Битката

Легионите на Ада започнаха величествения си марш през пустинята. Засвириха адски тръби, заудряха барабани, огромното множество се понесе напред.

Танковете на генерал Макфий потеглиха сред огромен облак прах. Веднага след това във въздуха зареваха бомбардировачите на генерал Дел и засипаха множеството на прокълнатите с товара си. Фетерер се впусна напред с автоматичната си кавалерия.

В настъпилата суматоха се вряза автоматичната пехота на генерал Онгин и металът направи това, което може да направи метал.

Пълчищата на прокълнатите се отбраняваха храбро, разкъсваха на парчета танкове и роботи. Автоматите умираха, храбро защитавайки всяка педя пясък. Падналите ангели сваляха от небето бомбардировачите на Дел и крилата им предизвикваха урагани.

Роботите издържаха нападенията на гигантски присъствия, които ги смазваха и разпиляваха на парчета, и предизвикваха страх в сърцата на милиони телевизионни зрители, наблюдаващи от домовете си в целия свят. Роботите се сражаваха като мъже, като герои, правеха всичко възможно да отблъснат силите на врага.

Астарта изкрещя команда, Бегемот затътна напред. Ваал, заобиколен от дяволи, се спусна към разпадащия се ляв фланг на генерал Фетерер. Металът запищя, електроните засвистяха от сблъсъка.

Върховен генерал Фетерер трепереше, плувнал в пот на хиляда мили от фронта. Въпреки това не преставаше да управлява войските си чрез бутоните.

Великолепната му армия не го разочарова. Дори и смъртно ранените роботи ставаха на крака и продължаваха да се бият. Смачкани, стъпкани, разкъсани от виещите демони, машините продължаваха да отстояват земята си. После Пети корпус на ветераните, осъществи контраатака и защитната линия на врага се разкъса.

На хиляда мили от фронта генералите се заеха с окончателното смазване на нашествениците.

— Битката е спечелена, господа — прошепна върховен генерал Фетерер тържествуващо и отдели поглед от телевизионния екран. — Поздравявам ви.

Генералите се усмихнаха уморено. Спогледаха се и извикаха като един. Бяха спечелили Армагедон, силите на Сатаната бяха ликвидирани. Но на екраните им ставаше нещо.

— Това ли е… това ли е… — заговори генерал Макфий, но не можа да довърши.

Защото сред купчините изкривено смачкано желязо на бойното поле беше Присъствието.

Генералите притихнаха.

Присъствието докосна един смачкан робот.

Разпръснатите по димящите пясъци смачкани машини започнаха да се възстановяват. Роботите отново заставаха на краката си.

— Макфий — прошепна върховен генерал Фетерер, — опитай пулта за управление. Накарай роботите си да клекнат или нещо такова.

Генералът опита, но бутоните не функционираха.

Телата на машините започнаха да се издигат към небето. Около тях бяха Ангелите Господни. Роботите, танковете, бомбардировачите се издигаха все по-нагоре и по-нагоре.

— Той ги спасява! — възкликна Онгин истерично. — Той спасява роботите!

— Това е грешка! — извика Фетерер. — Бързо, изпратете куриер при… Не! Ще го направим лично!

Бързо се качиха на кораба и се отправиха към бойното поле, но вече бе твърде късно, защото Армагедон бе свършил, роботите ги нямаше, а Бог и Неговото войнство си бяха отишли.

,

Информация за текста

© 1954 Робърт Шекли

© 1996 Владимир Германов, превод от английски

Robert Sheckley

The Battle, 1954

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

„Мириам“ ЕООД, София, 1996

ISBN: 954-584-186-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8960]

Последна редакция: 2008-08-26 15:30:00