Две правди тука бяха
предсказани като примамлив пролог
към сцената, огрята с царствен блясък!…
Благодаря!…
Тоз подтик свръхестествен
не може да е лош, но и не може
да е добър. Ако е лош, защо
започна с правда? Ей ме тан на Кодор!
Ако добър е пък, защо тогаз
при мисълта, която ми внушава,
косите ми настръхват и сърцето —
противно на привичките си — блъска
в ребрата ми? Действителният ужас
е нищо пред ужасните представи
на мозъка. Убийството е още
единствено в главата ми, а на,
така ме друса целия, че всичко
във мене е догадка и възможност
и за ума ми съществува само
несъществуващото!
БАНКО
Погледнете
в какъв захлас е нашият приятел!
МАКБЕТ (
Ако ме иска крал, съдбата може
да ме венчае, без да мръдна пръст!
БАНКО
Неловко му е в тази прясна титла.
И тя — подобно нова дреха — иска
подносване.
МАКБЕТ (
Каквото ще да става —
и в най-дъждовния и бурен ден
настъпва пак часът определен!
БАНКО
Очакваме те, доблестни Макбет!
МАКБЕТ
Простете ми! Замаяният мозък
се върна към отминали неща…
Приятели, услугата ви вече
съм отбелязал в книгата, която
през час прелиствам. Да вървим към
краля!
Мисли за случилото се! След време,
когато го претеглим, ще разкрием
сърцата си един на друг!
БАНКО
Със радост!
МАКБЕТ
А дотогава — толкоз!… Да вървим!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
ДЪНКАН
Завърнаха ли се онез, които
изпратихме оттук, за да изпълнят
присъдата над Кодорския тан?
МАЛКОМ
Не са, кралю, но чух от очевидец,
че той признал е своята измяна,
разкаял се е искрено и искал
от вашия престол да го прости.
В живота му най-хубавото нещо
бил начинът, по който го напуснал:
умрял спокойно, сякаш бил се готвил
да хвърли като евтина дрънкулка
най-скъпото си!
