Последвай ме! Ни дума!
А ти не се застъпвай за тогова!…
Лукав измамник! Ще ти окова
нозете за врата с верига тежка,
вода ще пиеш морска и ще гризеш
черупки речни, жълъдови чашки
и сухи корени! След мене!
ФЕРДИНАНД
Не!
На тез обноски ще се подчиня,
когато ме надвиете!
МИРАНДА
О, татко,
недейте го осъжда тъй набързо!
Той честен е и храбър!
ПРОСПЕРО
Дъщерята
ще дава ум и разум на баща си?…
Нещастнико, прибирай туй, с което
замахваш, без да смееш да удариш
от гузна съвест! Хайде! С тази пръчка
аз мога да направя твоя меч
да дрънне на земята!
МИРАНДА
Татко, татко!
ПРОСПЕРО
Недей ме спира!
МИРАНДА
Аз ще отговарям!
Смилете се!
ПРОСПЕРО
Млък, казах! Още дума
и ще избухна. Повече дори —
ще те намразя! Гледай я ти нея,
ще ходатайства за един измамник!
За тебе други с лик подобен няма,
понеже си видяла само него
и Калибан, глупачко! Този тука,
сравнен със повечето от мъжете,
е същи Калибан, а те пред него
са ангели!
МИРАНДА
Тогава мойто чувство
е невзискателно и не мечтае
за друг, по-хубав!
ПРОСПЕРО
Подчини се, казах!
Към детството аз мишците ти върнах
и те безсилни са!
ФЕРДИНАНД
Уви, така е!
Ума си чувствам свързан сякаш в дрямка.
Смъртта на татко, общата погибел,
безкрайната си слабост, тоз насилник,
комуто трябва да се подчиня —
туй всичко бих понесъл, ако можех
веднъж на ден от своята тъмница
да виждам тази прелест! Свободата
свободно да се шири по земята —
достатъчен просторът ще ми бъде
в такъв затвор!
ПРОСПЕРО
Вълшебството ми действа!
Върви!
Отлично, Ариел!
След мене!
