която се носеха слухове, че щяла да бъде следващата кандидатка за член на Върховния съд на Съединените щати. Не се славеше с търпение по време на заседанията и бе избухлива. Сред адвокатите на Сан Франциско се носеше приказката: „Ако клиентът ти е виновен и търсиш милост, стой настрани от съдия Йънг.“
Един ден преди започване на процеса съдия Йънг извика прокурора и адвоката в кабинета си.
— Ще уточним някои основни правила, господа. Поради сериозността на процеса склонна съм да проявя известно снизхождение при условие, че страните играят честно. Предупреждавам обаче и двама ви да не се опитвате да се възползвате от това. Ясно ли е?
— Да, ваша милост.
— Да, ваша милост.
Гюс Венабъл завършваше встъпителната си пледоария.
— И така, дами и господа съдебни заседатели, щатската прокуратура ще докаже… да, ще докаже извън всяко съмнение… че доктор Пейдж Тейлър е убила пациента си Джон Кронин. И не само че е извършила предумишлено убийство, но го е направила за пари… много пари. Тя е убила Джон Кронин за един милион долара. Повярвайте ми, след като изслушате всички доказателства, няма да ви бъде трудно да прецените, че доктор Пейдж Тейлър е основателно обвинена в предумишлено убийство първа степен. Благодаря ви.
Съдебните заседатели мълчаха безучастни, но в очакване.
Гюс Венабъл се обърна към съдийката.
— Ако ваша милост разреши, бих искал да призова Гари Уилямс като първи свидетел на щатската прокуратура.
След като свидетелят положи клетва, Гюс Венабъл каза:
— Вие сте санитар в окръжна болница „Ембаркадеро“, така ли?
— Да, така е.
— Работехте ли в Трето отделение, когато докараха Джон Кронин миналата година?
— Да.
— Можете ли да ни кажете кой лекар се занимаваше с неговия случай?
— Доктор Тейлър.
— Как бихте характеризирали отношенията между доктор Тейлър и Джон Кронин?
— Възразявам! — Алън Пен скочи на крака. — Той кара свидетеля да прави заключения.
— Приема се.
— Да формулирам тогава въпроса по друг начин. Чували ли сте за какво си говореха доктор Тейлър и Джон Кронин?
— О, разбира се. Нямаше как да не чуя. Работех в това отделение през цялото време.
— Бихте ли описали тези разговори като дружески?
— Не, сър.
— Наистина ли? Защо смятате така?
— Ами спомням си първия ден, когато докараха мистър Кронин и доктор Тейлър започна да го преглежда. Той й каза… — Санитарят се поколеба. — Не знам дали мога да повторя думите му.
— Карайте, мистър Уилямс. Не мисля, че в съдебната зала има деца.
— Ами той й рече да си държи шибаните лапи по-далеч от него.
— Казал е
— Да, сър.
— Моля ви, кажете на съда какво още сте видели или чули.
— Е, винаги я наричаше „онази кучка“. Не искаше тя да се приближава до него. Когато влизаше в стаята, той все повтаряше нещо от рода „Ето я тази кучка, идва отново!“, „Кажи на тази кучка да ме остави на мира“ и „Защо не ми пратят
Гюс Венабъл за миг извърна очи към мястото, където седеше д-р Тейлър. Съдебните заседатели проследиха погледа му. Венабъл поклати глава като че ли натъжен, после отново се обърна към свидетеля.
— Мистър Кронин приличаше ли на човек, който иска да даде един милион долара на доктор Тейлър?
Алън Пен отново скочи на крака.
— Възразявам! Той отново подканва свидетеля да изрази мнение.
— Отхвърля се — отвърна съдия Йънг. — Свидетелят може да отговори на въпроса.
— Не, по дяволите. Мразеше я в червата.
На свидетелското място застана д-р Артър Кейн. Гюс Венабъл каза:
— Доктор Кейн, вие сте били дежурният щатен лекар, когато станало ясно, че Джон Кронин е бил предумишлено уби… — той погледна към съдия Йънг — … убит с инсулин, вкаран в интравенозната течност на системата му. Вярно ли е?
— Вярно е.
— И впоследствие вие открихте, че доктор Тейлър е отговорна за това.
— Точно така.
— Доктор Кейн, ще ви покажа официалния болничен смъртен акт, подписан от доктор Тейлър. — Той взе един документ и го връчи на Кейн. — Ще го прочетете ли на глас, моля?
Кейн започна да чете: „Джон Кронин. Причина за смъртта: спиране на дишането вследствие инфаркт на миокарда, усложнен от белодробна емболия.“
— Или казано на езика на неспециалистите?
— В смъртния акт се твърди, че пациентът е умрял от сърдечен пристъп.
— И този акт е подписан от доктор Тейлър, така ли?
— Да.
— Доктор Кейн, това ли бе истинската причина за смъртта на Джон Кронин?
— Не. Смъртта му бе предизвикана от инжекция с инсулин.
— Значи доктор Тейлър му е инжектирала фаталната доза инсулин, а после е фалшифицирала смъртния акт, така ли?
— Да.
— И вие докладвахте за това на административния ръководител на болницата доктор Уолас, който после уведоми властите?
— Да. Сметнах го за свой дълг. — В гласа му зазвъня справедливо възмущение. — Аз съм лекар. Не приемам, че може да се отнеме животът на друго човешко същество при каквито и да било обстоятелства.
Следващият призован свидетел бе вдовицата на Джон Кронин, Хейзъл Кронин, към тридесет години и отгоре, с огненочервена коса и съблазнителна фигура, която семплата й черна рокля не успяваше да скрие.
Гюс Венабъл каза:
— Зная, че това е болезнено за вас, мисис Кронин, но трябва да ви помоля да опишете пред съдебните заседатели отношенията с покойния си съпруг.
Вдовицата попи очи с голяма дантелена кърпичка.
— Бракът ни с Джон се градеше върху любов. Той беше чудесен човек. Често ми повтаряше, че съм му донесла единствената истинска радост в живота.
— Колко години бяхте омъжена за Джон Кронин?
— Две, но той винаги казваше, че било като две години в рая.
— Мисис Кронин, съпругът ви някога обсъждал ли е с вас доктор Тейлър? Да ви е споменавал например каква страхотна лекарка е тя? Или колко много му е помогнала? Или колко много му харесва?
— Никога не е ставало дума.
— Никога?
