— Бихте ли описали какво стана тогава?
Д-р Питърсън подхвана неохотно:
— Ами нещата не тръгнаха на добре. Започнахме да губим пациента…
— Какво имате предвид, когато казвате „да губим пациента“…
— Сърцето му спря. Опитвахме се да го спасим и…
— Беше ли повикан доктор Баркър?
— Да.
— Той дойде ли в операционната, докато траеше операцията?
— Към края. Да. Но беше вече твърде късно да се направи каквото и да било. Не успяхме да съживим пациента.
— И каза ли нещо доктор Баркър на доктор Тейлър?
— Е, всички бяхме доста разстроени и…
— Попитах ви каза ли нещо доктор Баркър на доктор Тейлър.
— Да.
— И какво беше то?
Последва мълчание и насред това мълчание отвън удари гръм подобно глас Божи. Миг по-късно връхлетя буря, забивайки дъждовните капки като пирони по покрива на съда.
— Доктор Баркър каза: „Вие го убихте.“
Зрителите се разкрещяха. Съдия Йънг удари силно с чукчето.
— Стига! Да не сте пещерни хора? Още един такъв изблик, и ще ви изхвърля навън на дъжда!
Гюс Венабъл изчака шумът да се уталожи. В настъпилата тишина той попита:
— Сигурен ли сте, че доктор Баркър е казал точно това на доктор Тейлър — „Вие го убихте“?
— Да.
— Вие заявихте, че доктор Баркър е човек, чието мнение на медик се цени?
— О, да.
— Благодаря ви. Достатъчно, докторе. — Той се обърна към Алън Пен. — Свидетелят е ваш.
Пен стана и се приближи до свидетелското място.
— Доктор Питърсън, аз никога не съм присъствал на операция, но предполагам, че напрежението е огромно, особено при такова сериозно нещо като сърдечна операция.
— Напрежението е доста голямо.
— Колко души има в такъв момент в операционната? Трима или четирима?
— Най-малко половин дузина, а и повече.
— Наистина ли?
— Да. Винаги има двама хирурзи, единият асистира, понякога двама анестезиолози, операционна сестра и поне още една помощник-хирургична сестра.
— Разбирам. Тогава сигурно е доста шумно и нервно. Крещят се нареждания и така нататък.
— Да.
— Чувал съм също така, че по време на операция обичайна практика е да се пуска музика.
— Така е.
— Когато доктор Баркър влезе и видя, че Ланс Кели умира, това сигурно увеличи суматохата.
— Е, всички се мъчехме да спасим пациента.
— И беше доста шумно?
— Беше доста шумно, да.
— И въпреки всичко в цялата тази суматоха и шум и независимо от музиката вие чухте доктор Баркър да казва, че доктор Тейлър била убила пациента. При тази бъркотия човек би могъл и да сбърка, нали?
— Не, сър. Не греша.
— Кое ви кара да мислите така?
Д-р Питърсън въздъхна.
— Стоях точно до доктор Баркър, когато го каза.
Нямаше начин да излезе от положението.
— Приключих с въпросите.
Делото отиваше по дяволите и той не можеше нищо да направи. А щеше да стане и още по-лошо.
На свидетелското място застана Дениз Бери.
— Вие работите като медицинска сестра в окръжна болница „Ембаркадеро“, нали?
— Да.
— От колко време?
— Пет години.
— Да сте чували някакви разговори между доктор Тейлър и доктор Баркър?
— Разбира се. Много пъти.
— Можете ли да повторите някои от тях?
Сестра Бери погледна към доктор Тейлър и се поколеба.
— Е, доктор Баркър понякога е много язвителен…
— Не ви питах за това, сестра Бери. Помолих ви да ни разкажете нещо конкретно от онова, което сте чували да казва на доктор Тейлър.
Последва продължително мълчание.
— Веднъж й рече, че е некомпетентна и…
Гюс Венабъл се престори на изненадан.
— Чули сте доктор Баркър да казва на доктор Тейлър, че е некомпетентна?
— Да, сър. Но той винаги…
— Какво друго сте го чували да споменава по адрес на доктор Тейлър?
На свидетелката никак не й се отговаряше.
— Всъщност не мога да си спомня.
— Мис Бери, вие се заклехте.
— Е, веднъж каза… — Тя измрънка останалата част от изречението под носа си.
— Не ви чуваме. Говорете, моля. Какво сте го чули да казва?
— Той каза, че… не би позволил доктор Тейлър да оперира и кучето му.
Публиката в съдебната зала ахна.
— Сигурна съм обаче, че той искаше да каже…
— Мисля, можем да приемем, че доктор Баркър е искал да каже онова, което е казал.
Всички погледи бяха вперени в Пейдж Тейлър.
Обвиненията на прокурора срещу Пейдж изглеждаха смазващи. Въпреки това Алън Пен бе известен като майстор-магьосник в съдебната зала. Сега беше негов ред да изложи защитата. Щеше ли да успее отново да извади от шапката си бяло зайче?
Алън Пен трябваше да разпита Пейдж Тейлър. Този миг го очакваха всички.
— Джон Кронин беше ваш пациент, нали, доктор Тейлър?
— Да, беше.
— Какви бяха чувствата ви към него?
— Харесваше ми. Знаеше колко е болен, но беше много смел. Оперирахме го от сърдечен тумор.
— Вие ли извършихте операцията?
— Да.
— И какво открихте, докато оперирахте?
— Когато отворихме гръдната клетка, разбрахме, че меланомата е дала метастази.
— С други думи, рак, който е обхванал цялото тяло.
— Да. Метастазите се бяха разпространили чрез лимфните жлези.
— Което означава, че положението му е било безнадеждно? Че никакви героични мерки не биха могли да му възвърнат здравето?
