В миг стаята заприлича на вътрешността на пещ.
Сърси остави огъня да бушува две минути, след което направи знак на Харисън да изключи. Те се вгледаха към изпеченото помещение.
Търсеха с надежда овъглен труп.
Но посланикът се появи отново зад бюрото си, вгледан мрачно в овъглената пишеща машина. Той бе недокоснат.
— Можете ли да ми дадете друга пишеща машина? — попита той с поглед, вперен точно към една от скритите камери. — Пиша философската основа за вас, неблагодарни нещастници.
Той се настани върху останките от креслото. След миг беше заспал дълбоко.
— Хайде, всички да седнат — каза Сърси. — Време е за военен съвет.
Мейли яхна един стол. Харисън запали лула, докато сядаше и бавно започна да я разпалва.
— Значи така — започна Сърси. — Правителството стовари тази работа върху нашите плещи. Ние трябва да убием посланика. Това е очевидно. Командването е възложено на мен. — Сърси се усмихна тъжно. — Вероятно защото никой с по-висок чин не желае да поеме отговорността за неуспех. А пък аз избрах вас тримата за мои помощници. Можем да получим всичко, което поискаме. Всякаква помощ или съвет, от които се нуждаем. Ясно ли е? Някакви предложения?
— Какво ще кажете за план Три? — попита Харисън.
— Ще стигнем и до това — каза Сърси. — Но не вярвам да се получи нещо.
— Аз също — съгласи се Дариг. — Ние даже не знаем естеството на неговата защита.
— Това е първата ни задача сега. Мейли ще вземе всички данни, които сме събрали и ще намери някой, който да ги вкара в анализатора „Дерихман“. Ти знаеш какво ни трябва. Какви качества притежава X, ако X може да извърши това и това, нали?
— Точно така — отговори Мейли. Той тръгна, като промърмори нещо по отношение на влиянието на физическите науки.
— Харисън, готови ли сме за план Три? — попита Сърси.
— Разбира се.
— Опитай.
Докато Харисън извършваше последните приготовления, Сърси наблюдаваше Дариг. Пълничкият дребен физик гледаше замислено в пространството и си говореше под нос. Сърси се надяваше, че той ще измисли нещо. Очакваше велики неща от Дариг.
Тъй като знаеше, че не е възможно да се работи добре с големи групи хора, Сърси бе подбрал помощниците си внимателно. Бе държал на качеството.
Затова първо бе избрал Харисън. Стройният инженер със строго лице имаше репутацията, че може да построи всичко само като му се спомене бегло как то би трябвало да работи.
Сърси бе избрал Мейли, психиатъра, защото не беше сигурен, че убийството на посланика е чисто физически проблем.
Дариг бе физик и математик, но будният и любопитен ум му бе позволил за развие няколко теории и в други области. Той бе единствен от четиримата, който наистина се интересуваше от посланика като интелектуален проблем.
— Той е като Металния дядо — каза накрая Дариг.
— Какво е това?
— Никога ли не си чувал приказката за Металния дядо? Ами той бил чудовище, покрито с черна метална броня. Срещнал го Убиецът на чудовища, герой от епоса на апачите. Убиецът на чудовища след много опити успял да убие Металния дядо.
— И как?
— Улучил го в подмишницата. Там нямало броня.
— Чудесно — ухили се Сърси. — Накарай нашия посланик да си вдигне ръцете.
— Готово! — извика Харисън.
— Чудесно. Давай.
Стаята на посланика започна тихо да се изпълва с невидими смъртоносни гама лъчи.
— Достатъчно — каза Сърси след малко. — Това би могло да убие стадо слонове.
Но посланикът остана невидим пет часа, докато нивото на радиоактивността спадна. После той се появи отново.
— Пак ви напомням, че искам нова пишеща машина — каза той.
— Ето доклада на анализатора — Мейли подаде на Сърси пачка листа. — Това е крайната формулировка.
Сърси я прочете на глас: „Най-простата защита срещу всяко и всички оръжия е да
— Страхотно — възкликна Харисън. — И какво означава това?
— Означава — заговори Дариг, — че когато атакуваме посланика с огън, той се превръща в огън. Когато стреляме по него, той се превръща в куршум — докато отмине заплахата. А после се променя отново. — Той взе листите от ръката на Сърси и ги прегледа.
— Хммм. Чудя се дали няма някакъв исторически паралел? Как ви се струва? — Той вдигна глава. — Макар че не е сигурно, все пак е доста логично. Всяка друга защита изисква първо различаване на оръжието, след това оценка и предвиждане на контрамерки в зависимост от възможностите на оръжието. Защитата на посланика действа много по-бързо и сигурно. Той няма защо да познава оръжието. Предполагам, че тялото му просто го
— А Анализаторът предлага ли някакъв начин за преодоляване на тази защита? — попита Сърси.
— Анализаторът заяви, че няма такъв, ако данните са верни — отвърна мрачно Мейли.
— Можем да пренебрегнем това заключение — обади се Дариг. — Машината е ограничена.
— Но все пак не сме намерили начин да го спрем — настоя Мейли. — И той продължава да изпраща съобщението си.
Сърси се замисли.
— Извикайте всякакви специалисти. Каквито се сетите. Ще трябва да направим всичко, каквото можем. Знам — каза той, като видя изражението на съмнение по лицето на Дариг, — но все пак трябва да опитаме.
През следващите няколко дни върху посланика бе опитана всяка смъртоносна пермутация и комбинация. Стреляха го с оръжия, като се започне от тези от каменната ера и се стигне до най-модерните мощни пушки. Засипаха го с гранати, поливаха го с киселини, пълнеха апартамента му с отровни газове.
Той продължи да присвива философски рамена и да работи върху новата пишеща машина, с която го бяха снабдили.
Пуснаха му вируси. Първо на всички познати болести, след това мутанти.
Дипломатът дори и не кихна.
Бе облъчван с електрически ток, радиация, удряха го с дървени оръжия, с метални предмети, бронзови оръжия — всичко. Само и само да покрият всички възможности.
По него нямаше и драскотина, но стаята му приличаше на бар, където боят не е спирал поне петдесет поредни години.
Мейли работеше върху някаква своя идея, както и Дариг. Физикът прекъсна работата си само, за да припомни на Сърси мита за Балдур. Балдур бил нападан с всякакви оръжия, но останал незасегнат, защото бил омагьосан така, че всичко земно да се отнася към него с обич. Всичко, с изключение на имела. Когато го замерили с малко клонче имел, той загинал.
Сърси се извърна нетърпеливо, но нареди за всеки случай да им изпратят имел.
Беше не по-ефективен от шрапнелните експлозиви или лъковете и стрелите. Не се получи нищо, с изключение на придаването на по-празничен вид на разрушеното помещение.
