— Слушай какво ще ти кажа — каза Хелмън. — Съществата, които са произвели това блокче, може би са се опитали да създадат един естетичен звук в допълнение към приятната форма и цвят. Този кикот е вероятно единствено за забавление на консуматора.
— Тогава ти сам отхапи от него! — предложи Каскър.
Хелмън го погледна вторачено, но не посегна към жилавото блокче. На края каза:
— Я да не се занимаваме повече с него!
Те захвърлиха блокчето в един ъгъл. То си остана там и тихичко се закикоти само на себе си.
— А сега какво? — запита Каскър.
Хелмън огледа разбърканите купчини от непонятни чужди стоки. Той забеляза, че има врати от двете страни на помещението.
— Да надзърнем в другите секции — предложи.
Каскър повдигна рамене с безразличие.
Те се дотътриха бавно до вратата вляво. Тя беше заключена и Хелмън я отвори с помоща на инжектора.
Стаята бе клинообразна, препълнена с непонятни чужди стоки.
Обратният път през първото помещение им се стори дълъг няколко мили, но то им причини само леко задъхване. Хелмън разби ключалката и те надзърнаха вътре.
Стаята бе клинообразна, препълнена с непонятни чужди стоки.
— Пак същото — отбеляза тъжно Каскър и затвори вратата.
— Очевидно серия от такива помещения опасва изцяло постройката — каза Хелмън. — Чудя се дали трябва да изследваме всичките.
Каскър изчисли обиколката на постройката, сравни я със силите, които му бяха останали, и приседна тежко на един продълговат сив предмет.
— Защо си даваме толкова зор? — запита.
Хелмън се опита да събере мислите си. Ясно е, че трябваше да намери някъкъв ключ, разковниче, което да му разкрие какво можеха да ядат. Но къде беше то?
Той разгледа предмета, върху който седеше Каскър. По големина и форма наподобяваше огромен ковчег с малка вдлъбнатина на капака. Беше направен от твърдо набръчкано вещество.
— Какво предполагаш, че е това? — запита Хелмън.
— Има ли някакво значение?
Той разгледа знаците, нарисувани отстрани на предмета, и едва след това ги затърси в речника.
— Прекрасно — каза след малко.
— Нещо за ядене ли е? — запита Каскър с искрица надежда.
— Не. Ти седиш върху нещо, което се нарича СВРЪХСПЕЦИАЛЕН ТРАНСПОРТ „МОРОГ“ ЗА ИЗТЪНЧЕНИЯ ХЕЛГИЕЦ, КОЙТО КОПНЕЕ ЗА НАЙ-ДОБРОТО ПРИ ВЕРТИКАЛНОТО ТРАНСПОРТИРАНЕ. Това е превозно средство!
— Така ли? — реагира вяло Каскър.
— Това е много важно! Погледни! Как ли работи?
Каскър уморено слезе от Свръхспециалния транспорт „Морог“ и го огледа внимателно. В ъглите му забеляза четири почти невидими резки. — Прибиращи се колела вероятно, но не виждам…
Хелмън продължи да чете на глас:
— Трябва да му се дадат три амфуса високооборотно гориво Интегор, след това един ван смазочно масло Тондър и да се кара с не повече от три хиляди рула през първите петдесет мунгуса.
— По-добре да намерим нещо за ядене — каза Каскър.
— Не разбираш ли колко е важно това? — запита Хелмън. — То би могло да реши нашия проблем. Ако можем да проследим чуждата логика, вложена при построяването на това превозно средство, ние бихме могли да узнаем мисловния модел на хелгийците. Това от своя страна ще ни позволи да вникнем в тяхната нервна система, която ще ни подскаже какъв е биохимичният им строеж.
Каскър стоеше безмълвен, като се опитваще да изчисли дали са му останали достатъчно сили да удуши Хелмън.
— Например — продължи Хелмън — какъв вид транспортно средство би било подходящо за подобно място? Във всеки случай не и на колела, тъй като теренът е твърде вълнообразен. Антигравитационно? Може би, но какъв вид антигравитационно транспортно средство? И защо жителите са се спрели именно на сандъковидната форма, а не на…
Каскър със съжаление констатира, че не ще му стигнат силите да удуши Хелмън, колкото и приятно да би било това. Той прошепна тихичко:
— Бъди добър и престани да дрънкаш като учен. По-добре да видим дали няма нещо, с което да се налапаме.
— Добре — съгласи се Хелмън навъсено.
Каскър наблюдаваше как партньорът му се щураше из консервените кутии, бутилки и сандъци. Учудваше се смътно откъде Хелмън черпи тази енергия и стигна до извода, че усилената мисловна дейност му пречеше да усети глада.
— Открих нещо — провикна се Хелмън, изправен пред една голяма жълта цистерна.
— Какво пише там? — запита Каскър.
— Малко е трудно за превод, но при по-свободно тълкуване звучи така: ВУУЗИ ОТ МОРШИЛ, С ДОБАВКА НА ЛАКТО-ЕКТО ЗА НОВО ВКУСОВО УСЕЩАНЕ. ВСЕКИ ПИЕ ВУУЗИ. ПОДХОДЯЩ ПРЕДИ И СЛЕД ЯДЕНЕ. НИКАКВИ НЕПРИЯТНИ ПОСЛЕДИЦИ. ОТЛИЧЕН ЗА ДЕЦА! ПИТИЕТО НА ВСЕЛЕНАТА!
— Звучи добре — призна Каскър, като си помисли, че Хелмън не беше чак толкова глупав.
— Това ще ни докаже веднъж завинаги дали храната за тях е храна за нас — каза Хелмън. — Стува ми се, че от всичко дотук Вуузи е най-близо до универсалната напитка.
— Дано е така — каза обнадежден Каскър. — Може да е обикновена вода.
— Сега ще видим. — Хелмън откърти капака с върха на горелката.
В цистерната имаше кристално прозрачна течност.
— Не мирише на нищо — установи Каскър, като се наведе над цистерната.
Кристалната течност се надигна срещу него.
Каскър се отдръпна така рязко, че се спъна в един сандък и падна. Хелмън му помогна да се изправи на крака и те отново приближиха към цистерната. Като дойдоха съвсем близо до нея, течността се издигна три фута във въздуха и тръгна към тях.
— Ами сега, какво направихме? — попита Каскър, като се отдръпваше внимателно назад. Течността преля бавно цистерната и започна да приижда към него.
— Хелмън! — изпищя Каскър.
Хелмън стоеше настрани, пот браздеше лицето му и той намръщен четеше задълбочено в речника си.
— Предполагам, че съм объркал превода — каза той.
— Направи нещо! — изкрещя Каскър. Течността се опитваше да го притисне в един ъгъл.
— Нищо не мога да направя — отвърна Хелмън, като продължаваше да чете. — А, ето къде ми е грешката. Не пише „Всеки пие Вуузи“. Сгрешил съм подлога. „Вуузи пие всеки.“ Това вече говори нещо! Хелгийците вероятно са всмуквали течностите през порите си. Естествено е тогава, че ще предпочетат да бъдат изпивани, вместо те самите да пият.
Каскър се опита да се изплъзне покрай течността, но тя му отряза пътя с весело бълбукане. Отчаян, той грабна един малък сандък и го хвърли върху проклетото Вуузи. Вуузи пое сандъка и го изпи. След това го заряза и отново се обърна към Каскър.
Каскър запрати друг сандък. Вуузи изпи и него, и третия и четвъртия които Каскър му хвърли. После, очевидно изтощено, то се вля обратно в цистерната си.
Каскър хлопна капака и седна отгоре му. Здравата трепепеше.
— Не беше много удачно — каза Хелмън. — Допускхме, че хелгийците са имали хранителни навици като нашите. А, разбира се, не е задължително…
— Не, не е! Не, сър, разбира се, че не е задължително. Предполагам ни стана ясно, че не е задължително. Ама всеки би разбрал, че не е задължително…
