Сянка на съмнение мина по лицето на непознатия, после сякаш бе изтрита от гумичка за моливи.
— Вие не знаете! Но разбира се! Предполагам, отчаял сте се от очакването да спечелите и сте оставил увереността настрана, за да не размишлявате повече над нея. Каква несполука, че дойдох в момент, когато умът ви се е вцепенил! Но нямах намерение да ви обидя, уверявам ви. И базата данни не ви е под ръка? Така си и мислех. Тогава ще ви обясня: вие, мистър Кармоди, спечелихте от Междугалактическата лотария. Вашите коефициенти бяха изтеглени от Случаен селектор за форми на живот, Част четвърта, Клас 32. Вашата Печалба — прекрасна Печалба, уверен съм в това — ви очаква в Галактическия център.
Кармоди се усети, че опитва да се убеди по следния начин: „Или съм луд, или не съм луд. Ако съм луд, мога да отхвърля халюцинациите си и да потърся психиатрична помощ. Но така бих се озовал в нелепото положение да отричам онова, което сетивата ми казват, че е вярно, и то в името на някаква смътно разбираема рационалност. Това лесно би могло да усложни вътрешните ми противоречия, задълбочавайки лудостта ми до степен, при която моята нажалена съпруга ще бъде принудена да ме прати в съответното заведение. От друга страна, ако приема тази предполагаема халюцинация като действителност, накрая пак може да се озова в същото заведение.
Ако не съм луд обаче, значи всичко наистина ми се случва. И това наистина случващо се е необичайно, уникално събитие, приключение от най-голяма величина. Явно (ако това наистина се случва) във Вселената има същества, превъзхождащи хората по разума си, както винаги съм подозирал. И тези индивиди провеждат лотарийни тиражи, в които изтеглят случайни имена. (Несъмнено имат пълното право да правят това; не виждам защо лотарията да е несъвместима с висшия разум.) И накрая, в тази предполагаема лотария е изтеглено моето име. Това е даваща възможности случка, току-виж, на Земята за пръв път й се пада печалба от тази лотария. И такава Печалба би могла да ми даде богатство или слава, или пък жени, или пък знание, а струва си да имам което и да е от тези неща. Следователно, като премисля всичко, за мен е по-добре да вярвам, че не съм луд, и да отида с този господин да си прибера Печалбата. Ако греша, ще се опомня в някое от онези заведения. Там ще се извиня на лекарите, ще заявя, че разбирам същността на халюцинацията си и вероятно ще успея да си възвърна свободата.“
Така си мислеше Кармоди и до това заключение стигна. В което нямаше нищо изненадващо. Твърде малко от човеците (с изключение на лудите) предпочитат извода, че са луди, пред възприемането на една зашеметяваща нова хипотеза.
В разсъжденията на Кармоди определено имаше доста сбъркани неща; по-късно те щяха да се надигнат, за да му вадят душата. Но човек би могъл да си каже, че в тези обстоятелства Кармоди се е справил твърде добре, щом въобще е разсъждавал.
— Не ми е много ясно какво става — каза Кармоди на Вестоносеца. — Има ли някакви условия, обвързващи получаването на моята Печалба? Тоест иска ли се от мен да правя нещо или да купя нещо?
— Няма никакви условия — увери го Вестоносецът. — Поне няма никакви, за които да си губим времето в приказки. Печалбата е безплатна; ако не беше безплатна, нямаше да е Печалба. Ако я приемате, трябва да ме придружите до Галактическия център, а дори само това пътешествие си струва усилието. Там ще ви връчат Печалбата. После, ако желаете, можете да се върнете с нея в този ваш дом. Ако ви е нужна някаква помощ за обратното пътуване, ние естествено ще ви съдействаме в пълната мяра на възможностите си. И това е всичко.
— Добре ми звучи — рече Кармоди точно с гласа на Наполеон, когато разглеждал предложенията на Ней как да разположат войските преди битката при Ватерло. — Как ще стигнем дотам?
— Ето така — каза Вестоносецът.
И преведе Кармоди през хола към килерчето, а оттам — през пукнатина в пространствено-времевия континуум.
Толкова лесно беше! След няколко секунди субективно време Кармоди и Вестоносецът бяха прекосили значително разстояние, за да пристигнат в Галактическия център.
ВТОРА ГЛАВА
Пътуването беше кратко, не повече от Мигновеността плюс една микросекунда на квадрат; и беше спокойно, тъй като никакви съдържателни преживявания не са възможни в толкова къс отрязък на времето. И така, след преход, за който не си струва и да се говори, Кармоди се озова сред широките площади и чуждоземни здания на Галактическия център.
Остана напълно неподвижен, за да позяпа, като особено впечатление му направиха трите слънца- джуджета, обикалящи се едно друго над главата му. Наблюдаваше дърветата, които мърмореха неясни заплахи към зеленоперите птици по техните клони. И забеляза други неща, които поради липсата на основа за сравнения не успя да възприеме.
— Ау — промълви той най-сетне.
— Моля? — обади се Вестоносецът.
— Казах „Ау“ — обясни Кармоди.
— О, аз пък си помислих, че казахте „Оу“.
— Не, казах „Ау“.
— Вече разбрах това — малко сопнато му отвърна Вестоносецът. — Как ви се струва нашият Галактически център?
— Много впечатляващо.
— Предполагам — безгрижно изрече Вестоносецът. — Разбира се, изграден е точно за да бъде впечатляващ. Лично аз мисля, че с нищо особено не се различава от който и да било друг Галактически център. Както ще забележите, архитектурата е именно това, което бихте могъл да очаквате — неоциклопски стил, типичен за правителството, липсват му всякакви естетически императиви, създаден е единствено да впечатлява избирателите.
— В тези носещи се из въздуха стълбища определено има нещо — каза Кармоди.
— Твърде театрално — отбеляза Вестоносецът.
— Ами онези колосални сгради…
— Да, проектантът доста спретнато е използвал сложносъставните обратни криви с преходни точки на изчезване — с тон на познавач заяви Вестоносецът. — Освен това е приложил изкривяване на времевите линии, за да предизвика страхопочитание. Да, предполагам, че може да се нарече хубавичко в най- всекидневния смисъл на думата. Сигурно ще ви е интересно да научите, че проектът за онази купчина здания, ей там, е бил прекопиран едно към едно от изложбата на „Дженеръл Мотърс“ на вашата родна планета. Бе преценен като изключителен образец на примитивния квазимодернизъм; отживялостта и уютът са основните му достойнства. А тези проблясващи светлини по средата на фасадата на Дрейфуващия мултистъргач са си чист галактически барок. Нямат никакво полезно предназначение.
Кармоди не успяваше да обхване с поглед наведнъж цялата група постройки. Която и да погледнеше, другите като че си променяха очертанията. Примигваше, но сградите продължаваха да се топят и променят, уловени от ъгълчетата на очите му. („Периферна трансмутация, обясни му Вестоносецът. Тези хора буквално пред нищо не се спират.“)
— Къде ще си получа Печалбата? — попита Кармоди.
— Право натам — посочи Вестоносецът и го поведе между две извисяващи се измишльотини към малко правоъгълно здание, почти скрито от един обърнат наопаки фонтан.
— Всъщност ние тук си вършим работата — каза Вестоносецът. — Последните изследвания показаха, че праволинейните форми действат успокояващо на синапсите при множество форми на живот. Трябва да заявя, че дори много се гордея с тази сграда. Виждате ли, аз изобретих правоъгълника.
— Как пък не — сряза го Кармоди. — Ние си го имаме от векове.
— А според вас кой ви го е дал по начало? — с унищожителна ирония попита Вестоносецът.
— Е, не ми изглежда кой знае какво изобретение.
— Нима? — отвърна Вестоносецът. — Това само показва колко малко ви е известно. Бъркате сложността с творческото самоизразяване. Вие съзнавате ли, че никъде в природата няма съвършен правоъгълник? Квадратът е достатъчно очевиден, признавам. И за някого, който не е изучавал проблема, вероятно правоъгълникът изглежда естествено продължение на квадрата. Но не е! Всъщност кръгът е еволюционното
