отчет да ви дадат и да ви върнат
имуществото.
ДЪНКАН
Дайте ми ръка
и отведете ме при своя мъж!
Той наш любим е и не ще остане
и в бъдеще далеч от милостта ни.
Ще разрешите…
СЕДМА СЦЕНА
МАКБЕТ
Ако, веднъж извършено, с туй свърши,
добре ще е да се извърши бърже.
Да можеше убийството да впримчи
последиците и да завоюва
със края си и крайния успех,
но лошото е, че от този нанос,
от туй нищожно островче живот
накрай ний всички скачаме в морето
на вечността! А в тез дела съдът
започва още тук, защото всяко
престъпно намерение, когато
превърне се във дело, се насочва
към този, в чийто ум се е родило
и ето, равноръка справедливост
поднася към устата ни стакана
с отровата, размесена от нас.
Тук той ми е двукратно поверен:
като роднина и васал аз трябва
да съм против едно такова дело —
това едно; мой дълг на домакин,
при туй, е портите си да залостя,
пред който смърт му мисли, а не сам
да стискам ножа — и това е второ.
И после Дънкан носеше тъй кротко
върховната си власт и толкоз чист
докрай опази кралския си сан,
че добродетелите му подобно
на ангели със тръбни гласове
ще заклеймят убиеца му гневно
и състраданието като голо
новородено бебенце, като
небесен херувим, свободно яхнал
жребците на невидимия въздух,
ще духне ужасяващото дело
във хорските очи и ще удави
с плача им вихъра! Аз нямам друго,
което да пришпори мойта воля,
освен тщеславието, а пък то
прескача коня си и се изтърсва
от другата страна!…
Е, как е там?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Привършва със вечерята. А ти
защо излезе?
МАКБЕТ
Пита ли за мен?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Не знаеш сякаш!
МАКБЕТ
Ний ще се откажем
от тази работа. Той тези дни
обсипа ме със чест, а сред народа
аз сам си извоювах златно име,
което трябва, докато е в блясък,
да бъде носено, а не тъй бързо
захвърлено встрани!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Ти бе облякъл
една надежда или тя била е
пияна? После спала, изтрезняла
и ето я, зелено-бледа, гледа
към лудориите си. Отсега
ще зная колко струва любовта ти!
Нима страхуваш се да си на дело,
какъвто във мечтите си? Нима
би искал да блестиш отвън с онуй,
което е украса на живота,
