СИУАРД
Милорд, елате! Крепостта отвори
без бой врати, а вражите войници
са във разгром. Шотландските велможи
се биха доблестно. След малко боят
ще бъде окончателно спечелен.
МАЛКОМ
Да, повечето негови бойци
замахваха, за да не ни ударят.
СИУАРД
Тъй беше. Но да влезем в крепостта!
ОСМА СЦЕНА
МАКБЕТ
Не ми допада ролята на тези
глупаци римски, дето се нанизват
на мечовете си29. Дордето имам
насреща живи, раните по тях
ми по харесват!
МАКДЪФ
Спри се, адско куче!
МАКБЕТ
От всички тук единствен теб избягвах!
Махни се! На душата ми тежи
премного твоя кръв!
МАКДЪФ
Аз нямам реч!
Мой глас е този меч, о, пес по-кървав,
отколкото със думи се изказва!
МАКБЕТ
Хабиш напразно труд! Еднакво лесно
е да раниш невидимия въздух
и да накараш мен да лея кръв!
Размахвай меч над уязвими брони —
животът ми е пазен от вълшебство,
което никой, раждан от жена,
не може да надвие!
МАКДЪФ
Щом е тъй,
на своето вълшебство не разчитай!
Тоз демон, на когото служиш, питай
да ти разкаже, че Макдъф е бил
не раждан, а от майчина утроба
изрязан преждевременно!
МАКБЕТ
Проклет да е езикът ти, изрекъл
тез черни думи, от които в миг
омекна цялото ми мъжество!
И никой да не вярва на тез адски
словоиграчи, дето ни подмятат
двусмислици, така че хем не лъжат,
хем лъжат ни! Не влизам в бой със теб!
МАКДЪФ
Предавай се тогава, страхопъзльо,
и остани за чудо на века!
Ще те затворим в клетка под върлина
с портрета ти и панаирски надпис:
„Тук може да се види жив тиран!“
МАКБЕТ
Кой? Аз да се предам? Праха да ближа
под шпорите на Малком? Да търпя
тълпата да се гаври с мене? Не!
Макар и Бърнамският лес да тръгна
към Дънсинейн и да стоиш пред мен
ти, който от жена не си роден,
ела насам, Макдъф, на смъртен бой!
И срам, за който пръв извика: „Стой!“
