Насън и наяве

Татко

Три седмици по-късно д-р Патерсън пристигна заедно с привлекателна тъмнокоса жена на около четирийсет години и с нейната тригодишна дъщеря Катрина.

Поканиха ги в кабинета на д-р Люисън. Той се изправи да ги посрещне.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, доктор Патерсън.

— За мен също. Това е госпожица Виктория Анистън и дъщеря й Катрина.

— Приятно ми е, госпожице Анистън. Катрина.

— Доведох ги, за да ги запозная с Ашли.

— Чудесно. В момента тя е с доктор Келър, но би трябвало скоро да свършат.

— Как е Ашли? — попита баща й.

Ото Люисън се поколеба.

— Може ли да поговорим насаме?

— Естествено.

Патерсън се обърна към Виктория и Катрина:

— Навън има прекрасна градина. Защо не ме почакате там и после заедно ще отидем при Ашли?

Виктория Анистън се усмихна.

— Чудесно. — Погледна към Ото Люисън. — Беше ми приятно да се запозная с вас, докторе.

— На мен също, госпожице Анистън.

Д-р Патерсън ги изчака да излязат от стаята. После се обърна към Ото Люисън:

— Има ли някакъв проблем?

— Ще бъда откровен с вас, доктор Патерсън. Не сме постигнали сериозен напредък, както се надявах. Ашли казва, че иска да помогне, но изобщо не ни съдейства. Всъщност дори се съпротивлява на лечението.

Бащата озадачено го наблюдаваше.

— Защо?

— Това не е нещо необичайно. Всички пациенти с раздвоение на личността в някаква степен се страхуват да се срещнат със своите алтер его. Това ги ужасява. Самата мисъл, че в ума и тялото им живеят други личности, които са в състояние да ги контролират… Е, можете да си представите колко е тежко.

Хирургът кимна.

— Разбира се.

— В Ашли има нещо, което ни озадачава. Тези проблеми почти винаги започват с някаква травма в ранна възраст. В нейния случай липсват такива данни и затова нямаме представа как и защо е започнало всичко.

Д-р Патерсън замълча за миг.

— Аз мога да ви помогна. — Пое дълбоко дъх. — Вината е моя.

Ото Люисън напрегнато го наблюдаваше.

— Това се случи, когато Ашли беше шестгодишна. Трябваше да замина за Англия. Съпругата ми не можеше да дойде. Взех Ашли със себе си. Жена ми имаше там по-възрастен братовчед, казваше се Джон. Тогава не го разбирах, но Джон имаше… емоционални проблеми. Един ден се наложи да изнеса лекция и той ми предложи да се грижи за детето. Когато вечерта се прибрах, него го нямаше. Ашли беше изпаднала в истерия. Трябваше ми много време, за да я успокоя. След този случай не допускаше никого до себе си, стана плаха и затворена. Една седмица по-късно Джон беше арестуван за многократно изнасилване на деца. — Лицето му мъчително се сгърчи. — Никога няма да си го простя. Повече не съм оставял Ашли с друг човек.

Последва продължително мълчание.

— Ужасно съжалявам — каза Ото Люисън. — Но мисля, че ни дадохте отговора на въпроса, който се опитвахме да открием, доктор Патерсън. Сега доктор Келър ще може да работи на конкретна основа.

— Въпросът е прекалено болезнен за мен и никога не съм го обсъждал.

— Разбирам. — Психиатърът си погледна часовника. — Ашли ще се забави още малко. Защо не отидете при госпожица Анистън в градината, а аз по-късно ще пратя-дъщеря ви.

Д-р Патерсън се изправи.

— Благодаря ви.

Ото Люисън го изпрати с поглед. Нямаше търпение да сподели с д-р Келър какво е научил.

Виктория Анистън и Катрина го очакваха.

— Видя ли Ашли? — попита Виктория.

— След няколко минути ще я пратят тук — отвърна той. После се огледа наоколо. — Прекрасно е, нали?

Катрина се втурна към него.

— Искам пак да се изкача на небето.

Той се усмихна.

— Добре. — Взе я на ръце, подхвърли я във въздуха и после отново я хвана.

— По-високо!

— Дръж се. Хайде сега. — Отново я подхвърли. Момиченцето пищеше от удоволствие.

— Хайде пак!

Д-р Патерсън стоеше с гръб към сградата, затова не видя, че оттам излизат Ашли и д-р Келър.

— По-високо! — изпищя Катрина.

Ашли се спря на прага. Тя наблюдаваше как баща й си играе с момиченцето и времето като че ли спря. После всичко се случи в забавено движение.

Момиченце, което подхвърлят във въздуха…

— По-високо, тате!

— Дръж се. Хайде сега.

И после момиченцето беше хвърлено на леглото…

Някакъв глас му говореше:

— Ще ти хареса…

Образ на мъж, който ляга до нея на леглото. Момиченцето пищеше:

— Стига. Не. Моля те, не.

Лицето на мъжа беше в сянка. Той я притискаше надолу и галеше тялото й.

— Не ти ли е приятно?

Внезапно сянката се вдигна и Ашли видя лицето на мъжа. Беше баща й.

Като го гледаше да си играе в градината с момиченцето, тя започна да крещи, неспособна да се овладее.

Д-р Патерсън, Виктория Анистън и Катрина се стреснаха и се обърнаха към нея.

— Ужасно съжалявам — бързо изрече д-р Келър. — Днес не е подходящ ден. Можете ли да дойдете друг път? — И отведе Ашли.

Пратиха я в спешното отделение.

— Пулсът й е прекалено ускорен — отбеляза д-р Келър. — В момента е в състояние на амнезия. — Той се приближи до нея и я повика: — Ашли, няма от какво да се страхуваш. Сега си в безопасност. Никой няма да ти направи нищо. Просто слушай гласа ми и се отпусни… отпусни се… отпусни се…

Трябваше му половин час.

— Ашли, разкажи ми какво се случи. Какво те разстрои?

— Татко и момиченцето…

— Да?