— Какво искаш? — попитах, отваряйки вратата.
— Облечи се!
— Мислех, че си тук, за да се извиниш.
— Съжалявам, но се налага да ми повярваш! Трябва да дойдеш в Имението — веднага!
— Махай се!
— Рейвън, незабавно!
— Какво има?
— Моля те, Рейвън, побързай!
Побягнах нагоре по стълбите и набързо навлякох черни джинси и черна тениска.
— Бързо!
Върнах се надолу по стълбите. Тя ме хвана за ръката и ме издърпа през вратата.
Бомбардирах я с въпроси, като се качихме в пикапа на баща й, но тя отказваше да отговори.
Представях си Имението покрито с графити, с натрошени прозорци, Тревър и футболните му сноби бият Александър. И после една ужасна, но безмълвна картина в главата ми. Знак „ПРОДАВА СЕ“ в двора, без дори тъмните завеси на Александър в таванската стая.
Беки не паркира до Имението, а на пресечка от него.
— Какво става? — попитах. — Защо не паркираш по-близо?
Но когато изскочих от колата, видях доста коли, паркирани по бордюра на тротоара, водещ към Имението, необичайно за иначе пустата улица.
В далечината забелязах две жени, облечени в черно, сякаш отиваха на погребение. Но вървяха бързо и държаха светнати фенерчета.
Сърцето ми потъна.
— Няма да успеем! — Изкрещях.
По-лошо бе да видя и мъж, също облечен в черно и носещ светнато фенерче. Откачих. Всичко в мен спря. Беше като края на Франкенщайн — където гражданите се събраха да запалят замъка и да изгонят горкия Франки от дома му. Само че тук имаше по-малко хора. Не можех да повярвам, че се бе стигнало до това. Вече можех да помириша пушека.
— Не, не! — изкрещях, но мъжът бе вече завил на ъгъла, към портата.
И най-тъмните ми фантазии не ме бяха подготвили за гледката: малка тъпа граждани на Дулсвил се бе струпала на замята около Имението. Консервативни граждани, облечени във вампирско черно? Всички бяха толкова тъмно облечени, все едно ги гледах през слънчеви очила, но сияещата Беки ме убеди, че виждах перфектната гледка. Оживени хора се разхождаха около иначе самотното Имение — като всички си подсвиркваха!
Не разбирах това, което виждаха очите ми. Събранието бе по-скоро като парти, но не виждах смисъл да е такова. Тогава бе още една шега? И тогава видях табелата на отворената порта и всичко ми се изясни: „ДОБРЕ ДОШЛИ В КВАРТАЛА.“
— По-добре късно, отколкото никога, — каза Беки.
От портата висяха и червени лентички, и фенерчета осветяваха хълма.
— Хей, момиче, не ни игнорирай! — някой извика, когато Беки и аз влязохме във земите на Имението.
Обърнах се. Беше Руби! Беше облечена в стегната черна рокля от винил, и високи до бедрото черни ботуши от винил.
— Вече получих покана за среща с този тоалет, Рейвън. Няма да повярваш — беше от иконома!
Тя направи гримаса на срамежлива ухилена ученичка, и придаде пухкав вид на боядисаната си в черно коса, докато се оглеждаше в огледалцето си.
— Старичък е, но е доста сладък!
Според вида на Руби, все едно бе взета от парижко модно ревю. Дори белия й пудел носеше прикована черна каишка и черен кучешки пуловер.
— Разпозна ли ме? — беше Джанис със черна мини пола и кубинки. — Моя цвят ли е? — тя каза, показвайки черния лак на ноктите си.
— Всеки нюанс на черно би ти отивал! — казах.
— Опитвах се да ти кажа да не ходиш на Снежния бал, — започна Беки бързо, когато тръгнахме по шосето. — Но Тревър ме изнудва. Ти винаги си била до мен, когато съм имала нужда, а аз не бях до теб. Ще ми простиш ли?
— Бях толкова увлечена, не слушах предупрежденията ти. А и ти си тук до мен сега — хванах ръката й. Радвам се, че вече не си омагьосана от Тревър.
Когато аз и Беки вървяхме през тълпата от отиващите към партито, се натъкнахме на Джак Патерсън, облечен в черно поло и джинси.
— През всички тези години чаках подходящия момент да ти се отплатя, — призна. — Облякох всички на партито. Вече няма нищо черно в магазина!
Сега, след всички тези години, бе мой ред да му върна благодарната целувка по бузата.
— Невероятно!
— Не беше моя идея да са облечени в черно, — каза Джак, сочещ момче в Док Мартинс, черна тениска и загладена назад коса.
— Хей, момиче! — беше Мат. — Страхувах се, че няма да дойдеш. Трябваше да изпратим Беки да те вземе. Не можехме да не посрещнем Александър както трябва в града, след всичкото това време! — очите ми заблестяха. — Александър те търси цяла вечер.
Оглеждах се наоколо обезумяла, без думи. В този момент исках да прегръщам всички. Но къде бе Александър?
— Мисля, че ще го намериш вътре, — подсказа Мат.
— Не мога да повярвам, че го направи! — мисълта да видя Александър отново ме връхлетя. Прегърнах Мат, стискайки го в стил Руби. Мисля, че бе толкова сепнат от обичта ми, колкото и аз самата бях.
— По-добре да се качиш там… преди слънцето да изгрее, — каза той.
Спрях, спомняйки си, че не видях един гражданин на Дулсвил.
— Той няма да се крие в сенките, нали?
— Кой?
— Знаеш кой!
— Тревър? Той не е поканен.
— Благодаря, Мат. Благодаря ти толкова много — казах, повдигайки палеца си.
— Ти го направи, наистина. Беше хубаво да заставам на дивата страна.
Беки хвана ръката ми и ме поведе към Имението. До вратата имаше маса с напитки. Сокове и близалки, чипс и SnoCaps, Sprees, Good & Plenty, и Dots. Всичко, което Александър бе приготвил онази нощ, когато двамата гледахме телевизия.
— Няма начин! — възкликнах. Загледах се в Беки. — Казала съм ти и за SnoCaps? — разбрах.
— Ако бях пазила това в тайна, нямаше да имаме маса за освежаване — Беки добави.
Тя се приготви да ме види ядосана, но вместо това се усмихнах и казах:
— Радвам се, че имаш добра памет. Чия идея е това парти? — зачудих се.
Беки отправи поглед към стъпалата пред входа.
С периферното си зрение видях двама младоженци да си държат ръцете.
— О, ето я, — чух модерния мъж да казва.
Бяха родителите ми! Майка ми носеше черни чарлстони, черни сандали с платформи, и черна копринена блузка, с гердан от червени любовни мъниста около врата си.
Баща ми носеше очила в стил Джон Ленън с черна рамка, и бе натъпкал тялото си в черни дънки Леви’с и копринена черна риза, наполовина разкопчана.
— Дрогиран ли си? — зачудих се на глас, удивена.
— Здравей, миличка, — каза майка ми. — Трябваше да направим нещо, за да те измъкнем от леглото.
Баща ми се засмя и две деца, облечени като Дракула, ни подминаха жужейки. Едното разгърна наметалото си с ръце, опитвайки се да полети към мен.
