МАЛКОМ
Приятели, не е далеч денят,
когато стаите, в които спим,
не ще таят опасност!
МЕНТИТ
Той настава!
СИУАРД
Кой лес е този?
МЕНТИТ
Бърнамският, сър.
МАЛКОМ
Войници, всеки да отреже клон
и тръгне, скрит зад неговата шума!
Така врагът по-трудно ще узнае
кои и колко сме.
ВОЙНИЦИ
Разбрано, сър.
СИУАРД
Тиранинът е тъй самонадеян,
че, както съгледвачите ни казват,
спокойно чакал да го обсадим
във Дънсинейн.
МАЛКОМ
Понеже няма избор.
При първа сгода малки и големи
го изоставят. Само по принуда
му служат някои, но и при тях
сърцата пък отсъстват.
МАКДЪФ
Да оставим
успеха да реши дали е тъй,
а ний да вложим ревност и изкуство
във битката!
СИУАРД
Да, близък е часът,
когато сигурно ще се узнае
кое в ръка е и кое мечта е.
Догадките са израз на надежда,
а с бъдещето боят разпорежда.
Към него да вървим!
ПЕТА СЦЕНА
МАКБЕТ
Развейте знамената по стените!
И нека викат: „Идат!“ Дънсинейн
не се бои от ничия обсада!
Ще киснат вън, дорде изпукат всички
от глад и треска! Ако с тях не бяха
тез, дето трябваше да бъдат с мен,
ний щяхме да ги срещнем в дързък излаз,
брада срещу брада, и да ги върнем,
отдето са дошли!
Кой вика там?
СИТОН
Изглежда женски писък, господарю.
МАКБЕТ
Забравил съм какво е страх. Не помня
дори вкуса му. А пък беше време,
когато крясъкът на нощна птица
ми смръзваше кръвта и като жива
косата ми настръхваше при всеки
по-страшен разказ. Вече съм преял
от страхотии. Ужасът — придружник
