Te Deum, 1 януари 1852 г.

Виктор ЮгоTe Deum, 1 януари 1852 г.

Да служиш, отче, в храма, когато вън гърмят,
                                е дързост нечестива.
Приклекнала зад тебе, мълчи самата смърт
                                и хитро се присмива.

И ангелите тръпнат от тоя сън зловещ —
                                не в ада ли сега са! —
пред тях един епископ да пали свойта свещ
                                с фитила на фугаса.

Твой блян е нова митра, сенатът — също блян,
                                и как ще те помажат.
Но как ще благославяш, когато е облян
                                все още в кръв паважът.

На Геслер вечна слава! Да гине Вилхелм Тел!
                                Ври, орган на възторга!
Архиепископ, който за нов олтар е взел
                                порутената морга.

Щом кажеш: „Тебе хвалим, о, Господи пресвят,
                                сред войнствата небесни!“ —
в мъглата на тамяна те лъхва остра смрад
                                от рововете пресни.

И ден, и нощ гърмяха, разстрелваха наред —
                                мъже, жени, дечица!
И не орелът вече, над храма е въззет
                                картал — злокобна птица.

Не спирай, благославяй убиеца убог;
                                а вие, жертви, спете!
Престъпници и траур! Но Бог — самият Бог! —
                                презря те и прокле те!

Осъдените плават, ще спрат — ужасен дял! —
                                в Алжир или Кайена.
А Бонапарт в Париж е, но кой не е видял
                                и в Африка хиена.

Работници, орачи, в каторга ще се мре,
                                на кой не му е ясно!
Но ти, архиепископ Сибур, се взри добре
                                наляво и надясно:

продал душата своя, Христа ще продадеш,
                                че в твойта свита хитра
Предателство е дякон, протойерей — Грабеж,
                                подлецо, кривнал митра.

Убийството до тебе пак „Огън бий!“ крещи
                                и гледа най-невинно!
И дяволът потира държи и знаеш ти,
                                че там пламти не вино.

,

Информация за текста

© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски

Victor Hugo

Te Deum du ler Janvier 1852, 1851

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14964]

Последна редакция: 2010-01-11 08:20:00