бях — каза Хенли, откликвайки на едва доловимия глас от радиото.

— Зная — промълви момичето.

Хенли видя, че то е младо и прелестно. Черната му коса блестеше под светлината на лампата. Устните му се разтвориха. То го погледна, лицето му се преобрази от настроението, от атмосферата и меката галеща светлина.

Този път Хенли нямаше нужда от командата на транзисторчето, за да го вземе в прегръдките си. Той знаеше формата и съдържанието на романтичното приключение и правилното поведение за една спонтанна, но предопределена любовна история.

Те се отправиха към апартамента на момичето. И както вървяха, Хенли забеляза едно голямо украшение да проблясва в косите му.

След малко се досети, че това е изкусно прикрито транзисторче.

Следващата вечер Хенли отново излезе навън, разхождаше се по улиците и се опитваше да потисне надигащото се у него глухо недоволство. Беше прекрасна нощ, припомняше си той, нощ, изпълнена с нежни сенки, мека коса, галеща очите му, и топли сълзи върху рамото му. И все пак…

Оставаше си тъжният факт, че нито това момиче, нито предишното бяха неговият тип. Не можеш просто да събереш напосоки двама непознати и да очакваш страстният мимолетен роман да се превърне в любов. Любовта си има правила и сурово ги налага.

И така, Хенли се разхождаше и у него назряваше убеждението, че тази вечер ще открие любовта. Защото тази вечер луната беше надвиснала над града и южен полъх разнасяше смесено ухание на подправки и носталгия.

Той се скиташе безцелно, тъй като транзисторчето мълчеше. Никаква команда не го заведе в малкия парк на брега на реката и никакъв таен глас не го накара да се приближи до самотното момиче, което стоеше там.

Застана близо до него и започна да съзерцава гледката. Вляво имаше висок мост, подпорите му изглеждаха тънки като паяжина в тъмнината. Реката плъзгаше край него масленочерните си води. Един влекач изсвири и друг му отговори — като ридание на призраци, загубени в нощта.

Радиото не му даваше знак. Тогава Хенли каза: „Хубава вечер“.

— Може би да — каза момичето, без да се обърне. — А може би не.

— Красотата е тук — каза Хенли, — ако искаш да я видиш.

— Колко странно говорите…

— Така ли? — попита Хенли и пристъпи към нея. — Наистина ли е странно? Странно ли е, че съм тук? И че вие сте тук?

— Навярно не — каза момичето, най-после се обърна и погледна Хенли.

То беше младо и прелестно. Кестенявата му коса блестеше на лунната светлина, а лицето му се преобрази от настроението, от атмосферата и меката галеща светлина.

Устните му се разтвориха в почуда.

И тогава Хенли разбра.

Това приключение беше наистина предопределено и спонтанно! Радиото не го бе довело до това място, нито му бе нашепвало репликите и отговорите, които той да промълвя. А като разгледа момичето, Хенли не можа да открие транзисторче нито на блузата му, нито в косата.

Той беше срещнал своята любов без помощта на нюйоркската Служба за романтика. Най-после неговите загадъчни и колебливи видения се превръщаха в действителност.

Той разтвори обятия. Нежното създание се отпусна в тях с едва доловима въздишка. Целунаха се, а светлините на града блестяха и се смесваха със звездите над главите им, и лунният сърп се спускаше в небето, и сирени си пращаха тъжни послания през масленочерната река.

Задъхано, момичето се отдръпна.

— Харесвам ли ти? — попита то.

— Да ми харесваш! — възкликна Хенли. — Искам да ти кажа…

— Толкова се радвам — каза момичето, — защото аз съм вашият Безплатен предварителен любовен роман, който се Дава за проба от по-големите романтични заводи с главно седалище в Нюарк, Ню Джърси. Само нашата фирма предлага романтика, която е истински спонтанна и предопределена. Благодарение на нашите технологически проучвания ние можахме да се освободим от такива тромави апарати като транзисторите, които създават атмосфера на скованост и контрол там, където не трябва да има никакъв надзор. Ние сме щастливи, че имахме възможност да ви задоволим с този образец романтика. Но помнете, това е само проба, само късче от това, което По-големите романтични заводи с клонове по целия свят могат да ви предложат. В тази брошура, сър, са описани няколко проекта. Може да ви заинтригува екскурзията Романтика по света или ако имате по-смело въображение, може би пикантната Романтика през вековете ще бъде екскурзията за вас. Освен това имаме постоянен градски вариант и…

Момичето пъхна илюстрован проспект в ръката на Хенли. Хенли се взря в проспекта, пръстите му се разтвориха и брошурата полетя към земята.

— Надявам се, че не сме ви обидили, сър! — извика момичето. — Тази делова страна на романтиката е необходимост, но бързо приключва. След това всичко става напълно спонтанно и предопределено. Ще получавате сметката си всеки месец в чист плик с клеймо и…

Но Хенли бе обърнал гръб и вече тичаше надолу по улицата. Както тичаше, той отскубна транзисторчето от ревера си и го запрати в една кофа.

По-нататъшните опити на търговците да привлекат Хенли бяха безплодни. Той се обади на една своя леля, която моментално и цвъртяща от ентусиазъм му уреди среща с дъщерята на стара приятелка.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×