— Е, освен при свободната частна инициатива.
— Опитваме се да избегнем подобни неща. Свободната инициатива се превръща в господство на чувствата и винаги води до беззаконие. Сега, ако нямаш нищо против, оттук…
Кармоди тръгна накъдето му беше казано, за да съзерцава великолепието на Белведер. Направи обиколка из електроцентралата, системата за пречистване на водата, тежката и леката промишленост. Мина през музей и картинна галерия, през зала за боулинг, билярдна, писта за картинг и кино. Умори се, заболяха го краката, искаше да поспре. Но Белведер настояваше да се изфука и Кармоди по задължение разгледа пететажната сграда на „Америкън Експрес“, португалската синагога, статуята на Бъкминстър Фулър, автогарата на „Грейхаунд“ и още няколко забележителности.
Най-сетне свърши. Кармоди стигна до извода, че чудесата на образцовия град са нито по-добри, нито по-лоши от чудесата на Галактиката. Красотата е скрита в погледа на възприемащия, ако не броим частичката, шмугнала се в състоянието на петите му.
— Сега един лек обяд? — попита Белведер.
— Превъзходно — одобри Кармоди.
Бе отведен до модерното „Рошамбо Кафе“, където започна с лека супа и завърши със сладкиши с лек крем.
— Какво ще кажеш за малко чудесен грюер накрая? — осведоми се Белведер.
— Не, благодаря. Нахраних се. Всъщност попрекалих.
— Но сиренето не засища. Тогава прекрасен камамбер?
— Не бих могъл да хапна повече.
— Или малко плодове асорти? Много освежаващо за устата.
— Устата ми се нуждае от освежаване — възпротиви се Кармоди.
— Поне ябълка, круша и една-две чепки грозде?
— Не, благодаря.
— Няколко черешки?
— Не, не, не!
— Храненето не е пълноценно без малко плодове — настоя Белведер.
— Моето е.
— Но само плодовете могат да ти осигурят някои важни за здравето витамини.
— Ще се оправя някак и без тях.
— Или, да речем, половин портокал, който ще обеля вместо тебе? Цитрусовите плодове въобще не натежават на стомаха.
— Няма къде да го сместя.
— Дори и четвъртинка портокал? Ами ако махна всички семки?
— Най-решително не.
— Бих се почувствал по-добре — увери го Белведер. — Знаеш ли, в мен е заложен стремеж към завършеност, а никое хранене не може да се смята за завършено без плодове.
— Не! Не! Не!
— Добре де, не се превъзбуждай. Ако не ти харесва храната, която ти поднасям, твоя работа.
— Харесва ми!
— Но щом толкова ти харесва, защо не хапнеш малко плодове?
— Стига — предаде се Кармоди. — Дай ми грозде.
— Не искам нищо да ти натрапвам.
— Нищо не ми натрапваш. Моля те, дай ми грозде.
— Сигурен ли си?
— Дай ми! — кресна Кармоди.
— Тогава заповядай — Белведер му поднесе пищна чепка мускат.
Кармоди я изяде до последното зрънце. Беше много вкусно.
— Извинявай — обади се Белведер. — Какво правиш?
Кармоди се надигна, седна и разтърка очи.
— Легнах да подремна — обясни той. — Има ли нещо лошо в това?
— Какво лошо може да има в толкова естествено желание?
— Благодаря — каза Кармоди и затвори очи.
— Но защо трябва да дремеш в кресло? — попита Белведер.
— Защото съм в него и вече съм полузаспал.
— Ще те заболи гърбът — предупреди го Белведер.
— Не се притеснявай — измънка Кармоди, все още стиснал клепачи.
— Защо не подремнеш както трябва? Ей там, на дивана?
— Вече си дремя удобно, където съм.
— Всъщност не ти е удобно — изтъкна Белведер. — Човешката анатомия не е приспособена към сън в седнало положение.
— В момента моята е — заяви Кармоди.
— Не е. Защо не опиташ на дивана?
— В креслото ми е добре.
— Но на дивана е по-добре. Кармоди, моля те, само опитай. Кармоди?
— А? Какво има? — попита събуденият Кармоди.
— Дивана. Определено смятам, че трябва да си починеш на дивана.
— Дадено! — съгласи се Кармоди, изправяйки се с усилие. — Къде е този диван?
Беше изведен от ресторанта, насочен надолу по улицата, зави по пресечка и влезе в здание с табела „Дрямката“. Там бяха разположени цяла дузина дивани. Кармоди се примъкна до най-близкия.
— Не този — спря го Белведер. — Изскочила му е една пружина.
— Няма значение — каза Кармоди. — Ще легна настрани.
— Така ще се схванеш.
— Исусе! — Кармоди стана. — Кой ще ми препоръчаш?
— Онзи в дъното. Като за крал е, най-големият тук. Податливостта на матрака е научно изчислена. А възглавниците…
— Добре, прекрасно, превъзходно. — Кармоди се изтегна на посочения му диван.
— Да ти пусна ли малко успокояваща музика?
— Не си прави труда.
— Както искаш. Тогава ще изключа осветлението.
— Бива.
— Искаш ли завивка? Разбира се, контролирам температурата тук, но спящите често изпитват субективно усещане за студ.
— Няма значение! Остави ме на мира!
— Добре де! — обиди се Белведер. — Нали знаеш, че не правя това за себе си. Лично аз не спя никога.
— Окей, извинявай.
— Всичко е наред.
Последва дълго мълчание. Накрая Кармоди стана.
— Какво има? — попита Белведер.
— Вече не мога да заспя — отвърна Кармоди.
— Опитай да затвориш очи и съзнателно да отпуснеш всеки мускул на тялото си, от пръстите на краката нагоре…
— Не мога да заспя! — извика Кармоди.
— Може би поначало не ти се е спяло? — предположи Белведер. — Но поне можеш да затвориш очи и малко да си починеш. И това ли няма да направиш заради мен?
— Не! — натърти Кармоди. — Не ми се спи и не искам да си почивам.
— Инат такъв! — намусено изрече Белведер. — Прави каквото искаш. Опитах всичко по силите си.
