Мисля, че спечелих прословутата ви битка.
Ключалката щракна. Двамата офицери хукнаха по коридора към мостика, решили да разкъсат Елснър на парчета.
Когато влязоха забавиха ход.
Екранът показваше огромната маса на земната флота, нападаща разхвърляните тук-там точки на вражеските кораби.
Онова, което ги накара да се спрат напълно обаче, беше Нилсън, който се смееше, а ръцете му летяха над клавишите и бутоните на огромното главно табло за водене на боя.
КВК изчисляваше загубите.
— Земя — осемнадесет процента. Врагът — осемдесет и три. Осемдесет и четири. Осемдесет и шест. Земя — деветнадесет процента.
— Мат! — извика Елснър. Той застана зад Нилсън, стиснал в ръка един гаечен ключ. — Липса на шаблон. Зададох на техния КВК задачка, с която той не можа да се справи. Атака без видимо шаблонно подреждане. Безсмислени конфигурации!
— Но какво правят те? — попита Бранч, показвайки примигващите точки на вражеските кораби.
— Още се съобразяват с техния си шахматист — отвърна Елснър. — Още го чакат да им изчисли шаблона, по който е решил да напада ей този луд тук. Прекалена вяра имат в машините си, генерале. А този човек дори и не знае, че е хвърлил флотата в атака.
—
— Ами за какво ти е гаечният ключ? — попита Маргрейвс.
— Този ли? — Елснър претегли тежестта на желязото в ръката си. — Той е за да мога да изключа Нилсън, след като приключим атаката.
—
Информация за текста
© 1953 Робърт Шекли
© 1997 Рени Димитрова, превод от английски
Robert Sheckley
Fool’s Mate, 1953
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
ISBN: 954-9513-05-X (т.3)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8983]
Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00
