разюздано животно!
ПРОТЕЙ
Валентин!
ВАЛЕНТИН
Обикновен приятелю — защото
такива са приятелите днес:
приятели-предатели! — ти, мойто
доверие измами! О, небе,
не бих повярвал просто, да не бе
окото ми свидетел! Как ще казвам,
на някого „приятел“, щом веднага
ще ме прекъсва споменът за теб?
Щом дясната ръка е вероломна
спрямо гръдта, кому да имаш вяра?
Невернико Протей, заради тебе
доверието си в света загубих!
От свой боли най-много; миг ужасен,
когато във приятеля си драг
откриваш най-заклетия си враг!
ПРОТЕЙ
Дълбоко съм виновен и посрамен!
Прости ми, Валентине! Ако мога
със свойта мъка да откупя злото,
което ти нанесох, от сърце
предлагам ти я! Тя не е по-малка
от моя грях!
ВАЛЕНТИН
Тогава той платен е
и ти отново честен си за мене.
Тоз, който няма милост във сърцето,
не е за тука, нито за небето,
че даже бог в гнева си не изтрайва,
когато някой грешник се покайва;
и в знак, че пак приятел твой оставам,
правата си над Силвия ти давам!
ДЖУЛИЯ
Тежко ми!
ПРОТЕЙ
Моят паж!
ВАЛЕНТИН
Ей, младо! Ей!
Отвори очи! Какво ти стана?
ДЖУЛИЯ
О, господине, моят господар
ми даде пръстен, който аз, във дар,
бях длъжен да предам на госпожата,
пък аз забравих и не и го дадох!
ПРОТЕЙ
Къде е той? Я дай го!
ДЖУЛИЯ
Ей го тук.
ПРОТЕЙ
Но туй е онзи, който аз бях дал
на Джулия!
ДЖУЛИЯ
Ах, прошка, господарю!
Обърках ги! За дамата бе този!
ПРОТЕЙ
Но оня откъде го имаш? Аз
на Джулия го дадох, като тръгвах!
ДЖУЛИЯ
А Джулия получи го тогаз
и Джулия донесе го на вас!
ПРОТЕЙ
Как? Джулия!
ДЖУЛИЯ
Узнай оназ, в която твоите клетви
