Седна на стола си и продължи: — Позволи ми да ти дам някои съвети. Тук, на Транай, чувстваме, че сме много близо до утопията, както се изразяваш ти. Само че нашият свят не е високо организиран. Нямаме сложни и объркани закони и живеем като спазваме няколко неписани правила или обичаи. Постепенно ще научиш кои са те. Съветвам те, но това в никакъв случай не е заповед, да ги спазваш.
— Разбира се — възкликна Гудмън. — Уверявам ви, господин министър, Ден, че нямам никакво намерение да застрашавам вашия рай.
— О… не се безпокоях за нас — отвърна Мелит учудено. — Имах предвид собствената ти безопасност. Може би и жена ми ще ти даде някои добри съвети.
Министърът натисна голямо червено копче на бюрото си. Веднага се появи облак синкава мъгла. Тя постепенно се втвърди и пред Гудмън застана хубава млада жена.
— Добро утро, скъпи — поздрави тя Мелит.
— Вече е следобед — уведоми я той. — Мила, този млад човек е дошъл чак от Тера, за да заживее на Транай. Аз му дадох обичайния съвет. Ти можеш ли да направиш нещо повече за него?
Госпожа Мелит се замисли за момент, после попита Гудмън:
— Женен ли си?
— Не, госпожо — отговори той.
— В такъв случай, трябва да се запознае с някое хубаво момиче — каза тя на мъжа си. — На Транай не насърчаваме ергенството, макар че не го и забраняваме. Я да помисля… Какво ще кажеш за момичето на Драганти?
— Сгодена е — отвърна Мелит.
— Така ли? Толкова ли дълго съм била в стазис? Скъпи, не е много разумно от твоя страна.
— Бях зает — оправда се Мелит.
— А Мина Вензис?
— Не е негов тип.
— Джана Влей?
— Идеално! — Мелит намигна на Гудмън и добави: — Много привлекателна млада дама. — Взе нова писалка от бюрото, надраска адреса на листче и го подаде на Гудмън. — Жена ми ще й телефонира да те очаква утре вечер.
— И се отбий на вечеря някой ден — добави госпожа Мелит.
— С удоволствие — отговори Гудмън, все още напълно стъписан.
— Радвам се, че се запознахме — кимна госпожа Мелит. Мъжът й натисна червения бутон. Синята мъгла се образува пак и тя изчезна.
— Трябва да тръгвам вече — каза Мелит и си погледна часовника. — Не бива да оставам тук след работно време. Хората ще започнат да говорят. Отбий се някой ден, за да попълним формуляра. Трябва да се обадиш и на върховния президент Борг в Националния дом. Възможно е и той да те потърси. Не позволявай на старата лисица да те товари прекомерно. И не забравяй за Джана.
Мелит му намигна хитро и го изпрати до вратата.
След няколко минути Гудмън се оказа сам на тротоара. Беше достигнал утопията, помисли си, истинската, неподправената, несъмнената утопия.
Само че в нея имаше някои много странни неща.
Вечеря в малък ресторант и нае стая в близкия хотел. Веселият пиколо го въведе и Гудмън веднага се изтегна на леглото. Потри уморено очи и се опита да подреди първите си впечатления.
Толкова много неща му се бяха случили само за един ден! И толкова много неща го безпокояха! Съотношението между мъжете и жените например. Смяташе да попита за това Мелит, но пък Мелит едва ли бе най-подходящият човек, защото и около него витаеха доста странности. Като хвърлянето на писалката например. Нима това беше постъпка на зрял, отговорен държавен служител? А жена му…
Гудмън знаеше, че е била в стазис, предизвикан с дерсин — бе разпознал характерната синкава мъгла. Дерсинът се използваше и на Тера. Понякога имаше сериозни медицински основания да се прекрати временно всякаква жизнена дейност, всякакъв растеж, всякакво стареене. Ако някой пациент се нуждае спешно от серум, който може да се набави единствено на Марс например… въвеждаш го в стазис и чакаш да пристигне серумът.
Само че на Тера това можеха да правят само лекарите с лиценз и при злоупотреби се налагаха най- строги наказания.
Не беше чувал някой да държи жена си в такова състояние.
Все пак, ако всички съпруги на Транай се поддържаха в стазис, това би обяснило малкия брой на жените по улиците.
А каква беше причината за подобна технологична сегрегация? В ума му се въртеше и още нещо — съвсем незначително, но все пак странно.
Карабината на стената.
По дивеч ли стреляше с нея? Доста голям дивеч, в такъв случай. Или се упражняваше на стрелбище? Тогава защо му беше заглушителят? Защо я държеше в кабинета си?
Но всички тези неща са дребни, реши той. Местни особености, с които щеше да се запознае, когато поживее малко на Транай. Не би могъл да очаква да разбере всичко още в първия миг, защото в края на краищата се намираше на чужда планета.
Тъкмо се унасяше в дрямка, когато някой почука на вратата.
— Влез! — извика той.
Един дребен потаен човек със сивкаво лице се шмугна вътре и веднага затвори.
— Ти ли си човекът от Тера?
— Аз съм.
— Предположих, че ще отседнеш тук. Открих те веднага — каза дребният с доволна усмивчица. — Ще останеш ли на Транай?
— Дойдох, за да живея тук.
— Хубаво — каза онзи. — А би ли искал да станеш върховен президент?
— Моля?
— Добра заплата, лека работа, много свободно време. Приличаш ми на обществено ангажиран човек — добави той слънчево. — Е, какво ще кажеш?
Гудмън не знаеше какво да каже.
— Да не би — попита той изумено — да предлагате най-високия пост в страната ей така, на всеки срещнат?
— Как така на всеки срещнат? — изсумтя дребният. — Да не мислите, че върховен президент може да стане който си поиска? Да ти предложат поста е голяма чест.
— Не исках да…
— Като пришълец от Тера, ти си особено подходящ.
— Защо?
— Защото е известно, че за твоите съграждани е удоволствие да управляват. За транайците не е, това е всичко. Свързано е с твърде много проблеми.
Толкова по въпроса. Реформаторската кръв на Гудмън започна да ври. Колкото и идеална да беше планетата, несъмнено имаше място и за подобрения. Изведнъж видя себе си като президент на утопия, заел се с великата задача да направи съвършенството още по-добро. Все пак предпазливостта не му позволи да приеме веднага. Може би този човек беше психично болен?
— Благодаря за поканата — каза Гудмън. — Ще трябва да помисля. Ще трябва да поговоря със сегашния президент, да науча повече подробности за същността на работата.
— Защо според вас съм тук? — попита дребният човек. — Аз съм върховният президент Борг.
Гудмън едва тогава забеляза официалния медальон на шията му.
— Обади ми се, когато вземеш решение. Аз съм в Националния дом.
Стисна ръката му и излезе.
Гудмън изчака пет минути и позвъни на пиколото.
