Бурята (Романс)

ГОНЗАЛО

Тоя негодник ми вдъхва надежда: явно, не е от тези, които могат да загинат в море — такъв обесник ще свърши непременно на въжето. Добра Фортуно3, само не променяй смъртта, която си му предначертала! Вържи ни с неговото въже за котвата, защото нейното само няма да издържи! Ако не му е писано да умре на бесилка, лоша ни е работата!

Излиза заедно с другите пътници.

Влиза отново Боцманът.

БОЦМАНЪТ

Спусни стенгата! Живо! Още! Още! Да легнем на грота!

Вик отвътре.

Чума да ги тръшне тези кресльовци! Надвикват и буря, и команди!

Влизат отново Себастиан, Антонио и Гонзало.

Пак ли? Какво търсите горе? Или да вдигнем ръце и да се издавим? Искате да отидем на дъното, така ли?

СЕБАСТИАН

Язва да ти разяде гърлото, богохулнико лаещ, куче нечестиво!

БОЦМАНЪТ

Работете сами тогава!

АНТОНИО

Върви да се обесиш, пес неден, кучи син! Тебе, дързък кресльо, те е страх, че ще се удавиш, повече от нас!

ГОНЗАЛО

Гарантирам му, че няма да се удави, ако ще корабът ни да е крехък като орехова черупка и да пропуска като улична жена!

БОЦМАНЪТ

Дръж против вятъра! Против вятъра! Дай фока и грота! Към открито! Към открито!

Влизат отново — в мокри дрехи — моряците.

МОРЯЦИТЕ

Загубени сме! Корабът потъва! Молете се! Коленичете! Сбогом!

БОЦМАНЪТ

Нима със сухи устни да загинем?

Пие и предава на моряците бутилката.

Моряците излизат.

ГОНЗАЛО

В каютите си кралят и синът му

се молят вече — да вървим и с тях

да споделим молитва и съдба!

СЕБАСТИАН

Ще изгърмя от гняв!

АНТОНИО

                                        Глупци пияни

отнемат ни живота! Тоз дърдорко

бих искал да го видя как се дави

пет прилива подред!

ГОНЗАЛО

                                        И все пак той

на примка ще увисне, ако ще и

тук всяка капка да се закълне

срещу това и да отвори паст,

за да го глътне!

ГЛАСОВЕ (отвътре)

Загиваме!… Дечица, жено, сбогом!…

Прощавай, братко!… Господи, помилуй!

Боцманът излиза.

АНТОНИО

Да идем и умрем със своя крал!

СЕБАСТИАН

Да, трябва да си вземем сбогом с него!