и аз откупих ги, за да направя
от тях слуги на своите синове.
Жена ми, горда с рожбите си, почна
да настоява да се върнем вкъщи
и аз склоних, макар и неохотно.
Прибързано, уви! Че само левга6
успяхме да преплаваме, когато
покорната на ветровете бездна
ни даде вече първата поличба
за туй, че ни очакваха беди.
Надеждата след туй не трая дълго,
защото в страшната дрезгавина,
която се цедеше от небето,
душите ни изпълниха се само
с увереност за неотсрочна гибел.
И аз я бих прегърнал със готовност,
ако риданията на жена ми
пред висналата върху нас опасност
и сърцераздирателният плач
на малките, пищящи, без да знаят
защо пищят сред общата уплаха,
не бяха ме накарали поне
отлагане на края да подиря.
И ето какво стана: екипажът,
отплавал с лодката, ни бе оставил
на произвол в потъващия кораб;
жена ми взе едно от двете наши
близначета и заедно с едно
от двете чужди го завърза здраво
за ствола на една запасна мачта;
и аз за нея вързах двете други,
подир което двама, без за миг
децата да изпускаме от поглед,
се вързахме и ний за двата края
на мачтата; и с гребени от пяна
течението мощно ни понесе,
тъй както ни се стори, към Коринт7.
След време слънцето, глава подало,
разсея парите, които бяха
донесли толкоз бедствия за нас;
милувката му топла укроти
талазите, морето стана тихо
и ний съгледахме на хоризонта
два кораба, към нас летящи бързо
от Епидавър8 и откъм Коринт,
но тъкмо… О, да казвам ли докрай?
Дотука чу — нататък отгадай!
КНЯЗЪТ
Не, продължавай! Без да ти прощавам,
все пак аз мога да те съжаля.
ЕГЕОН
Да бяха като теб и боговете,
не бих ги назовавал безсърдечни!
Но още десет левги ни деляха
от двата кораба, когато с трясък
скала зъбата мачтата ни храсна
и като сламка скърши я на две,
откъсвайки съпруга от съпруг,
и то така, че всекиму се случи
на нещо да се радва, че го има,
по нещо да тъгува, че го няма.
Отломъкът, със който бе жена ми,
по-лек на тежест — ала не на мъка! —
от вятъра по-бързо бе отнесен
и аз съгледах отдалече как
коринтските рибари изкачиха
на палубата тримата. А нас
прибра ни епидавърският кораб
и щом моряците узнаха кой съм,
положиха веднага много грижи
за свойте гости-корабокрушенци
и плячката опитаха да вземат
от кораба рибарски, но за жалост
по-бавни се оказаха и скоро
поеха курс обратен към дома си.
Сега ти знаеш как откъснат бях
от щастието си и жив останах,
за да разказвам скърби и тегла!
КНЯЗЪТ
Във името на тези, за които
сега тъжиш, подробно разправи ми:
какво се случи след това със тях?
ЕГЕОН
Навършил осемнадесет години,
спасеният със мене син реши
да дири брата си и ме замоли
да пусна с него роба му, защото
и той бе също тъй без брат останал
и както господаря си приел бе
във знак на спомен братовото име.
Тъй втората си обич уж да върна,
и първата изгубих. Пет лета
из Гърция къде ли не пътувах,
кръстосах Азия на шир и длъж
и, връщайки се по брега към къщи,
