когато гледам… Ситон!… Тази битка
ще ме издигне или ще ме свърши!
Живях достатъчно и моят друм
навлиза в сухата и жълта шума,
а всичко туй, което облекчава
нерадостната старост — обич, почит,
признателност, другарски кръг — туй всичко
ми е отказано. Наместо него
аз чувам клетви, тихи, но дълбоки,
и хладно раболепно шумолене
на устните, нетоплещо за мене,
което плахото сърце със радост
ми би отказало, но се бои…
Хей, Ситон!
СИТОН
Господарю?
МАКБЕТ
Нещо ново?
СИТОН
Известията са напълно верни.
МАКБЕТ
Ще водя бой, дордето ми накълцат
последните меса по тези кости!
Дай бронята ми!
СИТОН
Има време, сър.
МАКБЕТ
Ще я надяна още отсега.
Кажи да пратят конници навън,
страната да кръстосват и да бесят,
когото заловят, че сее страх!
Дай бронята!… А твойта болна как е,
а, докторе?
ЛЕКАРЯТ
По-малко болна, сър,
отколкото преследвана безспирно
от зли кошмари, пъдещи съня й.
МАКБЕТ
Лекувай я от тях! Навярно знаеш
на болен разум да предписваш цяр,
от памет лоши мисли да изскубваш
и със целебна противоотрова
гръдта да облекчаваш от онуй,
което стяга я.
ЛЕКАРЯТ
При тез недъзи
болникът трябва сам да си е лекар!
МАКБЕТ
Тогава кучета да ти ядат
аптеката! Не искам цяр от теб!…
Я помогни ми да си я нахлузя!
Подайте жезъла ми!… Ситон, казах —
прати разезди!… Моите велможи
разбягаха се, докторе… По-бързо!…
Да можеш да изследваш пикочта
на таз страна и да й върнеш някак
загубеното здраве, аз на тебе
бих ръкопляскал тъй, че ековете
да се откликнат с плясък!… Не, махни я!…
Какъв рицин, какъв разслабващ ревен
ще облекчи страната ми от тези
английски гости? Чул ли си за тях?
ЛЕКАРЯТ
Да, господарю. Чувствам близостта им
във вашата военна подготовка.
МАКБЕТ
Махни я! Аз от смърт съм защитен!
Напълно безразлично е за мен
дали ще тръгна с броня, или без,
дорде не тръгне Бърнамският лес
към Дънсинейн!
ЛЕКАРЯТ (
От Дънсинейн пък аз,
да бих могъл, побягнал бих завчас!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
